Трябва да се спре с продажбата и приватизацията на общинска собственост

Георги Каличков е председател на местната структура на Съюза на частните предприемачи “Възраждане”.
Общински съветник е, първи мандат, избран с листа на НДСВ. Безпартиен. Председател е на Постоянната комисия по приватизация и управление на общинската собственост.
Каличков е инженер- механик, възпитаник на Тулския политехнически институт.
Желанието му, почти граничещо с мечта е, в Казанлък да има музей на тракийското изкуство с европейски параметри, за истински европейци.
Амбиции в политиката няма. Намира ги за прекомерно голям ангажимент, който би попречил на бизнеса му.
Каличков е акционер в “Тонзос” -АД.
С частен бизнес - търговия с хранителни продукти се занимава от 1989 година.
Според Георги Каличков най-голямото предизвикателство за българите в момента е предстоящото членство на страната в Европейския съюз
Оглавяваната от него Комисия по приватизация и управление на общинската собственост трябва да проведе до края на януари три конкурса за избор на управители на три общински търговски дружества- “Казанлъшка Искра”-ЕООД, “Балканнивест”-ЕООД и ”Еко -93”- ЕООД. И на трите принципал е Общинският съвет в Казанлък.

Господин Каличков, оглавяваната от Вас комисия по приватизация и общинска собственост трябва да проведе трите конкурса. На какво основно ще акцентира комисията при техния избор? Какви хора търсите - мениджъри, такива с творчески възможности или удобни?
За всяко едно от трите дружество търсим различен тип хора, които имат възможности да се справят със спецификата на всяко едно от тях. Съдейки по обществения интерес, виждам че най- много се шуми около предстоящия конкурс за управител на “Казанлъшка Искра”, дружеството, което издава общинския вестник “Искра”. Един вестник с 81-годишна вече история. Основното в случая според мен, което ние от комисията и общинските съветници общо трябва да защитаваме и търсим е след този конкурс да има вестник и той да е един от най- добрите. Вестник “Искра” трябва да стане много добър общински вестник, който да провежда политиката на Общинския съвет и Общината и да популяризира тяхната дейност.
Това означава ли, че сега този вестник не е такъв?
Принципът във вестник “Икра” трябва да бъде променен. Нужно е Общината да отдели пари, които да се предоставят на дружеството именно за издаването на вестника. Сега това става под формата на прехвърлени като активи на дружеството обекти, които то стопанисва, тоест прибира наем от тях и с тези приходи се издава и издържа вестникът. Искаме издаването му да стане открито. Което ще рече, да се осигуряват годишно на дружество “Казанлъшка Искра”, примерно 10 хиляди лева, за да издава вестника. При това добър, качествен.
Какво точно комисията ще избира за вестник “Искра”- управител на дружеството, главен редактор или човек, който да съвместява и двете функции, както е досега?
По Търговския закон дружеството трябва да има управител. По същия закон този управител се утвърждава от Общинския съвет. Дали той ще е само такъв или ще съвместява и двете длъжности, това ще трябва да е залегнало в програмата на всеки един кандидат. В самата програма, според нас, трябва да се изясни как точно ще се развива вестникът, каква структура ще има, и това е работа на самия управител.
По какви конкретни критерии, ще оценявате разработките на кандидатите?
Седемчленната комисия по избора ще получи по един формуляр с критериите за оценка за конкурсите и за всеки един от кандидатите.Оценките ще са по 7 критерия и ще се дават по петобалната система. Под тези оценки всеки един от комисията ще се подпише и после ще отговаря за това. Ще се знае кой каква оценка е дал на даден кандидат, особено ако след това, назначеният вече управител се провали. Конретните критерий са управленска компетентност, компетентност, свързана с използването на нормативните актове, комуникационна компетентност, професионален опит и трудов стаж, компетентност при работа с клиенти, лиценз за оценител / отнася се само за “Балканинвест”/ и други. Когато бъдат попълнени тези критерии и оценени съответните кандидати по петобалната система, ще се търси един общ резултат. С този общ резултат, събран от 7-те члена на комиисята, ще се направи един общ и който от кандидадите събере най- много точки, той би трябвало да се счита за спечелил съответния конкурс. Подобен начин на оценяване ще се приложи и при втория етап от конкурса- събеседването. Той дори ще има по-голяма тежест за крайния резултат от конкурсите. Коефициентът при него е 1,3, а за бизнес-планът е 1. След това на сесия на Общинския съвет през февурари ние ще предложим съответния най- добър кандидат за утвърждаване. Когато местният парламент утвърди спечелия конкурса, едва тогава той може да стане управител на съответното търговско дружество.
