Кметът Галина Стоянова : Казанлък отдавна не е само промишлен град, той има бъдеще и в туризма като бранд

Прага. Кметът Галина Стоянова  представи  културно-историческите  забележителности в община Казанлък - обект на културен туризъм, по време на Дванадесетата  световна среща на медиите, която се провежда в чешката столица Прага, предаде кореспондент на Радио „ Фокус“. Стоянова  представи подробности, свързани с икономиката и промишленото производство в града, с  културно-историческите забележителности в района, с традиционния  Празник на розата, с розата и розопроизводството като символ, с който се идентифицира Долината на розите. Тя отбеляза, че в  близкото минало за гр.Казанлък се е говорело само като за промишлен град, свързан само с икономиката, машиностроенето, хидравликата. „Но фактът, че днес се нареждаме до Търново, Несебър, Балчик – общини с много изявени културен туризъм и културно – историческо наследство, адмирациите на световните медии за Казанлък за това, че го разпознават с фестивалния туризъм, с културните обекти, наистина ни дава увереност, че вървим в правилната посока“, коментира Галина Стоянова. Тя изрази категорично  становище, че туризмът може да бъде съчетан с развитието на промишлеността в Казанлък. Нещо повече, според нея, трябва да се търсят  общите пресечни точки – бизнесът да съдейства за добра инфраструктура, така че туристите да идват и да гостуват по-дълго в града. „Затова считам, че представянето на Община Казанлък на тази среща, беше много важно. Казанлък отдавна вече не е само промишлен град, той има своето настояще и бъдеще и в развитието на културно – историческото наследство, и на туризма като бранд“, каза в заключение кметът на Казанлък.

Акцент в представянето на Долината на тракийските царе на проф. Николай Овчаров бе, че Казанлък е един от лидерите за развитие на културния туризъм в България: "Перспективите за развитие на културния туризъм в България са добри, но мисля , че Казанлък е един от водещите райони в това отношениел", каза за Радио „ Фокус“ проф. Николай Овчаров. Пред участниците в Дванадесетата световна среща на българските  медии в Прага той обърна внимание върху съчетанието за екотуризъм между прекрасна планина и чисти гори в района на гр.Казанлък, но и възможността да бъдат видяни паметници от различни епохи, като се започне от траките. По думите на проф.Овчаров, Долината на тракийските царе става все по–интересна  с реставрацията и консервацията. Известният археолог изброи като привлекателни инфраструктурата, която се създава, традиционния поминък на местните българи като розобера и розоваренето и завърши с неизползваните възможности на възрожденската част на Казанлък, която по неговите думи, е все още не добре експлоатрана: „ За мен там има още много потенциал, който може да се развива в бъдеще“, коментира проф. Овчаров. Той бе категоричен и за богатото Средновековие, което регионът може да покаже в бъдеще. „Преди близо 30 години археолози търсеха столицата на деспон Елтимир, една  от най-големите фигури на българското средновековие през 14 век, роднина на Тертеровци, която вероятно се е намирала над гр.Крън – крепостта Крън. Тази крепост има богати некрополи. Така че това е практически една все още непрочетена страница. Разбира се, не подценявам тракийското наследство, очевидно то е основното в тоз район“, коментира още проф. Овчаров. Професорът изтъкна като предимство представянето на максимален брой епохи в региона. Като класически пример той посочи направеното в източни Родопи, където има богато тракийско наследство, богато средновековно наследство – едни от най-хубавите крепости и Възраждането на Златоград. „ Това е една формула, която може да бъде използвана във всички райони на България, Казанлък специално има сериозни предпоставки в това отношение“, заключи проф. Николай Овчаров.  

Арх. Дора Иванова : Бузлуджа има потенциал да стане една от най-успешните дестинации в България  и би допринесла за развитието на  туризма на Казанлъшкия регион
Архитект Дора Иванова представи своя проект за възстановяване на паметника на връх Бузлуджа, по време на Дванадесетата световна среща на медиите в Прага, предаде кореспондент на Радио „ Фокус“.  В презентацията си тя заяви, че община Казанлък е много богат на културен ландшафт и на културно-историческо наследство регион – Долината на тракийските царе, Долината на розите, паметникът Шипка, от другата страна на Балкана – Архитектурно - етнографски комплекс „ Етъра“ и много други такива обекти, които функционират и се развиват успешно.  Според архитект Иванова, паметникът на Бузлуджа би могъл да се впише в този кръг и да допълни историята . „Това е паметник от най-новото време на България. Така туристите, които биха посетили Долината и Шипка, биха посетили и Бузлуджа, тях ги делят 12 километра. И в същото време, паметникът на Бузлуджа като един различен елемент би могъл  да привлича интереса на туристи от цял свят и съответно тези туристи биха посетили останалите културно – исторически обекти в района“, коментира Дора Иванова. Според нея, Бузлуджа може да се превърне в една от най-успешните дестинации в България и да допринесе за развитието на региона и на туризма на това място. В подкрепа на тази своя теза, Иванова цитира  директора на института за опазване на паметници на културата в Берлин  проф. Хаспел:„Бузлуджа е толкова важна за съвременната история, колкото тракийските гробници за античността“.

По време на презентацията си Иванова изнесе и някои факти около построяването на монумента преди години . В Бузлуджа са вложени общо 25млн. лв тогавашни пари, 16 млн, от които събрани от народа. 6000 души са работили 8 години. Този паметник е труда на живота на много от най-добрите български архитекти, инженери и художници на това време. „Тази сграда е факт, тя съществува и представлява една стойностна, въздействаща и непреходна архитектура. Тя е един артефакт от историята на България. Вярвам, че всеки период трябва да бъде познаван и изтриването или зачеркването на историята не е градивно, а по-скоро опасно“, коментира арх. Дора Иванова.

Иванова коментира още, че за възстановяването на паметника е нужно поставянето на покрив, остъкление и евентуално укрепване. Нужна е консервация на сградата , а не връщането на предишния и блясък, защото целта  е опазването на едно културно-историческо наследство, а не възхвала на определена идеология. В този смисъл авторът на проекта  поясни, че това ще бъде паметнк на българската история, а не на една определена партия или строй.

По първоначално изчисления, ще са необходими 2,5 млн. лв., ако конструкцията е в задоволително състояние, но това трябва тепърва да се докаже, За тези дейности са необходими около 100 000 лв.

Архитект Дора Иванова каза още, че след множество дискусии в експертните среди се е наложило и мнението, че Бузлуджа  има много добри шансове да получи статут на световна ценност и да бъде включена в листата на ЮНЕСКО.

Пресцентър на община Казанлък