Без него Казанлък нямаше да е същият

Пеню Кирацов е роден в село Горно Сливово в средно селско семейство. През 1939 година завършва Техническото училище в София. През този период той е силно завладян от идеите за свобода и социална справедливост и става активен член на Работническия младежки съюз. След завършване на средното си образование постъпва в Школата за запасни офицери – въздушно-учебен полк Казанлък. Бързо се сприятелява с офицерския кандидат Желю Манолов и без колебание се включва в оглавяваната от него нелегална антифашистка група, която развива подмолна дейност сред военнослужещите срещу участието на България в Хитлерофашисткия блок.
След предателство групата е разкрита, а нейният ръководител Желю Манолов и бойният му другар Георги Тихолов загиват в бой с фашистката полиция при бани Овощник. Пеню Кирацов е арестуван, инквизиран и осъден на дългогодишен затвор.
Освободен от затвора на 9 септември 1944 г. той се завръща в родното си село и се включва в укрепване на отечественофронтовската власт, като кмет на селото.
По-късно жадният за знания младеж става студент и през 1950г. завършва висшето си образование със специалност “машинен инженер”. Трудовият му път започва в завод “Средец” – София , като технолог, а през 1952г. е назначен за главен инженер на най-голямото в страната предприятие – завод 10 в Казанлък. Както самият той признава, завод 10 е първата му голяма школа като ръководител, която бележи и пътя му в модерното машиностроене в България.
В “Арсенал” Пеню Кирацов разгръща организаторския си талант и показва качества на ерудиран специалист. И днес, работилите с него инженери, техници, икономисти и работници с голямо уважение си спомнят за неговия топъл поглед и неподправена човечност. Строг, оперативен и взискателен, но отзивчив и внимателен към подчинените си. Неговата дума се приема от тях с осъзната готовност за изпълнение.
От Казанлък тръгва пътят на Пеню Кирацов като стопанин, държавен и политически ръководител от национален мащаб. Последователно е главен инженер на Управление “Машиностроене”, София, заместник председател на Комисията по промишлеността и първи заместник министър в Министерството на машиностроенето.
Част от живота си посвещава на дипломацията, като извънреден и пълномощен посланик на България в Германия. През 1986г. се пенсионира като директор на Централния институт за научна и техническа информация.
И до днес независимо от местоживеенето и служебното си положение Кирацов и съпругата му, добре известната на казанлъчани д-р Станка Баналиева таят голяма привързаност и обич към Казанлъшкия край. Кирацов активно подпомага развитието на икономиката в Казанлък и района, както и развитието на инфраструктурата му. Особен е приносът му за развитието на “Арсенал” и “Хидравлика”.
Крупни съоръжения, културни и туристически обекти като ДК “Арсенал”, Музеят и Художествената галерия, жп-надлезът и околовръстният път едва ли биха видели своята реализация без активното му съдействие.
И сега домът му в София е винаги отворен за казанлъчани. Не един е получавал не само гостоприемство, но и помощ в решаването на важни житейски проблеми.
Георги Захариев