18:09 | 31 май 05 1311

Мечтата стана реалност

11 март 1969 година. Този ден щеше да се окаже паметен за мен, защото стана начало на съдбоносен обрат в живота ми на млад начинаещ учител. На тази дата беше насрочен практическият изпит от конкурса за вакантните учителски места по български език и литература в горната училищна степен.

Слава богу, този ден трябваше да сложи край на онова нервно напрежение, което преживявах от няколко дни преди изпита, какъвто и да бе резултатът. И не можеше да бъде иначе, защото шоковото състояние, в което изпаднах, започна с трудния избор при изтегляне на билета с темата на открития урок – “Демократизмът – определяща черта на старобългарската литература”. Още повече, че това беше първата тема от уроци за годишен преговор в 11-ти клас, които предхождаха предстоящата матура в края на тази последна учебна година.

Не по-малко от мене беше стъписана и Ана Кожухарова – базовата учителка, при която късметът ми изтегли да изнеса урок в един от нейните класове. И не само заради трудната тема. Когато ме покани в своя дом, за да обсъдим критичната ситуация, първоначалната реакция беше повече от импулсивна. “Др. Попов, много съм притеснена не само заради трудната тема, която изтеглихте, но и заради лошия късмет този урок да се проведе в най-слабата и инертна паралелка на абитуриентския випуск, който извеждам тази година. За съжаление нито учителят- титуляр, нито стажант – учителят имат право да изберат класа, защото той се определя лично от инспектора по български език и литература. Ще се опитам да говоря с него, дано разреши да изнесете урока в друга по-силна паралелка.” В деликатната ситуация, в която се озовах, аз нямах смелост да изразя мнение, но и тя самата след като помисли малко, се отказа от първоначалното си намерение с мъдрия мотив, че това може да бъде в мой ущърб. И слава богу след като разумът надделя над чувствата, това за мене се оказа печеливш ход. Но тогава още не можех да зная това…

Имах на разположение само два дни , за да приготвя урока. Трябваше да се взема в ръце и така първоначалното стъписване постепенно отстъпи на заден план, за да даде място на една по-прагматична оценка на създалата се ситуация. Прехвърлих наум различни варианти като подход към темата, докато накрая структурата на урока се оформи. Безспокойството обаче остана. Никак не ме топлеше споменът за педагогическата практика, която имах като студент – четвъртокурсник в Икономическия техникум в София, макар че на нея в студентската ми книжка получих отлична оценка. Там също трябваше да се срещна и работя с непознати ученици, но не само в един урок, а в серия от уроци.

И тъй, денят хикс най-после настъпи. Пак видях насреща непознати лица и очи също толкова стъписани и неуверени, какъвто навярно съм изглеждал и аз в техните очи. И разбрах, че трябва по някакъв начин да преодолея бариерата, че трябва да спечеля доверието им.

Кой знае защо реших да импровизирам още в самото начало, въпреки че бях подготвил друго встъпление към урока. Започнах с баналния въпрос кой какви книги обича да чете и съответната мотивация за предпочитане към тематиката и жанра на книгата. Знаех, че по принцип съвременните млади хора недолюбват старата българска литература, която за голяма част от тях се оказва трудна и абстрактна за разбиране. Опитах се да изискам мотивирани отговори за нейната трудност и абстрактност, както и с аргументация, защо въпреки това ние и днес я изучаваме в училище. Така по този непринуден начин съумях да навляза в темата на урока и поставя тезата. Постепенно усетих, че съм намерил вярната посока, защото тази непринуденост се предаде на учениците. Беше явно, че те се поотпуснаха и станаха по-спокойни и уверени, а отговорите им все по-аргументирани.

