Ученици от ПХГ „Св. Св. Кирил и Методий“ се впуснаха в завладяващо географско приключение из мистичните Западни Родопи

През изминалия уикенд /5 и 6 април/, ученици от VIII до XII клас на ПХГ „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Казанлък се впуснаха в завладяващо географско приключение из мистичните Западни Родопи. Този двудневен практикум се превърна в пътешествие, което събуди любопитството, разшири познанията и остави незабравими спомени.

Първият ден започна с посещение на Бачковски манастир. Зад стените на този духовен колос, втори по големина в България, учениците се докоснаха до вековна история и изкуство, разглеждайки неговите църкви и параклиси. Преклониха се пред чудотворната икона на Света Богородица, която се пази там.
Площта на манастира е около 8000 кв. m, а към него функционират 8 параклиса в Асеновград и още 5 по поречието на река Чепеларска.

Следващата спирка ги отведе в сърцето на Родопите – град Смолян, където ги очакваше най-големият и обновен планетариум в България. Под купола на звездната зала те се потопиха в магията на космоса със сеанс на тема „Съзвездията през пролетта“. Вълнуващото звездно шоу разкри пред очите им безкрайни галактики, сияйни звезди и пленителни звездни купове, видими в пролетното нощно небе. Разбирането за необятността на Вселената и мястото на нашата планета в нея оживя пред погледите им.

Следобедът беше посветен на свободно време в град Смолян. Въоръжени с информация за природните и културно-историческите съкровища на града и региона, учениците имаха възможност да се насладят на атмосферата на този родопски град.

Вторият ден от практикума ги поведе през живописното село Смилян. Тук те научиха за живота и делото на Висарион Смоленски и за кулинарната гордост на региона – прочутия смилянски фасул. Приключението продължи с кратка, но вълнуваща разходка по горска пътека, която ги отведе до пропастната пещера „Ухловица“. Спускането в недрата на земята разкри пред тях един приказен подземен свят. Пещерата е известна със своите коралити – варовикови формирования, наподобяващи корали и с палитрата от сталактити, сталагмити, сталактони, пещерни драперии и синтрови езера, образували се преди милиони години.

На отиване към Пловдив, групата премина през архитектурно-фолклорния резерват Широка лъка. Каменните къщи, тесните калдъръмени улички и автентичната родопска атмосфера ги пренесоха назад във времето, разкривайки красотата на българската възрожденска архитектура и култура. За кратък период от време успяха да изпитат и видят на живо какво представлява вертикалният температурен градиент. От дъжд, до априлски обилен снеговалеж в по-голямата надморска височина по прохода Превала и пак дъжд в по-ниските части на Родопите. Пътят ги отведе и до впечатляващата най-висока язовирна стена в България, извисяваща се на внушителните 144,5 m - тази на язовир Въча.

Финалната спирка от това вълнуващо пътешествие беше древният и вечен град Пловдив. Тук учениците имаха заслужено време за отдих и почивка, преди да поемат обратно към родния Казанлък, изпълнени с нови знания, ярки впечатления и спомени, които ще ги съпътстват дълго.

Географският практикум „Западни Родопи – 2025 г.“ се осъществи със съдействието на ръководителите на ученическата група г-н Иван Димов, г-н Светлин Гочев, г-н Денислав Тодоров, г-жа Севдалина Шишкова и г-жа Стела Томова.