Коментар в Казанлък коментира социалните измерения на еврочленството на България

8 от всеки 10 българи твърдят, че не търсят информация за социалните си права, такава е констатацията на проводеното в началото на април национално представително проучване, поръчано от Министерството на труда и социалната политика.

Като причина за това съотношение анкетираните 1000 българи посочват факата, че според тях интеграцията ни с евроструктурите е на ранен етап или че предстоящото ни членство в ЕС не ги интересува.

10 процента от българите считат, че получаваната от тях информация по отношение на техните трудови и социални права е неразбираема.

С най- високо доверие към институциите които я предостяват, на първо място се посочват медиите- с 37,5 процента , следвани от информацията и споделения натрупан опит от техени близки- с 20 процента и едва на трето място- с 15,5 процента доверие е инфорамицията по въпросите на социалните и трудови права, предостявана от МТСП и прилежащите му агенции.

Това съобщи в Казанлък Ина Борисова, експерт в дирекция “Връзки с обществеността” към социалното министерство.

Според същото изследване 38 процента от българите очакват намаляване на безработицата, след като страната ни стане член на ЕС.

Запитаните заявават също, че предпочитат да имат възможността да работят легално в страните от европейската общностт, като само 13 процента заявяват, че не биха се поколебали да работят и на “черно” в някоя от държавите на Евросъюза.

Като “интересна” в проучването се определя консттацията, че 6 от всеки 10 българи заявяват, че нямат намерение да търсят работа в друга държава след 2007-ма година.Участницие в изследването са категорчни, че интеграцията на страната ни в евроструктурите ще повлияе благоприятно на трудовите възнаграждения, пенсиите и безработицата. Най- големи надежди се възлагат на намаляването на безработицата и нарастването на трудовите възнаграждения. В този контекст 37 процента от българите очакват доходите им от труд да нараснат след приемането на страната ни в ЕС. Младите хора до 39 години и висшистите споделят това мнение по-често от останалите. Жителите на малките градове и селата имат по-големи очаквания за доходите си след приемането ни в ЕС, отколкото столичани и живещите в областните градове, това е другата интересна констатация на проучването.

17 процента от българите са песимисти по отношение на нарастването на доходите от труд след като България стане официален член на ЕС.

Това е мнение, споделяно предимно от ромите, повечето от които са неквалифицирани и съответно не виждат мястото си в един общ бъдещ европейски пазар на труда. Подобни нагласи са консатирани и по отношение на размера на пенсиите след приемането на страната ни в ЕС.

34 процента от българите смятат , че те ще нарастват , 10 процента- че ще намаляват и 15 процента, че присъединяването няма да окаже влияние върху размера на пенсиите у нас.

Данните от изследването, както и въпросите за социалните измерения на еврочленството на страната ни бяха обстойно коментирани на проведения в Казанлък семинар по темата, организират от МТСП.

Лектори на форума бяха водещи експерти от ведомството на министър Христина Христова, работещи по въпросите на социалните права и присъединяването на страната ни в ЕС.

Специално внимание на семинара бе отделено на Глава 13 от преговорните глави “Социална политика и заетост”. Коментирани бяха законодателната уредба и полтика на Общността в социалната сфера.