Волейболистът м.с. Кольо Стоев: От спорта ми останаха само медали, купи, флагчета... и незабравими мигове

Срещата ми със 70-годишния волейболист Кольо Стоев от Николаево бе провокирана от наскоро попадналата в ръцете ми книга “Волейболът в Сливен” на Въскресий Киров, който отдава на този спорт повече от 20 години. А Кольо е негов съотборник. За него волейболът не е само хоби и призвание, а професия на която отдава младостта си с любов, игра, която пълни с радост сърцата на зрителите. Известен с прозвището светкавицата, защото неговият удар е неотразим, моментално помита противниковата блокада и защита.
Спортният му път е низ от радости от победите, от приятелството и обичта на любителите на волейболната игра. Не се оплаква от болежките в ставите, в ръцете, от многократно чупените пръсти... Говори за себе си като неделима част от волейбола, без който животът му би бил немислим. “Ако съм на 16 години с този акъл, пак бих започнал с волейбола, защото той съчетава в себе си бързина, мигновени реакции, особено когато си над мрежата с разперени криле, готов с един удар да парализираш противника. Това е в нападение, а в отбрана, трябва да си атлет, който за част от секундата и с акробатичен скок трябва да успокои топката. Ето това е красотата на волейбола - бързина, мигновена реакция и нанасяне незабавно на поразяващ удар за противника”, разпалено коментира Стоев.

Едва 16-годишен Кольо Стоев е привикан в младежкия национален отбор на страната, където играе четири години. Треньор на отбора тогава е Валентин Анков, за когото и до днес Кольо пази най-хубави спомени като състезател, треньор и най-вече, като човек. “От него съм запомнил една волейболна истина – за волейболиста посоките са шест – изток, запад, север и юг, а другите две са високо над мрежата и долу на спортната площадка. Казано на спортен език, в каквато посока да лети топката, изстреляна от противника, трябва мигновено да отреагираш с двете си ръце, за да нанесеш ответния удар!”
Стоев отбива военната си служба в гранични войски и играе две години в “Левски Спартак”, София, след което отива в “Химик”- Димитровград, който е член на Първата “А” Републиканска волейболна група, където играе като състезател и е помощник треньор на Йордан Гюзелев. С отбора на “Химик” сключва двегодишен договор и играе в него в периода 1954-1956 г.
“В “Левски Спартак” и в “Химик”

изучих в основни линии тайните

на волейболната игра. Най-голямата истина е, че трябва да се себераздаваш на терена и винаги, в каквато и ситуация да е изпаднал отборът ти, трябва да мислиш само за победата. В противен случай мястото ти на терена е нежелателно. Играл съм срещу Борис Гюдеров, Панайот Пондалов, Тодор Симов, Деню Денев, Тодор Вутов…, които и до днес си остават светила в родния волейбол – коментира Кольо.- Най-хубавите мигове в спорта съм изживял в АФД “Сливен” и във волейболната секция към “ФД”Хаджи Димитър”, Сливен, където играх 11 години любимата си игра. За тия години винаги ще си спомням с умиление, никакви проблеми не сме имали със заплати, екипировка, спортни пособия, настаняване, лагери, почивки…По това време председател на волейболната секция в града беше Георги Йорданов, който много милееше за този спорт. От него се научихме и при грешка на наш състезател, петимата отивахме да го прегърнем и да го успокоим. Това наше поведение действаше на състезателите силно и мобилизиращо. Тези наши другарски постъпки на спортния терен просто взривяваха залите и площадките от възгласи и ръкопляскания.”
Гледал съм десетки мачове на представителния волейболен тим на Сливен и винаги съм се

възхищавал на играта на Кольо Стоев

който и в тренировъчните срещи се раздаваше. А след всяка победа се радваше като дете, което току-що е получило желаната играчка. След всяка победа, заедно с останалите волейболисти те правеха задължителните три обиколки на игрището – символ на победата, спортния дух и благодарността към публиката, която ги подкрепя всякога и навсякъде.
Връщайки се назад в спомените, преминавайки през незабравимите мигове на победа на сливенския тим, в съзнанието ми нахлуват ясни картини от много срещи. Незабравима за мен ще остане тази с отбора на ВИФ Прага, Чехословакия, по случай 40-годишнината на волейбола в Сливен, на която присъстваха над хиляда зрители. Първият гейм завърши неочаквано в полза на атлетичните чехи, които с “возени топки” разстройваха играта на видимо по-добрите наши волейболисти. На почивката бившият национален треньор Валентин Анков, който урежда срещата, постави персонална задача на пост №1 – Кольо Стоев – едновременно да напада и пази блока на противниковите нападатели. Срещата завърши при резултат 3:1 за Сливен, като Кольо Стоев отбеляза 24 точки в играните четири гейма. Тук е мястото да отбележа и великолепната игра на казанлъчанина Мартин Белчев, завършил спортно училище в Плевен, специалност волейбол, който още като войник през 1971г. играе в представителния отбор на Сливен, където остава до 1980г., когато отборът е в “А” РВГ. Четири години е капитан на отбора. Състезател с най-висок отскок и изненадващи по посока силни неспасяеми удари.

