Честване на 125 г. от рождението на акад. Петко Стоянов Стайнов в София

На 19 май се навършват 125 години от рождението на българският юрист и политик академик Петко Стоянов Стайнов.

Инициативен комитет под патронажа на Президента Росен Плевнелиев и Председателя на Народното събрание Цецка Цачева и ръководен от проф. Георги Близнашки организира честване на 18 май от 18:00 часа в Софийския университет  "Св. Климент Охридски", съобщиха на kazanlak.com инициаторите.

Програмата предвижда тържествено възпоменателно събрание, съпроводено с редица съпътстващи мероприятия - научна конференция в БАН, документална изложба последователно в Софийския университет, Народното събрание, БАН, издаване на юбилеен сборник с трудове на академик Петко Стайнов и студия на проф.Близнашки, посветена на неговия живот и дело.

При проявен интерес материалите от изложбата ще бъдат предоставени на общините в Казанлък и Копривщица, двата града най-тясно свързани с акад. Стайнов, за представяне пред обществеността, допълват инициаторите на честването на 125 г. от рождението на видния казанлъчанин.

Акад. Петко Стоянов Стайнов е български юрист и общественик. Дългогодишен преподавател по административно право, той участва в третото правителство на Андрей Ляпчев (1930-1931), както и като външен министър във второто правителство на Кимон Георгиев (1944-1946). Един от най-бележитите преподаватели и учени в областта на правните науки.

Петко Стайнов е роден в Казанлък на 31 май (19 май стар стил) 1890 и завършва гимназия в Стара Загора (1908). Следва право в Гренобъл и завършва в Париж (1911), след което специализира в Лайпциг. След участието си в Балканските войни защитава докторат в Париж (1914). На стари години пред приятели сам признава, че в Париж е имал близки контакти със съветското разузнаване. Това обяснява защо става външен министър след 9.09.1944 г. След Първата световна война Петко Стайнов е директор на Дирекция на печата (1919-1920), но напуска недоволен от политиката на правителството на БЗНС. От 1923 е преподавател по административно право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Стайнов е активен участник в Народния сговор и редактор на свързания с него вестник „Слово“. През 1923 г. става за пръв път депутат в НС - той остава на този пост до 1946 година и отново е депутат през 1950-1972 година. След Атентата в църквата „Света Неделя“ определя в „Слово“ „разрушителите на Русия“ като заплаха за европейската цивилизация и призовава за „тежък юмрук“ срещу „кървавите агенти на Москва“.

През 1930-1931 е министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на Демократическия сговор. Проф. Петко Стайнов участва в създаването на Комитет за защита на евреите, заедно с вдовицата на държавника Петко Каравелов — обществената деятелка Екатерина Каравелова, проф. Асен Златаров, писателя Антон Страшимиров и др.

Проф. Стайнов минава на дипломатическа служба след преврата на 19 май 1934 г. За кратко е посланик на България в Белгия (1934) и Франция (1934-1935). През 1935 г. напуска поста след като е свалено правителството. Минава в опозиция на царския режим. През целия период на съществуването му чак до 9 септември 1944 г. критикува политиката му. През 1943 г. се обявява против депортацията на българските евреи и влиза в ОФ. Става съюзник на комунистите.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 Петко Стайнов се включва в правителството като министър на външните работи и изповеданията. Той участва в преговорите по сключване на т. нар. Московско примирие със Съединените щати, Великобритания и Съветския съюз, както и в преговорите за включване на България в Югославската федерация.

На 15 март 1946 г. лично съветският външен министър В. Молотов настоява да бъде уволнен. На 31 март 1946 г. подава оставка. През пролетта на 1945 г. се обявява против съветското искане за връщане в СССР на изселилите се по време на войната таврически българи. 

След оставката си се занимава с научно-педагогическа дейност. Пише изследвания в областта на правото, вкл. във водното и екологическото право. От 1947 до 1963 г. завежда катедра по административно право в Софийския университет.

Умира на 24 юни 1972 г.