А ако Общинският съвет не утвърди предложения от вас кандидат?
Тогава той просто няма да стане управител. Ще трябва да има нов конкурс. Затова е нужно решение на Общинския съвет. Трябва да се знае, че решенията за провеждането на тези конкурси се вземат от Общинския съвет. Нашата комисия само изготвя правилата и провежда съответните конкурси.
Не се ли опасявате, че каквото и да бъде вашето решение, то ще бъде оцветено политически? Особено раним в това отношение е изборът за управител на вестник “Искра”.
В работата ми в Общинския съвет поне досега не съм забелязъл да има политическа оцветеност. Всички решения се вземат на основата на консенсус, като се търси най- доброто. Досега аз поне не знам да е имало политическо решение- било то синьо, червено, жълто. В случая с трите дружества ще се търси най-полезният за Общината и дружествата вариант. Ако няма подходящи бизнес-планове и комисията сметне, че съответният план не отговаря на интересите на Общината и принципала - Общинския съвет, може да не утвърдим кандидат. Тогава може би ще разширим критериите, ще търсим и други. Всичко зависи от това, какви кандидати ще се яват на тези конкурси.
В общественото пространство има и теза, според която Вие, в качеството на бизнесмен и на председател на Комисията по приватизация, имате приватизационни апетити конкретно към “Казанлъшка Искра”-ЕООД. Имате ли такива намерения?
Като бизнесмен не знам дали мога в случая да имам някакви амбиции. Но като общински съветник считам, че община Казанлък, на база постигнати финансови резултати през 2004-та година, е време да спре с продажбите и приватизациите на общинска собственост и да започне тяхната капитализация. Тоест ще се търсят обекти, дружества, дейности, които да инвестираме и общината да има приходи от тази работа. Не знам дали това ще стане през 2005-та година. Но да предположим, че се наложи да се продава вестник “Искра” , то за мен той не струва много пари, с които да се завърже бюджетът и да си заслужава неговата продажба. С евентуалната приватизация на вестник “Искра” не виждам какво ще спечели Общината. Няма такава схема . Единствената печеливша позиция на Общината по отношение на този вестник е той да бъде развит, да стане един добър вестник. Колкото до моето евентуално желание да го приватизирам ще ви кажа, че аз нямам бизнес в медийните среди и мисля, че ми е малко късно да се развивам в тази сфера. Не ми е интересно.
Как оценявате общинската политика по отношение на общинската собственост?
Много важен факт за отношението към общинската собственост е, че и до този момент Общината няма регистър, от който да е ясно какво притежава, с какво разполага и оттам да се разработи програма какво да се прави с тази собственост. Сега сме на етап изготвянето на такъв регистър. Имуществото на Общината е огромно и по тази причина то много трудно може да бъде управлявано, ако няма регистър, от който да се започне да се правят сметки за използването на общинската собственост. Досега основно се ескплоатираха общинските магазини. Но има още куп други общински собствености - ниви, гори, овощни градини, от които Общината все още не е взела нито лев. Нужна е оптимизация на общинската собственост, за да носи тя приходи на общината.
Кои са най-важните задачи на Общината в сферата на приватизацията, според вас?
Най-важните са, как да се инвестират общинските пари оттук нататък. Те така трябва да се вложат, че Общината да привлича инвеститори, да повишава приходите си от тези инвестиции. Много е важно и как ще бъде представена пред европейските инвеститори. Трябва да е ясно какви зони ще изграждаме- индустриални зони или хотели. Най-богатите европейски общини са тези, кото са изградили индустриални зони. Не онези, които са се ровили в стари приватизационни сделки. Богати са тези, които са гледали напред. Моето лично виждане за Общината е, че са нужни няколко индустриални зони и няколко за хотели. За целта обаче са необходими и доста средства за изграждането на инфраструктура и индустриални зони. Тогава и намирането на инвеститори ще е много по-лесно.
Деляна Бобева