Министерството на културата осигури средства за укрепването на гробницата на Севт III

Министерството на културата осигури необходимите средства за довършване на проекта за аварийно укрепване на дромоса на Тракийската гробница на Севт III в могила "Голямата Косматка“, намираща се в  землището  на Шипка .

Конструктивното укрепване на прочутата гробница на Севт Трети бе  извършено по силата на сключен договор на Министерството на културата с община Казанлък, а за целта бяха осигурени над 34 хиляди лева в рамките на програмата на МК за финансиране на консервационно - реставрационни дейности по недвижими културни ценности през 2016 година.

Довършителните дейности за аварийното укрепване на дромоса /коридора/ на Тракийската гробница на Севт III в могила ,,Голямата Косматка“, намираща се в  землището  на Шипка, община Казанлък, по проект, финансиран от Министерството на културата, обхващаха два етапа. Първият бе свързан с укрепването на античните зидове в дромоса. Бяха  извършени дейности по внимателно многостенно, неабразивно почистване на каменната зидария, направа на декоративна фугировка и др. По време на втория етап бе извършено и възстановяване на могилния насип.

Надгробна могила „Голяма Косматка” е най-голямата от досега проучените могили от Царския некропол на Севтополис, с височина 20 м и диаметър около 90 м. В могилата се намира една от най-величествените и богати тракийски гробници - внушителен комплекс, състоящ се от представителна фасада, дромос от ломени камъни, който е необичайно дълъг - 13 метра, както и три помещения – изсечена в монолитен гранитен блок камера във форма на саркофаг, куполна камера и правоъгълна предгробна камера. През 2015 година поради течове и свличане на земни маси в дромоса /коридора/, водещ към гробната камера, гробницата беше временно затворена за посетители. Комисия, назначена със заповед на министъра на културата, направи своевременно предписания за необходимите мерки за опазване на уникалния обект, съобщават от МК.

Както е известно, именно край откритата преди 12 години от археолога д-р Георги Китов гробница бе намерена и великолепната бронзова глава на владетеля Севт Трети - истинско бронзово чудо на античното изкуство /според френския в. "Фигаро"/. След като през пролетта на 2015 г. бе видяна и оценена от няколко милиона посетители от цял свят в Лувъра по време на впечатляващата ни изложба „Епопея на тракийските царе - археологически открития в България", където тя бе основен акцент, бронзовата портретна глава на тракийския владетел Севт Трети от фонда на Националния археологически институт с музей при БАН предизвика по-късно истински фурор и се радваше на изключителен интерес и в престижния американски музей „Пол Гети". Безценният ни артефакт и уникален шедьовър на античната скулптура, открит от българския археолог Георги Китов (1943-2008), от 28 юли 2015 г. до 1 ноември 2015 г. бе изложен и сред експонатите на изложбата "Власт и патос. Бронзови скулптури от елинистичния свят", която гостуваше в музея „Пол Гети" в Лос Анджелис и се превърна в сензация в мегаполиса на киното. Престижната изложба бе организирана от музея "Пол Гети", фондация Palazzo Strozzi от Флоренция, с участието на Soprintendenza per i Beni Archeologici della Toscana, Националната галерия на Вашингтон и с подкрепата на Федералния съвет по изкуствата и хуманитарните науки в САЩ. Бронзовата глава на Севт Трети впечатли силно и британския вестник "Гардиън" и престижното издание публикува голяма рецензия за забележителната изложба в музея „Пол Гети" в Лос Анджелис. В публикацията на "Гардиън" - "Власт и патос - една неповторима възможност за поглед върху бронзовите скулптури от елинистичния свят" /„Power and Pathos review - once-in-a-lifetime look at Greek bronze sculptures", Jordan Riefe/, се отбелязваше, че впечатляващата гостуваща експозиция в музея „Пол Гети" включва антични съкровища и артефакти от общо 34 музея от 12 cтрани, които никога до момента не са били показвани на публиката събрани заедно на едно място. В обширната рецензия на "Гардиън" за изложбата в американския музей се отделяше специално внимание и на бронзовата глава на тракийския владетел Севт III от фонда на НАИМ при БАН. В статията се припомняше, че древната бронзова глава на одриския владетел е била открита в България през 2004 г. Авторът на рецензията в британското издание не криеше и възторга си от таланта и уменията на древния скулптор, който е излял и изработил буквално като жив от бронз тракийския владетел с огромната му брада и къдрава коса. В публикацията се отбелязва също така и силното въздействие на много изразителните очи на Севт Трети - неговият пронизващ поглед не оставя никого равнодушен.
         

Гробницата на Севт III в могила „Голяма Косматка” е открита през  2004 г. по време на редовни археологически разкопки от експедиция ТЕМП с ръководител ст.н.с. д-р Г. Китов (НАИМ при БАН) в сътрудничество с ИМ „Искра” гр. Казанлък. Могилата е насипана като свещен хълм през първата половина на V в.пр. Хр. Вероятно през втората половина на века е направена широка траншея в насипа от юг, където е изграден монументален храм, състоящ се от представителна фасада и три помещения. Изградени са от обработени гранитни блокове, като първото (правоъгълно помещение с двускатно покритие) и второто (кръгло помещение с куполно покритие) са от отделни блокове, свързани чрез залети с олово железни скоби. Последната камера е саркофагоподобна, направена чрез издълбаването на гранитен блок с тегло около 60 тона, върху който е положен втори, оформен двускатно. В помещението са моделирани ритуално ложе и маса. Храмът е използван повече от столетие за извършване на религиозни церемонии ( т.нар. орфически мистерии) от тракийски жреци. За да се запази тайнството на обреда от непосветените, е използвана заключваща се отвътре с резета двукрила мраморна врата. Върху всяко от крилата е изсечено изображение – на източното е представен Хелиос (богът на слънцето), а на западното – Горгона Медуза. В началото на ІІІ в.пр. Хр. в централната камера е извършен ритуал по погребването на тракийски аристократ, за когото се предполага, че е владетелят на Одриската държава Севт ІІІ. Така сградата променя функцията си, превръщайки се в негова гробница. За да е сигурно и безпрепятствено преминаването на душата на царя между световете, траките й осигуряват водач, принасяйки в жертва кон и полагайки тялото му в първото помещение. Към фасадата е долепен и изграден 13-метров коридор с каменни стени и дървена покривна конструкция, както и втора фасада. При затварянето и напускането на съоръжението са били зазидани входовете към всяка една от камерите, а коридорът е опожарен и запълнен със свлеклия се могилен насип. На 7 метра южно от входа на външната фасада, на нивото на околния терен, е положена грижливо глава от бронзова статуя - вероятно портретно изображение на погребания тракийски владетел.

Снимка на гробницата при посещението на Вежди Рашидов и Симеон Дянков през 2012-та година.