15:06 | 21 април 05
1695
ГРАДИНАТА С БЕЛИТЕ ЗЮМБЮЛИ
Попитайте когото искате от Павел баня за градината с белите зюмбюли, всеки ще посочи къщата на кака Тина Иванчина. Яка, работлива жена, обичаща децата и цветята, подредила с вкус градината със зюмбюли очертани с разнообразни форми от зелен чимшир.
Пролет е. Разцъфтяла пролет, обсипала с кичури цвят ябълкови, черешови и вишневи дръвчета. Ухае на сладко. Идва моминския празник - Лазаруване. Марето, какината Тинкина щерка, събрала дружки си, свили венчета от свежи цветя, тръгва на
КУМИЧЕНЕ
Този обичай се изпълнява с голямо вълнение от замомените девойки, които с весел говор и безгрижен смях, отиват на реката. Там едновременно пускат във водата своите венчета и което стигне първо до уреченото място, това момиче /таза мома/ става Кума - ръководителка на лазарската група. Мареното венче стига първо и дружките я прегръщат, целуват, викат от радост Кумичке, Кумичке! …. А тя заруменила бузки, с чаровен поглед и усмивка приема общата радост. С песни се завръщат и отиват на гости у кумичката. Там кака Тина ги черпи с бяло сладко и чаша вода. Започват репетициите на лазарските песни. На самия празничен ден, момите облечени с новите си дрехи, нагиздени, закичени с цветя, пендари и вити гривни, чакат да завърши черковната литургия. Всяка лазарска група се стреми да знае, да изпълнява повече песни, да е по-хубаво пременена, по-кръшна, по-напета. И щом миряните се приберат от черква и влязат в домовете си, групичките започват
ЛАЗАРУВАНЕ
Захванати за ръце, запяват първо у Кумичката:
Мела мома дворове, Лазаре,
ден ги мела, ден клела:
Пусти мои дворове, Лазаре,
станете на прах, пепел.
Да ви скоро измета, Лазаре,
у лелини да ида.
Да ма леля уплете, Лазаре,
на дванайсет редици.
Докато трае песента лазарките обикалят двора и играят по пътечките на градината с бели зюмбюли. Пеят и играят от сърце. Хората зачули песните идват да ги видят и да се порадват на играта на малките моми … От тук лазарките се отправят към съседната къща и запяват на малкото детенце.
Лаленце се люлее, Лазаре,
на зелено ливаде.
Не е било лаленце, Лазаре,
най е било детенце.
Майка му го будеше, Лазаре,
стани, стани детенце.
Да погледаш лазарки, Лазаре,
как хубаво играят.
С жълти чехли потропват, Лазаре,
шити поли развяват.
Лазарките ходят от къща на къща, пеят своите песни и пожелават живот и здраве, щастие и плодородие, успех в неудържимо настъпващата пролет. Стопаните ги даряват с яйца, пари и други.
На следващия ден е Връбница - Цветница. Вечерта момците-ергени закичват вратите на своите любими с върбови клонки и букети от цветя и здравец. През деня се извиват хора, надпяват се момите и момците, закичени с бели зюмбюли.
Христо Поров
Пролет е. Разцъфтяла пролет, обсипала с кичури цвят ябълкови, черешови и вишневи дръвчета. Ухае на сладко. Идва моминския празник - Лазаруване. Марето, какината Тинкина щерка, събрала дружки си, свили венчета от свежи цветя, тръгва на
КУМИЧЕНЕ
Този обичай се изпълнява с голямо вълнение от замомените девойки, които с весел говор и безгрижен смях, отиват на реката. Там едновременно пускат във водата своите венчета и което стигне първо до уреченото място, това момиче /таза мома/ става Кума - ръководителка на лазарската група. Мареното венче стига първо и дружките я прегръщат, целуват, викат от радост Кумичке, Кумичке! …. А тя заруменила бузки, с чаровен поглед и усмивка приема общата радост. С песни се завръщат и отиват на гости у кумичката. Там кака Тина ги черпи с бяло сладко и чаша вода. Започват репетициите на лазарските песни. На самия празничен ден, момите облечени с новите си дрехи, нагиздени, закичени с цветя, пендари и вити гривни, чакат да завърши черковната литургия. Всяка лазарска група се стреми да знае, да изпълнява повече песни, да е по-хубаво пременена, по-кръшна, по-напета. И щом миряните се приберат от черква и влязат в домовете си, групичките започват
ЛАЗАРУВАНЕ
Захванати за ръце, запяват първо у Кумичката:
Мела мома дворове, Лазаре,
ден ги мела, ден клела:
Пусти мои дворове, Лазаре,
станете на прах, пепел.
Да ви скоро измета, Лазаре,
у лелини да ида.
Да ма леля уплете, Лазаре,
на дванайсет редици.
Докато трае песента лазарките обикалят двора и играят по пътечките на градината с бели зюмбюли. Пеят и играят от сърце. Хората зачули песните идват да ги видят и да се порадват на играта на малките моми … От тук лазарките се отправят към съседната къща и запяват на малкото детенце.
Лаленце се люлее, Лазаре,
на зелено ливаде.
Не е било лаленце, Лазаре,
най е било детенце.
Майка му го будеше, Лазаре,
стани, стани детенце.
Да погледаш лазарки, Лазаре,
как хубаво играят.
С жълти чехли потропват, Лазаре,
шити поли развяват.
Лазарките ходят от къща на къща, пеят своите песни и пожелават живот и здраве, щастие и плодородие, успех в неудържимо настъпващата пролет. Стопаните ги даряват с яйца, пари и други.
На следващия ден е Връбница - Цветница. Вечерта момците-ергени закичват вратите на своите любими с върбови клонки и букети от цветя и здравец. През деня се извиват хора, надпяват се момите и момците, закичени с бели зюмбюли.
Христо Поров
