Джанановата къща в Габарево ревниво пази спомена за Дякона Левски

Джанановата къща в Габарево, Павелбанско е обявена за исторически паметник на културата през 1974 г. Къщата е реставрирана от Пловдивския институт за паметниците на културата и официално е открита като музей “Васил Левски” на 15 декември 1984г.
От лявата страна на входната врата на Джанановата къща неизвестен скулптор с чук и длето е оформил барелефа на Апостола на свободата с надпис : “През 1869 година Васил Левски тук основава таен революционен комитет”. Недоумение на пръв поглед, буди фактът на построяването на къщата – 1882г., която не съвпада с годината на създаване на комитета.
Къщата, в която

е основан тайният революционен комитет

сега не съществува. Тя е построена на юг от сегашната сграда до чешмата с двата чучура през 1885г. Непосредствено до нея се е намирала гюлпаната /розоварната/.
Васил Джананов / 1838-1919г/ е буден и просветен българин с разностранни интереси, предприемчив, живо откликва на новото и положителното в бита на своето време. Той първи внася в Габарево газената лампа, металната печка за отопление и ръчен грамофон с фуния и музикални плочи от Виена. Той е един от основателите на читалището в селото през 1886г., годината съвпада и с основаването на тайния революционен комитет от Левски. По предложение и със съдействието на Джананов в Габарево е открито едно от първите килийни училища в околията. То е едно от първите села погрижило се за ограмотяване на девойките в откритото там девическо училище.
Опожарената от турците къща на Васил Джананов/на чието място е построена днешната/, по време на Априлското въстание през 1876г. е използвана за леене на куршуми, правене на фишеци, печени са сухари, ковани са саби и ножове.
Знае се, че Джананов две години преди основаването на революционния комитет в Габарево

се е срещал с Левски с молба

да посети селото, да разпали огъня в сърцата на габаревци, за чийто родолюбив дух е достатъчна само една искра, за да се влеят в революционната борба.
В Джанановата къща Левски престоява само три дни. Още с влизането в дома на своя приятел, Апостолът с изненада се заглежда в газената лампа, взема я с лявата ръка, полага я на гърдите си, а с дясната описва бавно християнски кръст и загледан в тавана възкликва: “О, светлина… Това е бъдещето на България”, това сочат документалните свидетелства достигнали до наши дни.
Още същата вечер по тъмна доба у Джананови влизат и се събират около тридесетина родолюбиви българи, за да чуят огненото слово на великия българин: ”Братя! И аз съм като вас, обикновен човек – имам една душа, едно сърце и един Бог, пред който се кланям всеки ден. Този Бог е майка България! А оня Бог, който е на небето няма да ни помогне, братя, нито ще ни облече, няма да махне мъката от душите ни, няма да напълни сърцата ни с радост. Ние сами трябва да си помогнем, с борба да изпъдим тиранина от България. Питам ви, докога ще търпим своеволията на читака / чит ак – бял комин, най-обидната за Левски дума/, който пет века ни дере кожите с ”йошур”-а и “беглик”-а, обезчестява децата ни, потурчва ги, прави ги еничери, които след години ще стрелят по нас, ще ни убиват… Докога ще търпим тая робия, братя? Дошло е времето сами да извоюваме свободата си и то с оръжие в ръце. С хленчене, молби и метани свободата няма да дойде при нас. Трябва да си я заслужим. Ето тук сте тридесетина истински българи, готови да дадете живота си за свободата на Отечеството, в което и ние да заживеем сносен живот като хора, не като овце, затворени в агъла на безизходицата. Назрял е моментът, когато трябва да кажем “не” на тиранина. Това го искат стотици-хиляди като вас, които са готови с цената на живота си да отстояват жадуваната свобода. Затова съм при вас, братя, да ви покажа верния път за национално единение, което много ни е необходимо днес, да сме твърди и решителни в борбата срещу поробителя. По-добре веднъж да умрем в борбата, отколкото всеки ден да умираме от глад, мизерия, омерзени, покорна рая на турските спахии и бейове, без достойнство и чест, която заслужаваме като народ със славно минало!”
Преваля полунощ. Все въпроси, изпълнени с тъга, мъка, страдание. Отговорът е само един: “Свободата не идва даром. Трябва сами да си я заслужим. На борба, братя! На борба!”
Колко габаревци са целунали в трите поредни вечери сабята и пищова и са се заклели във вярност в святото дело, е забулено в тайна. Списъкът на тайния революционен комитет изгаря заедно с къщата на Васил Джананов, който е избран единодушно за председател на габаревския таен революционен комитет. По непотвърдени данни, обреклите се на свещеното дело са 24 габаревци.
Запазен е споменът, че в знак на успешно свършеното народно дело, Левски гръмва с пищова и в дървения таван се образува дупка, която 8 години стои незаличена – до 1877 година, когато къщата е опожарена.

