Природата живна. Пролет е. Въздухът е свеж и ароматен от нацъфтелите цветя и храсти. Долавя се музика и песен от ранобудни песнопойци и птички оркестри. Настроение, настроение… И в такива мигове ти се ще да поседнеш на чашка пиене с приятели в заведение на открито или на раздумка в парка. Да, ама не. Защото, ха си седнал, ха си заподскачал от компанията на едни мънички, дребнички и скачащи гадинки. Прибереш се вкъщи и кошмарът продължава, защото те са безмилостни и нахакани терористи - бълхите. Няма спасение от тях и по-големите им събратя - кърлежите. На шега някой казват, че от тях можеш ферма да си спретнеш. Ужас, денонощен тормоз и стрес. Срам те е гости от някъде да поканиш, тъй като малките терористи не правят разлика между свои и чужди. Много от лекуващите се в селището ни често за армаган си носят и тях, скокливите приятели. Господа общинари, време е да се задействате! Заслужава си. От потърпевшите на град Павел баня.