При голям интерес и високопоставена публика от София и Казанлък в столичната галерия „Средец” на Министерството на културата тази вечер бе открита фотоизложбата „Царският некропол на тракийския град Севтополис”.
Арх. Уляна Малеева – директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства” в МК разказа предисторията на празничното събитие и дългия извървян път по оформянето на документацията за вписване в Индикативната листа на ЮНЕСКО, което официално се очаква да бъде обявено през месец октомври, т. г. „Днес имаме възможност да се докоснем до част от уникалните свидетелства за тракийската културна традиция!“, отбеляза тя. Можем само да благодарим на доц. д-р Китов за успешната работа!“, добави арх.Малеева и благодари на авторите на фотографиите, представени в изложбената зала. Тя завърши приветствието си към гостите с думите:“Убедени сме, че със съвместните усилия на институции, местна власт и експерти ще бъде представена добре подготвена номинация и тези тракийски надгробни могили ще заемат своето заслужено място в списъка на световното културно наследство!“.
От община Казанлък на откриването на фотоизложбата присъстваха народният представител Нено Влайков, заместник – кметът Михаил Михайлов, главният архитект Георги Стоев, Сребра Касева – Началник Кабинет, ръководители на културни институции в Общината, автори - участници в изложбата.
Заместник – кметът Михаил Михайлов благодари за подкрепата на Министерството на културата към община Казанлък и пожела успешен завършек на вложените усилия за вписването на осемте казанлъшки гробници в списъка на ЮНЕСКО.
Момчил Маринов – Директор на Исторически музей „Искра“ – Казанлък представи детайли за експонатите от изложбата, накратко разказа за огромното богатство на музея и на културното наследство на община Казанлък и на свой ред изказа благодарности за съдействието на културното министерство, с пожелания за ползотворна съвместна работа и в бъдеще.
Изложбата е посветена на 60-годишнината от членството на България в ЮНЕСКО и на предложеното актуализиране на Индикативната листа с включване на осем тракийски гробници от некропола на столицата на одриския владетел Севт ІІІ – Севтополис, като сериен обект - разширение на вписаната в Списъка на световното наследство „Казанлъшка тракийска гробница“. Експозицията се реализира от Министерство на културата и община Казанлък, със съдействието на Националната комисия за ЮНЕСКО. Исторически музей „Искра” представя и ценни експонати от своите колекции. Автори на фотографиите са: Иво Хаджимишев, инж. Стефан Папукчиев, Иво Косев, Стефан Димов.
Тракийските гробници, представени в изложбата, са: Казанлъшка тракийска гробница; Култово-погребален комплекс в надгробна могила „Оструша”; Гробница в надгробна могила „Голяма Косматка”; Гробница в надгробна могила „Шушманец”; Гробница в надгробна могила „Голяма гола могила”, т. нар. „Грифоните”; Гробница в „Малка гола могила”, т. нар. „Хелвеция”; Гробница в надгробна могила т. нар. „Голяма Арсеналка”; Гробница в надгробна могила, т. нар. „Сарафова могила” („Крън 2”); Зидан гроб в надгробна могила, т. нар. „Светицата”.
Представените в изложбата девет гробници от Казанлъшката котловина са сред най-добре съхранените и представителни образци на тракийската гробнична архитектура, впечатляващи съоръжения, съчетали в себе си както натрупани от векове строителни умения, така и модерни за времето си елементи и техники. Те дават най-ясна представа за многообразието в архитектурно и художествено отношение на тракийските паметници, свързани с погребалните вярвания. При изграждането им са използвани различни строителни похвати и материали, приложени са разнообразни архитектурни елементи и техники за декорация. Сред тях има примери на прецизно изпълнени помещения с четириъгълен или кръгъл план с плоско, двускатно или куполно покритие, изградени от гранитни квадри. Изключително разнообразна е архитектурната и художествената декорация, като при всяка гробница е приложен индивидуален творчески подход – използвани са колони и полуколони, пиластри, ортостати, фронтони, а в някои случаи щукатурата в интериора наподобява архитектурен ордер. Не липсват примери на скулптирани елементи и на покриване на стените с цветни фризове. Повечето от гробниците имат художествено изработени двукрили каменни врати и гробно ложе в погребалната камера. Двете камери в гробниците в могилите „Оструша” и „Голяма Косматка” са оформени изцяло в монолитни гранитни блокове, което ги прави уникални и безспорно най-впечатляващи по своята изработка, блестяща илюстрация на естетиката на ранния елинизъм в Тракия.
