КУЛТУРНО ЗА КАЗАНЛЪШКАТА КУЛТУРА

Отново на дневен ред в Общината е състоянието на културата.
Тази тема не е от вчера (поне за запознатите). Тя се дъвчи и предъвква вече повече от 15 години, но и с невъоръжено око се вижда, че резултатите са близки до нулата. Въпросът - защо е така?
Има множество отговори - част от тях смислени, останалите, меко казано, конюнктурни. Смея да твърдя, че казанлъшката интелигенция страда от разединение (не от вчера!), за което отговорността носят не само съответните управляващи културната политика в Общината през визираните години, но и самите творци. И ако за първите определящо значение е имала винаги (за последните 15 години) компетентността, то за вторите бедата идва от непрестанния стремеж  всеки да придърпа чергата възможно най-близо до себе си. Този "творчески" маниер не е запазена марка за Казанлъшките творци. Идете където поискате из страната и ще се убедите, че трудно може да се открие творческа структура, в която цари единство и всеопрощаващо единение на интересите. Мисля, че така е и по света. Творецът е индивидуалист. Той трудно допуска достъп дори на близки съидейници в собствения си периметър. Другото негативно и изключително сериозно обстоятелство, което ни прави такива е финансовата недостатъчност. Пишем книги, излагаме картини, моделираме скулптури - включете тук и всички останали, които са избрали духовното за свое призвание. Нещо обаче липсва, нещо го няма и това е протегнатата ръка. С една забележка - разбиращата, компетентната протегната ръка. Естетическото се подчинява на стройна ценностна система. Лансирането (и финансирането) на самодейни прояви и в същото време пренебрегването и подминаването на стойностни творби, създава огромно напрежение и е най-често повод за конфликти. Тоест, компетентното регулиране на творческите, на културните процеси е задължително условие за един нов подход към решаването проблемите на Казанлъшката култура. 
Емил Пенчев