12:59 | 02 март 05 3374

Най-дългогодишният главен архитект на Казанлък Кръстьо Попов

Няма как да бъде объркан сред масата беловласи мъже, пиещи сутрешното си кафе по емблематичната казанлъшка улица "Скобелевска". Достолепната му осанка издава бунтарското потекло, а панагюрският му корен личи още по ръкостискането. За правнукът на четническия род, оставил диря в Априлското въстание - поп Цвяткови, няма тайни в архитектурата, а завидната му ерудиция отдавна го е превърнала в "ходеща казанлъшка енциклопедия". Той е живата история на казанлъшкия военен гарнизон, с което отдавна си е заслужил почетното председателство на Съюза на възпитаниците на военните училища. Помни прелюбопитни и незапазени от местните архиви събития от историята на градския хайлайф, тътрил кондури по местното Стъргало. Биографията му е низ от събития, за които може с достойнство да говори пред внуците си.
Най-възрастният офицер на казанлъшкия гарнизон и единствен останал жив участник във Втората световна война от Македонския фронт, архитект Кръстьо Попов от Казанлък има нереализирана мечта - въпреки 82-те си години да доживее да види възстановената по негов проект паметна плоча на Хаджимитровите четници, стояла някога на казанлъшкия площад.
Най-дългогодишният главен архитект на Казанлък полага клетва да пази царство, служи в Противовъздушен полк, две години пази небето над държавната военна фабрика "Арсенал", брани Родината по бойните полета на Македония, в Школата за запасни офицери другарува с автора на "Корона от тръни" Стефан Груев и с Живко Крапчев, син на издателя на вестник "Зора".
За 20-те години като главен архитект на града сменя 8 кмета, но влиза и излиза от кабинета си с една и съща заплата- 90 лева. Сега преживява със 160 лева,общо пенсия, вдовишки и фронтовашки пари. Той е един от тримата архитекти на Казанлък, с които градът разполага през 1953 година и единствен свободен. Току-що е завършил първия випуск на Държавната политехника в специалността "архитектура". "Капиталът" му е роднинството с най- дългогодишния архитект на казанлъшката оръжейница - Видю Беров, виден италиански възпитаник, междувременно и негов тъст.
Въпреки респектиращата биография на родата си, беловласия архитект има предостатъчно лични основания за гордост - Казанлък е пълен с негови дири и нишани. Той е този, който проектира многоетажен Казанлък, граден по турско време и с турски план като едноетажен град. В неговите архитектурни години, начело на общината, градът на розите се превръща в модерен, урбанизиран социалистически високоетажен и многофункционален град.
"Когато през 1953 година започнахме да правим новия градоустройствен план, имаше директива- градът да не расте на територия, а само на височина. И така започнахме", ниже спомени за онези години архитект Кръстьо Попов. Помни историята на всяка тухла, вградена в първата казанлъшка жилищна кооперация, вдигната с цената на много надежди и спорове.
В детайли разказва "цветните" истории на недоволни граждани, чийто имоти общинарите отчуждават в името на високоетажното строителство. И как тези недоволства ставали повод за политащи към него и невръстния му син камъни. Или как ревниви съпрузи се жалвали от съградения в близост до двора им съседски джам, от който комшията задявал хубавата съпруга. Има цял набор от истории за недоволни "интелигенти" от миришещия нужник на съседа, или кървави крамоли за някой сантиметър ограда. "Двайсет години се разправях с такива работи", изповядва най- дългогодишният главен архитект на Казанлък. Изпод неговите ръце се раждат ученическите летовища "Паниците" и "Горно Изворово", той е едни от проектантите на някогашната казанлъшка екскурзиантска гордост- хотел "Роза". Когато през 1973 напуска общината заради липсата на настояща партийна история, се оказва, че арх. Попов вече е история -вградил е съществена част от себе си в съвременен Казанлък. При това завинаги.
Сега радостта в живота на 82 годишният мъж съграждат двамата му сина - физик и дизайнер, внуците и 8-те котки.
Яна Трифонова