Както във всички тракийски гробни съоръжения, така и в тези, които оформят могилния некропол, се откриват разнообразни дарове, които демонстрират богатството и престижа на погребаните в тях. В този могилен некропол, обаче, има предмети, които са единствени по рода си не само по отношение културата на траките, но и в световен мащаб – няколко изящно изработени съда от благородни метали, красиви накити, богато украсени елементи, оръжия и снаряжения с богата украса, която ги превръща в предмети на култа с голяма културна и художествена стойност. Маска, изработена от дебел златен лист, както и изработената от бронз глава на Севт ІІІ са станали популярни и световноизвестни. В основната експозиция на Исторически музей „Искра” може да бъде проследена тракийската култура през елинистическата епоха, като особено внимание е отделено на находките от гробницата под могила „Голяма Косматка”, където се предполага, че е бил погребан Севт ІІІ. Централно място заема златният погребален дъбов венец.
Долината на тракийските владетели със столицата на Севт III – Севтополис и царският некропол са разположени в Казанлъшката котловина, където благоприятните условия за живот обуславят гъстата населеност през всички исторически епохи. Материалните следи от човешко присъствие тук датират още от неолита. Казанлъшката долина предоставя възможности за изучаването на духовната култура на тракийското общество, намерила материален израз в гробничната архитектура и живопис. Многобройните надгробни могили в околностите на Казанлък и останките от тракийски селища показват, че тук е обитавало тракийско население, достигнало върхово културно развитие при царството на одрисите в края на V до средата на III в. пр. Хр. Първите опити за картиране и описване на археологическите паметници в Казанлъшката котловина са предприети през втората половина на 19 в. Изключителни са археологическите открития от 40-те и 50-те години на 20 век. Казанлъшката гробница и тракийският град Севтополис провокират интереса на много изследователи.
Казанлъшката гробница е открита случайно през 1944 г., а Севтополис е разкрит при строежа на язовир „Копринка” през 1948 – 1954 г. При откриването на Казaнлъшката куполна гробница със запазените ценни стенописи световната научна общественост е силно впечатлена от достиженията на недотам познатата дотогава тракийска култура. През 1979 г. Казанлъшката гробница е включена в Списъка на световното наследство.
При мащабните разкопки на надгробни могили в Казанлъшката котловина, проведени от екипа на доц. д-р Георги Китов в периода 1992-2005 г., са проучени над 300 могили, сред които се открояват 15 гробници. Голямата част първоначално представлявали тракийски храмове, превърнати в гробнични съоръжения след осъществяване в тях на погребения на знатни тракийци. Тракийските гробници край Казанлък са своеобразен ансамбъл, чиито елементи са функционално, смислово и пространствено свързани. Най-значимите от тях са концентрирани на неголяма територия в северната част на котловината. Добре съхранени, в голяма степен социализирани и защитени, те представят най-развитата форма и най-представителната проява на традиционните религиозни вярвания на траките, свързани с погребалните практики и въпреки общото си предназначение, всяка е уникална по замисъл и изпълнение със специфичен архитектурен и художествен облик. Археологическите паметници в Царския некропол на тракийския град Севтополис носят уникално свидетелство за тракийската култoва и гробнична архитектурна традиция и представят най-забележителните достижения на творческия гений на траките като шедьовър на креативни конструктивни и архитектурни решения.
Изложбата ще може да бъде разгледана в галерия „Средец” на Министерството на културата в столицата, на бул. „Ал. Стамболийски” 17 до 12 август т. г.
Пресцентър на община Казанлък