17:35 | 08 юли 05
1741
ПАРАДОКСАЛНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2005
Откъдето и да ги погледнете: от нескопосания избирателен Закон, приет, както обикновено, буквално дни преди началото на предизборната кампания, през вялата, скучна и безлична предизборна агитация и пропаганда, до ниската избирателна активност (в Община Казанлък по-малко от половината избиратели са упражнили правото си на глас), умствения, управленчески и политически потенциал на човечетата от кандидат-депутатските листи, резултатите от изборите и, най-сетне, поведението на лидери и антураж на дефакто загубили изборната надпревара партии и коалиции по време на традиционните среднощни пресконференции.
Социалистите и техните партньори от Коалиция за България взеха своето, тоест застанаха начело в класацията по брой на депутатските мандати, но далеч под онова, което очакваха, и което сервилно им предсказваха в продължение на повече от година и половина социологически агенции, включително и лидери на до вчера управлявалата партия и довчерашната и днешна опозиция!? Пет депутатски места в парламента от Старозагорския многомандатен избирателен район е едно от най-добрите постижения на социалистите през последните 15 години. Общия сбор на действителните гласове, подадени за листата на Коалиция за България в Казанлъшката община е 10 517 - резултат минимален в сравнение с предишни изборни кампании, но изпреварващ спрямо общата избирателна конюнктура. Имали сме и други поводи да твърдим, че в Казанлък и Казанлъшко социалистите от години имат солидни позиции, които се определят от различни фактори, сред които (може би един от най-важните) е и политическия хаос, недостатъчната работа със структурите по места (където ги има), повърхностното познаване на жизненоважните за местното население проблеми, липса на достатъчно принципност (меко казано) и отстояване на неясни от политическа гледна точка позиции в Общинския съвет в ръководствата на партиите от ката наречения десен демократичен спектър. Иска ми се да добавя още и липсата на приемственост, гарнирана с късопаметност (по-скоро съзнателна, отколкото случайна), защото единствената (за сега) голяма победа на демократичните сили в Община Казанлък бе през 1991 година: и в парламентарните, и в изборите за кмет на Общината, и в избора на представители в Общинския съвет. Бедата е там, че никой от горепосочените фактори в политиката не иска (друг е въпросът дали може) да направи анализ на всичко онова, което се случва по време на избори в Общината от 1991 година насам.
Двата мандата и 8 111-те гласа, които получи НДСВ и Старозагорски избирателен район и в частност и в Казанлъшка община могат да се приемат като относителен успех. Царистите вкараха двама от изявените си представители - Васил Иванов-Лучано министър на младежта и спорта и председателят на здравната комисия в парламента д-р Атанас Щерев. Трябва да се признае, че предизборната кампания на спортния министър бе една от най-умерените, най-уравновесените и внушаващите доверие. Смея да твърдя, че излъчването на Лучано, даденостите на човешкия му характер, ненатрапчивото му присъствие сред избирателите са главната причина за спечелените от НДСВ гласове в Старозагорския многомандатен избирателен район. Нека кажем и това, че ако през 2001 г. харизматичната личност на Симеон Сакскобургготски напълни почти половината депутатски банки в парламента, сега някои негови съпартийци трябваше сами да се преборят за своето политическо бъдеще и го сториха не лошо, пример за което е и Васил Иванов-Лучано.
Появата на такова едно явление, като Коалиция "Атака" на българския политически и парламентарен хоризонт, предизвика невероятен смут в стандартното, скучно и предвидимо политическо пространство. В "Атака" има много неща за чудене, но и много такива, които предполагат сериозен анализ. Четвъртата политическа сила рамките на страната и трета позиция с 3002 гласа в Община Казанлък - 21 народни представители в парламента.
