"Не се отчайвайте, братя!"

На втория ден отвориха вратата, в която беше затворен Караджата и аз можах да се приближа на прага на вратата му. Караджата беше седнал. Раните му бяха свободно вмирисани и вчервясали в двата крака и ръката. Всички затворници бяха любопитни да го видят, героят Караджата, особено турците, които бяха затворени за разни престъпления, те му даваха тютюн, кафе и го хвалеха, че бил бабаит човек...

… Като ме съгледа и той стрелна очи към мене и си поклати главата.

Караджата не си смъкна погледа от мене, като че искаше да ми каже, где и как да се срещнем и какво има нещо ново. В затвора бяха Данчо и дядо Радослав – син и баща, родом от село Плаково. При тях беше затворен и Иван Данчев от същото село. Те бяха затворени за Филип Тотю, че били уж негови другари. Аз замолих Данчо Радославов да се приближи до Караджата и да му съобщи как стоят работите, разясних на Данчо какво да каже на Караджата. В това време Данчо плетеше шапка от бяла тиря. Данчо се промъкна до стаята на Караджата и почнаха да се разговарят помежду си…

На 13 юли, часа 10 по турски Стефан Караджа ми ключна глава към нужниците, подир малко дойде заедно с Данча, който го крепеше. Караджата влезна при мене и започна да ме пита къде са ме хванали. Като му разправих всичко, Караджата почна да ми говори :

• Братко Индже, аз съм вече хванат с оръжие в ръка и ще ме обесят. Хаджията е здрав за сега, но и той не може се отърва от смъртта. Да видиш само каква сган е тръгнала подир нас – цялата турска империя, за това не вярвам да се отърве Хаджията от тракийските башибозуци, които ще му отсекат пътя и ще ги избият. Хаджията остана с малко момчета, добрите му хора се избиха, а Иван Тотев от Казанлък е ранен в ръката много тежко. Вие недейте забравя наставленията на Раковски и не се отчайвайте, бъдете мъжествени и не оставайте да загине светата борба за свободата. Сбогом, Индже!

Данчо го хвана пак и го поведе към стаята му. На 14 юли ме повикаха при следователя. Там заварих Караджата, когато му даваха кафе и цигари, седнал на един стол.Като влезнах и аз подадоха и на мене едно кафе… Питаха Караджата дали ме познава.

• Не, ефендим – каза той.- Името Индже за първи път чувам, а него сега виждам, ако го видя още един път ще станат два пъти. Аз не мога да клеветя хората, защото взех пушка не да клеветя, а да диря правдините си. Този човек виждам за пръв път и не мога да кажа нищо за невинната рая…

Така се свърши изпитанието ми. Наказаха ме с осеммесечен затвор за кражба на кон. На 25 юли изпроводих Стефан Караджа, Иван Качето и Петър Кънчев в Русе да ги обесят. Ивана и Петра обесиха, Караджата умря в русенската болница…”

Из спомените на Йордан Инджето – съратник на Г.С. Раковски, на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Ботев четник