Красимир Дамянов: Експерти за Казанлък разрешават създадени от политиците проблеми

Красимир Дамянов е директор на ПМГ „Никола Обрешков”. За втори път е част от непартийната листа с кандидати за общински съветници на Експерти за Казанлък.

Г-н Дамянов, как се справя ръководството на ПМГ „Никола Обрешков” няколко месеца след инцидента със сградата?

Математическата гимназия е марка. Тя е институция не само в Казанлък, не само в България, но и по света. Това, че част от сградата е паднала, не означава, че е падение за училището. На следващия ден, колкото и да беше напрегнато, в училището всичко течеше нормално. И в момента всичко е напълно нормално. Вярно е, че мястото е малко по-различно, по-непривично за децата, но колегите от  Професионална гимназия „Иван Хаджиенов” ни предоставят най-добрите условия и база. Даже ние взехме по-хубавата част от училището. И все пак желанието ни е да се върнем в нашата сграда възможно най-бързо и искаме с общината да работим в тази насока, независимо дали ще стана или не общински съветник. Това са децата на Казанлък и вярвам, че общината, както подаде ръка веднага след инцидента, така и ще продължи.

Кога очаквате да се върнете в сградата?

В момента мисля, че децата се чувстват добре. Условията им харесват, няма оплаквания. Дори бих казал, че са много по-дисциплинирани и максимата, че човек когато загуби нещо, тогава става ценител, е вярна. В момента и те имат голямо желание да се върнат. Нямаме обаче яснота кога може да се случи това. Сега разполагаме само със заповед, с която е определена техническа и експертна комисия, която е от независими специалисти, които са най-големите мозъци в страната за аварийните и строителни дейности. Виждам, че се строи и се укрепва. Надяваме се, че още през следващата учебна година ще има необходимите условия, за да се завърнем в нашата сграда.

Част сте от листата на Експерти за Казанлък за втора поредна кампания. Какво Ви мотивира отново да подкрепите Експертите?

Преди четири години, когато г-н Янко Запрянов ми се обади и ми предложи да стана част от Експерти за Казанлък, нито за секунда не съм се колебал да приема, макар че прелюдията беше много дъга. Причината да се съглася и да стана част от листата на Експерти е, че те разрешават създадените от политиците проблеми, и то като специалисти – без оглед на политическа украска или системата „мой – твой“ човек и т.н.

Голяма част от хората в листата са получавали покани от различни партии. На Вас отправяли ли са Ви подобни предложения?

Да, получавал съм. Разликата е в това, че никой не го е назовавал с истинските му имена. Предлагали са ми, но по завоалиран начин.

Какви бяха слабостите на предишния Общински съвет? Кои сфери, според Вас се нуждаят от развитие?

Мога да говоря експертно за сферата на образованието. Не бяха направени предложения за структурна реформа в училищната мрежа в Казанлък. Тази реформа обаче е изключително тежка. Тя засяга някои от нефункциониращите училища, които работят само на книга и от които изтичат изключително много средства. Така се получава, че някои училища като ПМГ, като СОУ „Антим I“, Хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методии“ и други, дават изключително големи части от бюджета си, за да се налива буквално вода в пясъците за други училища, където е обществена тайна, че даже и през бял ден няма ученик. Ако бяха закрити тези училища, в момента всички други щяха да са в много добро финансово положение. Обикновено се стига до парадокса, че който се труди в България, е лишаван за сметка на толерирането на мързеливия и този, който най-много „реве”.

Означава ли това, че ако станете член в Общинския съвет бихте се борили в тази насока?

Бих се борил за принципни решения, включително и за това. Другите са отново предимно за образованието. Бих дал гласа си и за финансовата дисциплина в общината, за здравеопазването и специално за болниците, да се инвестира в кадрите. Поне моят опит в образователната система е, че ние създаваме кадри на надсветовно ниво, плащаме и родители, и държава, и община за тяхното образование и в един момент някой друг се възползва от всичко това, което те знаят, могат, умеят. Не, че трябва да ги задържаме тук. Далече съм от тази идея, тъй като както казва един наш колега: „Райна Кабаиванска не можеш да я затвориш в кръчмите“, тоест „Недей да наказваш ученици, които са професионално развиващи се“. Друг е въпросът, че може да се инвестира в тях,  за да може да се върнат като специалисти, съветници, а защо да не им се увеличат и заплатите и да се дават други привилегии, за да остават на работните си места. Има много механизми, по които да могат да се задържат. Така например е в Германия. Там това става чрез годишните данъчни декларации. Един млад специалист, който има своите умения и през цялата година си е плащал данъците, в края на годината, или в началото на следващата, получава една значителна сума от тези данъци. Това е една много остаряла практика, но определено работи безотказно. Може да се помисли за нещо такова и в държавата ни като цяло, не само в Казанлък.

За какво друго бихте се борили в следващия Съвет?

Бих дал гласа си и за социално ангажираната дейност. Според мен е много грешна социалната ни политика. В момента не се толерират майките и семействата, в които двамата родители имат поне средно образование. България инвестира някакви луди пари във всички онези семейства, които използват децата си, за да ги осребрят. Нито ги възпитават, нито ги пращат на училище, нито се грижат за тях, а се оказва, че тези грижи идват от хората, които плащат големи данъци и по някакъв начин имат принос за държавата. Това не е социално справедливо. Вярно е, че социално слабите трябва да се подпомагат и всеки би го направил, но не и да бъдат учени на мързел и да се възползват наготово.

Очевидно се интересувате от социалната политика и в частност тази за младите семейства?

Тази проблематика ми е близка. Тази година в семейството ни, което много обичам, имаме малчуган първокласник. Съпругата ми също е учител, какъвто и аз съм по професия. Така че децата, младежите, семействата – това са теми, които ме вълнуват и в личен, и в професионален план.

Остава ли ви свободно време?

Какво беше това „свободно време”? В момента вниманието ми е насочено главно към сина ми. Чертаем ченгелчета, чертички под всякакъв ъгъл. Ако ми се случи да имам свободно време, обичам да чета. Преди обичах и да спортувам, но за това остава все по-малко време.

Предизборен щаб "ЕКСПЕРТИ ЗА КАЗАНЛЪК"
Купуването и продаването на гласове е престъпление