Това са голите факти. "Атака" остави зад себе си уж политически отговорни и с утвърдени традиции в българския политически живот партии и коалиции като ОДС - със СДС и Демократическа партия, Народен съюз - с Мозер, Каракачанов и Софиянски, ДСВ - с Иван Костов. В Казанлъшка община "Атака" изпревари и ДПС. Малко (или много?) учудващо, нали?! Но има още неща за чудене. Например, кои и къде бяха останалите 20 (без Волен Сидеров) кандидат-депутати, които се вредиха за депутатски мандат? Берон каза, че агитирал по кафенетата, друг един вече депутат пък публично споделяше, че водил предизборната си кампания по кварталните градинки… След обявяване окончателните резултати от парламентарните избори публично по адрес на "Атака" се изказаха и продължават да се лансират в публичното пространство разни и в повечето случаи диаметрално противоположни становища. И, кой знае защо (вероятно професионална завист) най-яростно върху "Атака" се нахвърлиха представители на журналистическата гилдия. Но ако казваме на бялото черно, не защото то е такова, а защото на нас ни се иска, това няма да промени нещата. Дали има бъдеще (аз лично се съмнявам) "Атака" - времето ще покаже. Но безспорен факт е, че един способен журналист (Волен Сидеров) и една телевизионна кабеларка, макар и с национален обхват, обърнаха нещата с краката нагоре в българската политика. Наивно и глуповато е да не се отчита, че Волен Сидеров се прояви като перфектен митингаджия и, както се казва, "с думи прости" успя да увлече след себе си над 300 000 избиратели, които да му гласуват доверие. Единствено и лично на него. Както се случи с царя преди 4 години. Тоест, оказва се, че митингът изобщо не е отживелица, както повечето наши политици твърдят, защото така им отърва, митингът върши работа - стига да има какво да кажеш и да знаеш как да го кажеш. Останалото е скодоумие. Спомнете си колко народ събираха някога митингите на СДС и БСП.
Да се върнем към парадоксите в следизборната пресконферентна нощ. Няма нищо по-естествено победителите да ликуват, макар че осемдесетте и няколко мандата на Коалиция за България при представителство от 240 в парламента правеха усмивките на Станишев и екипа му да изглеждат малко под сурдинка. Но как да си обясним радостта, усмивките и подчертаното самодоволство от страна на катастрофално загубилите изборната надпревара лидери на партии и коалиции от "Атака" надолу? Щастливи изглеждаха всички, даже нещо повече. Защо ли!? Защо се смееше Стефан Софиянски, защо ликуваше Анастасия Мозер, защо Надежда Михайлова демонстрираше самочувствие на външен министър след успешна командировка в чужбина? Защо грееше щастие по лицето на Иван Костов и особено на другата Михайлова? Те си знаят. Въпросът е по-скоро риторичен. Какво толкоз. Да престоиш още четири годинки на най-сенчестото място в държавата и да си гледаш кефа - малко ли е!?
Колкото до това свършват ли парадоксите със започването на преговорите за съставяне на правителство, съобразно получените резултати от изборите, бих отговорил: едва ли. Само един фрагмент - Коалиция за България води сериозни разговори за коалиционно правителство с Движението за права и сободи, а в същото време партийните структури на БСП в Кърджалийска област оспорват категорично законността на изборите в региона и обвиняват в манипулации и фалшификации тъкмо представителите на ДПС. Какво да се прави - всичките ни работи са такива. Дано само освежаващата дъвка Европейски съюз да не придобие горчив привкус.
Емил ПЕНЧЕВ
Социалистите и техните партньори от Коалиция за България взеха своето, тоест застанаха начело в класацията по брой на депутатските мандати, но далеч под онова, което очакваха, и което сервилно им предсказваха в продължение на повече от година и половина социологически агенции, включително и лидери на до вчера управлявалата партия и довчерашната и днешна опозиция!? Пет депутатски места в парламента от Старозагорския многомандатен избирателен район е едно от най-добрите постижения на социалистите през последните 15 години. Общия сбор на действителните гласове, подадени за листата на Коалиция за България в Казанлъшката община е 10 517 - резултат минимален в сравнение с предишни изборни кампании, но изпреварващ спрямо общата избирателна конюнктура. Имали сме и други поводи да твърдим, че в Казанлък и Казанлъшко социалистите от години имат солидни позиции, които се определят от различни фактори, сред които (може би един от най-важните) е и политическия хаос, недостатъчната работа със структурите по места (където ги има), повърхностното познаване на жизненоважните за местното население проблеми, липса на достатъчно принципност (меко казано) и отстояване на неясни от политическа гледна точка позиции в Общинския съвет в ръководствата на партиите от ката наречения десен демократичен спектър. Иска ми се да добавя още и липсата на приемственост, гарнирана с късопаметност (по-скоро съзнателна, отколкото случайна), защото единствената (за сега) голяма победа на демократичните сили в Община Казанлък бе през 1991 година: и в парламентарните, и в изборите за кмет на Общината, и в избора на представители в Общинския съвет. Бедата е там, че никой от горепосочените фактори в политиката не иска (друг е въпросът дали може) да направи анализ на всичко онова, което се случва по време на избори в Общината от 1991 година насам.
