Панайот Хитов и Васил Левски могат да бъдат видяни в непоказвана литография от фонда на Исторически музей „Искра”
„Хващането на Златишкий Каймаканинъ от Панайотъ Хитовъ и отъ главний знаменосецъ Васил Левски през 1867 г.”
Преди да стане стратег и организатор на българското националноосвободително движение Васил Левски е революционер-практик.
През март 1862 г. дякон Игнатий захвърля расото и постъпва в Легията на Раковски в Белград, където получава прозвището „Левски”.
През 1867 г. заминава за Влашко и по препоръка на Раковски става знаменосец в четата на Панайот Хитов. На 28 април 1867 г. войводата преминава на българска земя с чета от около 30 души при Тутракан, между селата Пожарево и Дунавец. Четниците се отправят към Стара планина и прекарват известно време в района на Котел и Сливен. Четата няма за цел да вдига въстание, а да осъществи революционен марш и да повдигне духа на българското население. През август 1867 г. заедно с четата на Филип Тотю, Панайот Хитов се отправя към Сърбия по билото на Стара планина.
Този поход превръща съмненията на Левски в целесъобразността на четническата тактика в убеждение, че трябва да се търси нов път за постигане на крайната цел. Назрява мнението, че трябва предварителна подготовка на народа за участие в освободителното дело, чието развитие стига до гениалната идея за създаване на Вътрешна революционна организация.
Комитетска организация е създадена от Васил Левски през 1870-1871 г. с основна задача да подготви и да осъществи на дело българската национална революция.
В писмо до Панайот Хитов загатва за своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството:
„Но пак Ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български, да дойдете при мен или да Ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог с Ваше позволение, ако го намерите благосклонно. И ще Ви моля да ми позволите, за което ако и спечеля, печеля за цял народ, ако изгубя-губя само мене си“.
М. Ибришимова-Петрова, гл. уредник, Исторически музей
