09:51 | 02 юни 05 1848

Проблемите на грамотността в българското училище

Увеличаване на часовете по български език и литература в средния курс на обучение, отделни оценки, а не обща по двата предмета, оптимизация на учебните планове и програми, нови методики за работа по български език и литература в смесените райони с преобладаващо малцинствено население, повече средства за квалификация на учителите, осигуряване на възможности за обучение по литература в малки групи от по 10-13 човека и възможността учениците всяка година сами да избират учебните програми планове в ЗИП-овете, в които се обучават.
Това поискаха преподаватели от цялата страна, участници в проведената в Казанлък втора национална конференция по въпросите на образованието. Акцент в тазгодишния форум бяха проблемите на българският език и методиките на преподаването му в училище.
На тридневният форум бяха дискутирани проблемите на грамотността в българското училище, на предучилищното възпитание и прехода към училище, възможностите на българското образование в процеса по създаване на гражданско общество в страната.
Близо 300 литератори и експерти по български език и литература от страната, не спестиха проблемите, срещани в тяхната работа. Като особено тревожен бе подчертан факта, че повечето средношколци се чувстват неудобно тъй като не могат да говорят по дадена тема повече от половин минута. Преподаването на литературата се е превърнало в монолог на учителя, което отблъсква учениците от истинската работа и емоция.
"Да се спрат реформите и експериментите в българското образование, тъй като те отвращават учениците от образованието изобщо", поискаха още преподавателите. Те настояха за спешна и бърза намеса на МОН по отношение на методиките за работа в смесените райони, както и засилен контрол на работата в началното училище по отношение на грамотността.
Гимназиални преподаватели по литература настояха за по-строг контрол на работа по отношение на грамотността в началното училище. Те обвиниха колегите си от началния курс, че пропускат неграмотни ученици в по-горните класове.
На свой ред експерти от МОН се възпротивиха на твърденията за неграмотност в българското училище, с мотива, че има европейски и световни стандарти за грамотност.
Министърът на образованието Игор Дамянов изрази съгласие и прие идеята на ст-н.с. д-р Светлина Николова - водещ лектор на конференцията и директор на Кирило-Методиевия център към БАН, от следващата учебна година МОН да учреди стипендия за беден, но талантлив ученик, който да продължи хуманитарното си образование в българско или чуждо висше учебно заведение.
Долина