Универсален играч

играе еднакво добре в нападение, отбрана и като разпределител. Умира на 50-годишна възраст през 2003-та година.
Кольо Стоев се завръща в Николаево на 1 септември 1966 година, където местният волейболен отбор “Бенковски” е член на “Б” РВГ, състояща се от 15 отбора. Там лидери са “Черно море” – Варна, “Черноморец” – Бургас, Добрич и “Родопа” – Смолян. Временно за треньор на николаевския тим е привлечен Валентин Анков, който за няколко месеца трябва да подготви отбора за влизане в “А” РВГ. Поради разногласия, най-вече поради липса на средства, отборът не влиза в елитната група.
Стоев, заедно със състава на ЕПЗ ”Ленин”, Николаево през 1970г. става републикански шампион на отрасловото министерство, а през 1972г. николаевският “Бенковски” е републикански селски първенец, побеждавайки на финала Койнаре, Врачанско с 3:0 гейма. Като такъв отборът е поканен на 15-дневен турнир в град Ицин, Чехословакия, заедно с тези на СССР, Полша, ГДР, Югославия и Македония. Там николаевци печелят и седемте си срещи с 3:0, като на финала побеждават и домакините със същия резултат, за което отборът получава златни медали, а неговият капитан Кольо Стоев получава втори златен медал като най-добър нападател на турнира. И днес николаевци си спомнят за оная далечна 1972 година и се гордеят с вече възрастните волейболисти – ветерани Костадин Стефанов, Игнат Димитров, Георги Димитров, Иван Димов, Кольо Ганчев, Петър Николов, Цоньо Александров, Николай Богданов… донесли много радост на местните любители на волейбола и разнесли славата на Николаево и Розовата долина по цяла Европа.
“В Николаево

играхме само за слава и удоволствие

на публиката, която неистово ни поддържаше. За спечеления турнир в Чехословакия ни дадоха по един часовник “Ракета”, който пазя и до днес като горчив спомен – разказва с мъка бележитият волейболист. За Чехословакия заминахме 12 състезатели, а като водачи на отбора дойдоха още 14 души партийни секретари, кметът на града, профпредседателят на ЗПРК на ЕП “Ленин”, които обраха наградите и парите. За нас остана само утехата, че сме победили.
След като напуснах Сливен, по една случайност още на следващата година, жребият определи първата среща на николаевския “Бенковски” да бъде с отбора на Сливен. Аз категорично отказах да играя с довчерашните си съотборници…А сливенската публика скандираше непрекъснато “Кольо, Кольо!” Обърнах се към публиката с вдигната ръка, за да ги успокоя, но тя още по-бурно настояваше. Тоя момент никога няма да забравя. Десетина зрители влязоха на терена и ме понесоха на ръце. Докато се окопитя, екипът беше вече в ръцете ми и аз трябваше да се подчиня на желанието им. Победихме с 3:0 гейма.”
Цяла колекция от златни медали притежава любимецът на николаевци, м.с. Кольо Стоев – от Републиканска спартакиада през 1959г., от Съвета за развитие на спорта в селата – 1973г., два златни медала от Чехословашката спортна федерация, по един златен медал от спортните федерации на Полша, Унгария и Румъния, сребърно-кристална купа по случай 40-годишния юбилей на волейбола в Сливен и златен медал за 20 години активна състезателна дейност.
“Ето това ми остана от спорта – усмихва се Кольо Стоев – медали, купи, флагчета…и незабравими мигове от спечелените битки на спортния терен. Много приятели в страната и чужбина. Ето и тая топка с 30 подписа на мои съиграчи от Сливен. И една китара, на която свиря и до днес – от радост и мъка по изживяното с любимия ми спорт – волейбола.”
А това малко ли е за един спортист?!  
Кольо Николов