Двата мандата и 8 111-те гласа, които получи НДСВ и Старозагорски избирателен район и в частност и в Казанлъшка община могат да се приемат като относителен успех. Царистите вкараха двама от изявените си представители - Васил Иванов-Лучано министър на младежта и спорта и председателят на здравната комисия в парламента д-р Атанас Щерев. Трябва да се признае, че предизборната кампания на спортния министър бе една от най-умерените, най-уравновесените и внушаващите доверие. Смея да твърдя, че излъчването на Лучано, даденостите на човешкия му характер, ненатрапчивото му присъствие сред избирателите са главната причина за спечелените от НДСВ гласове в Старозагорския многомандатен избирателен район. Нека кажем и това, че ако през 2001 г. харизматичната личност на Симеон Сакскобургготски напълни почти половината депутатски банки в парламента, сега някои негови съпартийци трябваше сами да се преборят за своето политическо бъдеще и го сториха не лошо, пример за което е и Васил Иванов-Лучано.
Появата на такова едно явление, като Коалиция "Атака" на българския политически и парламентарен хоризонт, предизвика невероятен смут в стандартното, скучно и предвидимо политическо пространство. В "Атака" има много неща за чудене, но и много такива, които предполагат сериозен анализ. Четвъртата политическа сила рамките на страната и трета позиция с 3002 гласа в Община Казанлък - 21 народни представители в парламента.
Това са голите факти. "Атака" остави зад себе си уж политически отговорни и с утвърдени традиции в българския политически живот партии и коалиции като ОДС - със СДС и Демократическа партия, Народен съюз - с Мозер, Каракачанов и Софиянски, ДСВ - с Иван Костов. В Казанлъшка община "Атака" изпревари и ДПС. Малко (или много?) учудващо, нали?! Но има още неща за чудене. Например, кои и къде бяха останалите 20 (без Волен Сидеров) кандидат-депутати, които се вредиха за депутатски мандат? Берон каза, че агитирал по кафенетата, друг един вече депутат пък публично споделяше, че водил предизборната си кампания по кварталните градинки… След обявяване окончателните резултати от парламентарните избори публично по адрес на "Атака" се изказаха и продължават да се лансират в публичното пространство разни и в повечето случаи диаметрално противоположни становища. И, кой знае защо (вероятно професионална завист) най-яростно върху "Атака" се нахвърлиха представители на журналистическата гилдия. Но ако казваме на бялото черно, не защото то е такова, а защото на нас ни се иска, това няма да промени нещата. Дали има бъдеще (аз лично се съмнявам) "Атака" - времето ще покаже. Но безспорен факт е, че един способен журналист (Волен Сидеров) и една телевизионна кабеларка, макар и с национален обхват, обърнаха нещата с краката нагоре в българската политика. Наивно и глуповато е да не се отчита, че Волен Сидеров се прояви като перфектен митингаджия и, както се казва, "с думи прости" успя да увлече след себе си над 300 000 избиратели, които да му гласуват доверие. Единствено и лично на него. Както се случи с царя преди 4 години. Тоест, оказва се, че митингът изобщо не е отживелица, както повечето наши политици твърдят, защото така им отърва, митингът върши работа - стига да има какво да кажеш и да знаеш как да го кажеш. Останалото е скодоумие. Спомнете си колко народ събираха някога митингите на СДС и БСП.
Да се върнем към парадоксите в следизборната пресконферентна нощ. Няма нищо по-естествено победителите да ликуват, макар че осемдесетте и няколко мандата на Коалиция за България при представителство от 240 в парламента правеха усмивките на Станишев и екипа му да изглеждат малко под сурдинка. Но как да си обясним радостта, усмивките и подчертаното самодоволство от страна на катастрофално загубилите изборната надпревара лидери на партии и коалиции от "Атака" надолу? Щастливи изглеждаха всички, даже нещо повече. Защо ли!? Защо се смееше Стефан Софиянски, защо ликуваше Анастасия Мозер, защо Надежда Михайлова демонстрираше самочувствие на външен министър след успешна командировка в чужбина? Защо грееше щастие по лицето на Иван Костов и особено на другата Михайлова? Те си знаят. Въпросът е по-скоро риторичен. Какво толкоз. Да престоиш още четири годинки на най-сенчестото място в държавата и да си гледаш кефа - малко ли е!?
Колкото до това свършват ли парадоксите със започването на преговорите за съставяне на правителство, съобразно получените резултати от изборите, бих отговорил: едва ли. Само един фрагмент - Коалиция за България води сериозни разговори за коалиционно правителство с Движението за права и сободи, а в същото време партийните структури на БСП в Кърджалийска област оспорват категорично законността на изборите в региона и обвиняват в манипулации и фалшификации тъкмо представителите на ДПС. Какво да се прави - всичките ни работи са такива. Дано само освежаващата дъвка Европейски съюз да не придобие горчив привкус.
Емил ПЕНЧЕВ
