09:50 | 31 март 05
1542
Слънцето - в неговите лъчи е скрит животът
Когато чета тази книга, аз се намирам в един друг свят, светът на хармония, мелодичност и красота. Свят на чистота и реалната житейска опитност на летеца. Намирам се в света на Човекът-птица, незнаещ умора и тягостни чувства, владеещ с най-голяма тънкост професията си. Неговата душа е препълнена с копнеж по красотата. И стъпил здраво на мечтите си, той е полетял! Може ли да се види красотата без летеж? Може ли да почувстваш тънкият усет на майсторското му перо, ако не прочетеш разказите му? Едно летене с него ще изживееш в разказа "Невероятен полет", а във "Въздушната стихия и летецът" ще се борим с "друсачката"…А от "Как се лети ли?" ще вникнем в тайните на професията - пилот.
Стоян Андреев обича животните и пише три разказа, които ни говорят за това, а именно "Съдбата на един гълъб", "Кучето от Лишбоа" и "Разговор с костенурка". В разказа "Така се род затри" писателят ни разкрива една тънка история из живота на крънските селяни, от която можем да се поучим, особено в днешни времена.
Писателят разказва за себе си… "Нивите ни бяха южно от село Крън, близо до летището. Сега там е завод "Хидравлика", а преди беше фабрика "Капрони", в която се изработваха самолети. Там беше и школата за летци. Често ходех до акациевата ограда и наблюдавах с интерес как излитат и кацат самолетите. И тогава в мен се породи огромното желание да стана летец. Постъпих в училището за летци в Долна Митрополия, Плевенско. Когато го завърших, не отидох в бойната авиация, поради моите съобръжения, че чичо ми и дядо ми са убити във войните. Реших да работя на мирния фронт и извършвах санитарни полети, за бързо превозване на ранени от катастрофи до София. После работих в отдел "Селскостопански". Осем години изпълнявах "бръснещи" полети - 3-5 метра над посевите, после преминах в задгранични полети. Далечните страни ми разкриха много познания и впечетления и реших всичко видяно, нарисувано, фотографирано, да опиша в книга."
Душата си е оставил Стоян Андреев в разказите си и за Долината на розите и тракийските царе, за китния Крън…Едно сърце, прелетяло толкова километри, видяло и преживяло толкова много опитности, обичащо, родното, Българско - това е той - художникът - летец и писател.
И ако, имаме един д-р Китов, който откри съкровищата в тракийските могили, имаме и един Стоян Андреев, който нарисува картини и написа разкази за красивия ни роден край.
И те също ще се помнят от потомците.
Стефка Борисова
Стоян Андреев обича животните и пише три разказа, които ни говорят за това, а именно "Съдбата на един гълъб", "Кучето от Лишбоа" и "Разговор с костенурка". В разказа "Така се род затри" писателят ни разкрива една тънка история из живота на крънските селяни, от която можем да се поучим, особено в днешни времена.
Писателят разказва за себе си… "Нивите ни бяха южно от село Крън, близо до летището. Сега там е завод "Хидравлика", а преди беше фабрика "Капрони", в която се изработваха самолети. Там беше и школата за летци. Често ходех до акациевата ограда и наблюдавах с интерес как излитат и кацат самолетите. И тогава в мен се породи огромното желание да стана летец. Постъпих в училището за летци в Долна Митрополия, Плевенско. Когато го завърших, не отидох в бойната авиация, поради моите съобръжения, че чичо ми и дядо ми са убити във войните. Реших да работя на мирния фронт и извършвах санитарни полети, за бързо превозване на ранени от катастрофи до София. После работих в отдел "Селскостопански". Осем години изпълнявах "бръснещи" полети - 3-5 метра над посевите, после преминах в задгранични полети. Далечните страни ми разкриха много познания и впечетления и реших всичко видяно, нарисувано, фотографирано, да опиша в книга."
Душата си е оставил Стоян Андреев в разказите си и за Долината на розите и тракийските царе, за китния Крън…Едно сърце, прелетяло толкова километри, видяло и преживяло толкова много опитности, обичащо, родното, Българско - това е той - художникът - летец и писател.
И ако, имаме един д-р Китов, който откри съкровищата в тракийските могили, имаме и един Стоян Андреев, който нарисува картини и написа разкази за красивия ни роден край.
И те също ще се помнят от потомците.
Стефка Борисова
