Казанлъчанин-скулптор 8 години завежда протокола в Министреството на вътрешните работи

О.з. подполковник Димитър Койчев е правнук на известния в Казанлък майстор Уста Димитър, построил богаташките къщи на най- известните фамилии розотърговци в началото на 20-ти век. Завършва керамика и декоративно-монументална скулптура в Художествената академия. По ирония на съдбата обаче прекарва целия си професионален живот в служба “Протокол на Министерството на вътрешните работи”, където в последните 8 години е неин началник. Постъпва в МВР по времето на Тодор Живков и си отива оттам в размирните времена на демокрацията- в средата на 1998 година.
Сменя 13 министри на вътрешните работи, но остава верен на един-войнишката си любов Бойка.
Определя себе си като щастливец, защото до себе си има Бойка и Алекс - двете жени, променили небето за него.

От 6 години пенсионираният офицер е акустирал в бащината си къща в Казанлък, напусната преди близо 40 години. Когато през 1998-ма си тръгва от Министерството на вътрешните работи, с цял калпак пари, инвестира разумно 20-те офицерски заплати- реставрира старата бащина къща в тих казанлъшки квартал, превръщайки я в открит музей на монументалното изкуство.
 От МВР офицерът си тръгва и с безценна зестра- 7 годишната му дъщеря Алекс и любимата жена.
За 20-те години прекарани в МВР- протокола Димитър Койчев е научил, че

в тази работа няма изкушения

а само бачкане и много нерви. Че работейки в това министерство, работиш пряко за България. Изложиш ли се, излагаш държавата. Изкушенията от купищата ценна информация са за други, не за служителите от протокола.
Попада в МВР случайно през 1978 година ,като току-що завършил, семеен, млад скулптор, “уловил” първия влак на някогашните разпределения. Жребият отредил за състудента на Чапкъна и Марин Добрев работа като моделиер в някогашното Министерство на вътрешната търговия. Съдбата обаче го среща с някогашния кмет на 4-ти Райсъвет Бойко Кадийски. Диломираният скулптор започва като художник в Райсъвета, три месеца по-късно вече е художник в Централния дом на културата към МВР.
Под свое попечителство, заради отношението към изкуството, го взема тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов. За първия си МВР- началник скулпторът казва, че като историк е ценял произведенията на българските творци и предпочитал техни репродукции за поздравителни картички, вместо “профформатът”, който бълва тогавашното партийно издателство “Септември”.
За 20-те години, прекарани в протоколната служба Димитър Койчев се е научил

да не трупа житейски капитал

от информацията, до която се е докосва. С часове може да разказва за всеки един от министрите, за които е работил- от Димитър Стоянов до Богомил Бонев. За привичките и странностите им, за обикновените човешки радости в живота им.
С особен сантимент бившият шеф на протокола разказва за покойния министър Христо Данов, наричан галено Деди. Бил от хората, изправяли на нокти охраната си. Имал навика да обикаля по обедно време с пазарска мрежичка сергиите по площад “Славейков”. Обичайна гледка било деди да се пазари за някое кило домат. Семпъл, мъдър и много земен човек.

Най-“лайф” от всички

бил министър Любимир Начев. Обичал танците, хубавите питиета и живота. Но времената били сурови. И тук идва важната роля на шефа на протокола. По време на официална визита в Гърция, неусетно официалната вечеря преминала в приятелска. Министърът дотолкова се разнежил в таверната, че се наложило протоколният шеф да посритва началника си, за да удържи танцуващия му мерак.
Сред заслугите си като шеф на протокола скулпторът Димитър Койчев особено се гордее с факта, че успява да украси с картини на български творци, взети на отговорно пазене от фонда на Националната художествена галерия, кабинетите на големите МВР-асове. Начинанието благословил министър Йордан Соколов- естет и познавач на изкуството.
 Сега 20-те години служба в МВР са превърнати в купища кутии със снимки, в спомени, рядко виждащи бял свят, в дузина поуки от живота и малцина верни приятели.
Когато през 1998 година си отива от министерството, Господ му затваря врата, но му отваря порта.
Връща се в бащиния си дом и се отдава на истинския си живот, посветен на изкуството. Радва душа с десетките си монументални пластики, сред които особено ценните “Трите риби”и “Фауната”, с купищата красота, раждащи ръцете му, с творбите, показани в Германия, с трите изложби, подредени с приятели, сред които и духовният му учител и другар - скулторът Доко Доков.
Сега пенсионираният

54-годишен шеф на МВР-протокола

с охота е заменил служебния “Крайслер Плимут”и приличната заплата с топлата компания на домашната камина, 202 годишната печка-уникат, котарака Топчо и двете безценни жени в живота му.
Деляна Бобева