Народната памет разказва, че самородният поет Дянко Фурнаджията от село Турия често посещавал Павел баня. През усилените летни месеци, когато яйце да хвърлиш, няма къде да падне, Дянко продавал на курортистите пуканки, чесън, кормит лук, мекици, симити и най-вече печено тиквено семе. Развързал шарената бохча на земята, наредил стоката и зачакал. Излизат хората от баня, минават край сергията, а той закачливо и римувано ги кани да си купят: - Печено семе кавърмъж, продава го един хубав мъж! Възползувал се от поканата един свещеник. Отишъл при него и заровил семето. Накрая сграбчил една пълна стиска уж да го опита, изял го и не си купил семе. Дянко много се ядосал, но нищо не му казал. Стиснал зъби казал на себе си: - Жа ми паднеш попе, жа та науча аз тебе! И ето на следващата сутрин по алеята на цветната паркова градина, изпълнена с бързащи за целебните минерални бани, вървял Дянко с пълна синия топли мекици. Продавал ги. Пред него бавно пристъпвал свещеникът. Дянко го понаближил и се провикнал пискливо с цяло гърло, колкото му глас държи. - П-о-о-пе, п-о-опе! Свещеникът се стреснал изненадан от силния вик, рязко връцнал глава назад и калимявката му се търкулнала в близката кална локва. Дянко продължил пътя си невъзмутим и подвикнал: - П-о-о-пет за лев, п-о-о-пет за лев! Т-о-опли, понапарват! Множество ябанджии прихнало в неудържим смях. Кореспондент Христо ПОРОВ