За святото дело Васил Джананов

дарява 100 златни турски лири, за които Левски му дава квитанция. За жалост написаното лично от Левски, с неговия почерк, изгаря заедно с къщата.
Джанановият дом заедно с двора, приживе на неговия собственик Васил Джананов и на неговите наследници, заема огромно пространство, излиза на три улици – на юг, на запад и на север, а със съседната къща – на изток и до днес си “комуникира” с вратичка /качак/. Дворът, в който сега влизат посетителите на музея е грижливо стопанисван от габаревци. По време на Освободителната руско-турска война българското население, живеещо в горната махала на селото бяга в Балкана. Турците опожаряват махалата. Изгаря и къщата на Джананови. През 1882 г. Джананов построява сегашната къща в стил възрожденски барок, с характерния в средата салон на етажа /ката/ и симетрично разположени от двете страни по две стаи. Входът от юг представлява симетрично стълбище с две крила с ажурен железен парапет. Покрит е с красива извивка – “кобилица”, носена от две колони. Строена е по модел на Морфовата къща в Стара Загора – бащината къща на голямата българска оперна певица Христина Морфова.
Интериорът на Джанановата къща-музей пази почти напълно прежния и вид от периода на нейния разцвет, носещ следите на възрожденската епоха и навлизането на градската покъщнина от края на 18 и началото на 19 век. Изпъкват килимите на макази /стилизация на ножици/, тъкани по калоферски модел, дългите червени възглавници и дантелите, характерни като модна украса на времето. Още с влизането в къщата, в погледа се набива традиционната българска наредба и покъщнина, свързани с местните традиции и обичаи – юклюци, долапи, камина, полици, миндер… Подът е покрит с габровски килим. В ъгъла, на полица е поставен гюм за вода, а над него е окачен пешкир за бръснене. В гостната стая преобладава градската наредба. Под писан фриз на стените е разположен миндер под ъгъл, покрит с традиционен плат на макази, какъвто е и килимът на пода. В средата на стаята има кръгла маса в стил барок, покрита от домашно копринено платно с дантели. На източната стена върху маса с дъгообразна барокова извивка отпред е изправено огледало в красива дървена рамка. Мебелировката се допълва от тежки виенски столове и от типично възрожденска медна тава и ибрик. На западната стена на стаята е окачена внушителна фотография на семейството на Васил Джананов от 1885г.

Всички експонати са автентични,

запазени и върнати като дарение на музея от внучките на Васил Джананов.
В салона на срещуположната стена са поставени портретите на Ботев и Левски. По дух, територия на възгледи и вяра в близката победа, за габаревци, и Ботев и Левски са братя. Портретът на Апостола на свободата е непосредствено свързан с къщата-музей и представлява увеличено фотокопие на автентичния му портрет, разпространяван из страната след неговата гибел през 1873г. Джананов го закупува от Пловдив и досега се пази като скъпа реликва. А портретът на Ботев е фотокопие на литография на възрожденския художник-революционер Георги Данчов- Зографина от Чирпан, съратник на Левски, заточен в Диарбекир. След Освобождението работи като живописец, график и обществен деец в Пловдив.
Приземният етаж на къща-музей “Васил Левски” в Габарево жителите на селото и до днес наричат “зала на самочувствието”, в която са изложени литографиите на Александър Поплилов – “Без сън и покой”, “Озове се в черква, мерне се в седянка”, “За бунт, за свобода”, “Навсякъде гонен, навсякъде приет”, “Селяните прости светец го зовяха”, “Под вънкашност чужда и под име ново”, “Манастирът тесен за мойта душа е“, “О, бесило славно”, “Изпитваше кой е сърцат, сиреч честен, участник да стане в подвига свят”…
В къщата е изложен

портретът на Васил Левски

с ореоли на славата, нарисуван от внучката на Васил Джананов, художничката Петрана Клисурова, а поетът Стефан Фурнаджиев от Габарево в стихосбирката си “Високо бесило”, 1992г. две от най-хубавите си стихотворения посвещава на Левски:
И рече Бог:
Хвърли расото и тръгни.
Трябваш ми обикновен-
брод през брода,
път в затрънен народ,
камбана на глухи.
Черковната врата остави отворена.
Дякони има много,
нужен ми е Апостол!
Когато и да минете край Джанановата къща-музей “Васил Левски” в Габарево винаги върху барелефа на Апостола на входната врата ще видите поставени свежи цветя, чимшири,борови зелени клончета - в знак на преклонение пред подвига и безсмъртното дело на легендарния българин, ратувал за “...чиста и свята република, без цар и господар, в която всички да са равни, да се обичат като братя!”
”Цветята са пътят към българщината и тя трябва да се пази жива и неопетнена, да ни дава самочувствие и вяра в бъдещето”, коментира Димитър Калинков, бивш кмет на селото.
Кольо Никлов