арх. Кръстьо Попов : Става въпрос за героизъм, не бива да има политика и партия в тия работи
арх. Кръстьо Попов е най- старият офицер от казанлъшкия гарнизон, един от инициаторите за подновените чествания на подвига на Хаджи Димитър и неговите четници.
83 годишен, 20 години е бил главен архитект на община Казанлък, един от първите архитекти в града. Завършил е първия випуск на специалността “архитектура” в Държавната политехника през 1953 година.
Зет е на първия архитект в Казанлък – Видю Беров, който е бил италиански възпитаник.
Архитект Попов е участник във Втората световна война, за което само преди дни бе удостоен с орден от Националния обществен комитет за честванията на 60 години от ВСВ.
- От малък Вашият баща Ви е водил на тържествата на Бузлуджа за почитане паметта на Хаджи Димитър и неговите четници, какви са детските Ви спомени за тези възпоминания?
-Тези възпоминания се отбелязваха на Илинден - 2-ри август на Бузлуджа. Имаше музика, свиреше се “Жив е той, жив е”, дружество “Гургулят” даваше курбан. Стичаше се народ от всички села под Балкана.Знам, че честванията започват непосредствено след Освобождението. Голямата битка се води там, под върха, там падат много от хората на Хаджи Димитър, а в Казанлък са обесени други двама от четниците му- Стефан Орешков от Шипка и Христо Милев –Янъка. После като дойде новата власт, решиха че на това място били правени конгреси. Това са измишльотини.
- А защо е била преместена плочата, упоменаваща мястото на гибелта на Хаджидимитровите четници?
- Заради смъртта на Сталин. Преместиха я, като на нейно място издигнаха бързо тухлен паметник на Сталин, който по-късно сам рухна. Мястото, където намират смъртта си двамата четници навремето е било кюл боклука на града, боклукчийницата. Едва по времето на Фердинанд на мястото на сегашния център се издига Царската чешма.
- Какво пречеше толкова години на градската управа, част от която сте били и Вие да направите паметната плоча?
- В онези времена не се честваше този подвиг. Толкова политически събития минаха, едни се забравиха, други се забраняваха, трети не се честваха. Времената бяха такива.
- А сега нямате ли усещането, че насила се възстановиха честванията на подвига на четниците, няма я спонтанността у хората за това?
- Насила. Изкуствено е всичко.
- Защо?
- Не знам. Някакви партийни интереси се търсят, може би. А не бива да има политика и партия в това. Става дума за героизъм.
- Инициативният комитет за възстановяване на честванията подвига на Хаджи Димитър също имаше идея за издигане на паметна пола на загиналите- какво попречи досега това да стане, след като вече и средства се отпускат за трета поредна година за организацията на всенародните чествания? Тази година в бюджета на Общината са предвидени 3 хиляди лева за празниците.
- Всичко спря преди години до направата на проекта за паметник. Оттам нататък всичко друго става с пари. Колкото до идеята за която намеквате- вместо за организация на тържествата, те да отидат за паметна плоча, има резон в това. Възможно е. Всичко е въпрос на воля и желание от страна на организаторите, на Инициативния комитет, на градските старейшини.
- Не сте ли предлагали това на организаторите на честванията, Вие сте най- старшият, чува се думата Ви?
На кого да кажеш? Сменят се едни с други, всеки има различни виждания. Но е хубаво за поколенията да остане диря за този подвиг. Да знаят внуците ни и да се гордеят.
