В грижи потъна джамийското настоятелство в Дунавци

“Сериозно ви говоря, мога да се кълна, че няма такива работи, че тези от Сърница са терористи. Мога дори на Корана да се закълна. Аз съм учил в Сърница година и половина - през 2003-2004-та година. Там терористи няма. Много съм доволен от моите преподаватели там. Аллах да им помогне, Господ да им помогне!”

Думите са на Сезгин Рахим Садък. Имам на село Дунавци.
Сезгин е особено раним на тема “терористите от Сърница”, тъй като е възпитаник на ислямското училище там. Той е единственият действащ имам в Казанлъшко, учил в това училище. Слабият и притеснителен млад мъж може с часове да разказва с нескрит възторг за учителите си там. Боготвори ги , тъй като го научили “на много добри неща”. Да приема хората по един и същи начин. Възмущават го журналисти, които пишат “неверни неща”.
“Това, което се говори, че оръжия имало, ножове са им давали, не знам какво си още и като те видят с брада - край, терорист си бил - там не е такова училище. Мога да ви кажа, че в ислямската религия не се позволяват дори алкохол и цигари.”

Имамът Сезгин не познава

Тони Радев - момчето, учило в Сърница, заподозряно за атентата на гара Аточа в Испания.
“Ти можеш ли сега да ме обвиниш мен в тероризъм?”, пита с нетърпящ възражение тон Сезгин. Дразни се, че е лепнат етикет върху всички.
Има своя версия за обвиненията- имало хора, дето завиждали на училището в Сърница, задето е “пълен пансион и разполага с богата храна.”
Сезгин е кръгъл сирак. Учил е Коран цяла година. Но не знаел наизуст всичките му 601 страници.
Няма си никого - майка му загинала при катастрофа, бащата се отровил. Няма жена. И не желае да има.Пристига в Дунавци в края на юни миналата година. Преди това водил Коран-курсове в село Ботев- Карловско.
В Дунавци го пратил лично Муафак- този, който “давал пари на училището в Сърница, които му пращал шейх Абдулла от Саудитска Арабия”.

Сезгин е гневен

и на журналистите, дето ходили миналото лято в Павел баня и “изкарали шейх Абулла и другите терористи”.
Сам избрал Сърница. Имал личен пример- Ариф от Карлово.
За идването на имама в Дунавци, джамийското настоятелство не знае. Неговият секретар Хюсеин Мехмед уточнява, че Сезгин дошъл сам и съобщил, че тук го праща същият този Муафак, който заръчал да му дадат ключовете от джамията. Той щял да му плаща заплатата. Уговорката била- за 80 лева на месец. Ако обучава деца в летни Коран –курсове, заплатата на младия ходжа щяла да стане 120 лева. Селото нямало да има ангажимент към това.
Според имама, бил пратен в селото със знанието и на тогавашния главен мюфтия Фикри Сали.

В селото приели

младия ходжа. Джамията била нова и имало нужда от имам, който да води петъчните молитви.
Сезгин бързо почнал и курсовете за деца. На джамийската порта още виси избеляла бележка, приканваща “мюсюлманите, ако желаят да си пуснат децата да учат турски и арабски. /дуите и суретата/
Муафак от Сърница удържал на обещанието си за заплата четири месеца-от юни до септември. После престанал. Не идвал дори в селото. Само веднъж – за Рамазан Байрам. Тогава го видели и от джамийското настоятелство. Дал 50 лева да се почерпят мюсюлманите. И 20 лева на имама. Оттогава в Дунавци не са го виждали.
Муафак Асад не е непознато име за жителите на Дунавци. Повечето го свързват с градежа на новата джамия. За имама Сезгин, Муафак е “много точен човек”. Той отпускал парите, които идвали от Саудитска Арабия за градежа на джамии. Пращал ги шейх Абдулла. Последният идвал всяко лято да се лекува в Павел баня. Миналото лято, когато имамът ходил при него, шейхът дори му дал 20 лева. Давал и на децата, които добре си казвали дуите и суретата в Коран-курсовете.
Дунавската джамия е нова, но няма минаре. Не стигнали парите за него. Колко точно са били, знаят малцина. Сред тях е Реджеп-жител на Дунавци, участвал в градежа. Скоро след построяването и през 1998 година заминал за Холандия. В джамийското настоятелство не са виждали документация.

Един от сериозните опоненти

на градежа на джамии от Муафак е Недим Генчев. Според него за построяването на една джамия отивали около 60 хиляди долара. Почти една трета от тях обаче изчезвали по веригата и така не оставали за минаре.
“Искам джамията да има минаре. Иначе хората как ще я познаят”, категоричен е имамът Сезгин.
За недостигащите пари за минаре, той не събрал кураж да пише на “работодателя си” Муафак. Но от джамийското настоятелство наскоро му пратили писмо - с молба да изплати на ходжата дължимите пари.Още нямало отговор. Имамът писал на районния мюфтия в Хасково- да му издаде “кимник”- разрешително. През декември Сезгин изкарал още един двуседмичен курс в Сърница. Сега за храната и топлото имамът разчита на добри съседи. 48-те лева, които криво-ляво събирал от различни ритуали месечно, не стигали за всичко.
Близо 50-те мюсюлмански семейства в селото били бедни и мъчно можели да заделят пари и за ходжа.
В джамийското настоятелство тези дни имат и други грижи- падналата от зимата 50-метрова ограда на джамията превърнала храма в разграден двор. Трябвали пари за това.Предишните спонсори вече не се обаждали. В ДПС също не се интересували за това. Нищо, че лидерът Ахмед Доган пращал за всеки Байрам картичка.
“Муафак не е никой, че да плаща на имамът Сезгин”, категоричен е Хасковският районен мюфтия хаджи Фаик Мурад. Плащането на имамите било в правомощията на джамийското настоятелство по места.
Деляна Бобева