Не знаех какво им е говорила и съветвала Ана Кожухарова, но тя милата цялата сияеше, въпреки че също изглеждаше видимо притеснена. Мислено и благодарих за тази топлота и добронамереност, която учениците явно усетиха и това се преля в тях, а и на мен повлия положително на душевното ми равновесие. Същата съпричастност и доброжелателност видях и в лицата на комисията проверяващи – учителките Богдана Македонска и Недялка Бояджиева, които през цялото време утвърдително кимаха, давайки недвусмислена оценка за отговорите на учениците. Това оказа целебно въздействие върху вътрешното ми неспокойствие. Само експертът Бончо Христов старателно записваше своите наблюдения в една дебела тетрадка и каменното му лице с нищо не издаваше позицията на решаващия глас в изпитната комисия.

От вълнение не чух звънеца, който отбелязваше края на това необикновено за мен преживяване. Вече бях задал последния обобщаващ въпрос и получил първия аргументиран отговор. Останалите оставих за домашна работа. Тях щеше да получи в следващия час Ана Кожухарова. Не вярвах на очите си, че успях да се побера в тези 45 минути, защото за мен времето винаги е било един от проблемите.

Противно на моите очаквания обсъждането на урока премина по бързата процедура. Тогава вече се отпусна и непроницаемото лице на инспектора. “Др. Попов, сега вече можем да ви поздравим с успешното представяне на конкурсния изпит. Вие достойно защитихте вашата кандидатура за учителско място в средното училище. Имате право да изберете едно от предложените ви четири вакантни места – две в Стара Загора /Г”Максим Горки” и Електротехникума/ и две в Казанлък /Г”Н.Вапцаров” и Г”Кирил и Методий”/

Никога до този момент в жоивота ми на млад човек на 27 години не бях изпитвал подобно щастие, никога не бях получавал такова високо призвание. Колкото до колежките от изпитната комисия, те изразиха с думи това, което вече бях успял да прочета по лицата им още по време на урока. Не се колебах особено за избора на работно място, за което може би по-късно щях да съжалявам… Избрах Казанлък, за да бъда по-близо до семейството си. През отминалата сурова зима баща ми прекара поредица от тежки хипертонични кризи, от които бавно се възстановяваше. Към този избор се прибавиха тревогите, и любопитството , че щях да работя заедно с част от бившите ми учители, а сега вече колеги във II гимназия “Кирил и Методий”.

Лалчо Попов

Следвай новините от Казанлък
Сподели

Още новини от Казанлък:

Питаме Казанлък

За или против въвеждането на € еврото?

Обяви от Казанлък:

Сезонна работа в рекламна агенция

Сезонна работа в рекламна агенция

Търсим колега за свободната позиция общ работник-разпространение на плакати на морето. Желателно е кандидатът...

Работа 12/06/2025 гр.Казанлък
Рекламна агенция търси касиер

Рекламна агенция търси касиер

Касиер в рекламна агенция Изисквания: -Добра финансова грамотност - Желание за обучение и развитие - Внимание...

Работа 10/06/2025 гр.Казанлък
ПХГ ”Св. Св. Кирил и Методий“ - Казанлък, обявява прием за учебната 2025 /2026г. , по следните специалности:

ПХГ ”Св. Св. Кирил и Методий“ - Казанлък, обявява прием за учебната 2025 /2026г. , по следните специалности:

Профилирана хуманитарна гимназия ”Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Казанлък, обявява прием за учебната 2025 /2026г. , по...

Платени съобщения 10/06/2025 гр.Казанлък
Хижа голяма Бузлуджа-нова се отдава под наем.

Хижа голяма Бузлуджа-нова се отдава под наем.

Хижа голяма Бузлуджа-нова се отдава под наем. За допълнителна информация и оглед-тел: 0882966489. ...

Платени съобщения 29/05/2025 гр.Казанлък
Аквапарк Овощник търси персонал за сезон 2025

Аквапарк Овощник търси персонал за сезон 2025

Аквапарк Овощник търси персонал за следните позиции, за сезон 2025: - Помощник готвачи - Бар - Паркинг - Касиерки -...

Работа 26/05/2025 с.Овощник
Следвай Казанлък във Facebook
Включи се с повече от 20 000 души, за да си винаги информиран
Следвай страницата kazanlak.com Следвай групата За Казанлак