Мендерес Кунгюн: Въведената система за оценка на читалищата доведе до демонополизация на читалищната дейност в община Казанлък

На 1 октомври се открива творческата година в читалищата в община Казанлък, предстои и изготвянето на отчети. Според председателя на читалище „Прогрес” Мендерес Кунгюн, един от най-важните  въпроси пред читалищата е този за разпределение на субсидията.
Ето и мнението на Мендерес Кунгюн за системата за оценка на читалищата на територията на община Казанлък:

До 2011 г. държавните субсидии на читалищните институции в община Казанлък  се разпределяха с т.нар. стандартни субсидирани бройки, които се разпределяха за общините в страната съответно броя на населението. До 2011 г. субсидираните бройки за 23-те народни читалища в община Казанлък се разпределяха без разработен критерий и механизъм за разпределение между самите читалища и самите населени места.

През 2012 г. беше  разработена система от критерии за разпределение на отпуснатата държавна субсидия за община Казанлък  от Министерство на културата,

поясни Кунгюн.  Системата е разработена от  общинска комисия, учредена със заповед на кмета на общината , в съответствие със Закона за народните читалища, в която участват представители на всички читалища в общината. На база тази система се извършва оценка за дейността на читалищата. В съответствие за дейността за 2011 г. през 2012 година са разпределени субсидираните щатни бройки от Министерство на културата като обща сума, разпределена за община Казанлък – 438 976 лв., което съответства на 76 субсидирани бройки. Разпределението се извършва от 24-членна комисия, в която влиза упълномощен член на всяко едно читалище и само един представител на Общинска администрация.

В случая, кметът няма нищо общо с това разпределение и той не може по никакъв начин да влияе на комисията,

категоричен е Мендерес Кунгюн. Твърденията, които се разпространяват в публичното пространство, че Община Казанлък администрира този процес на разпределение на държавната субсидия, са  неверни. Години наред държавната субсидия се разпределяше без да отчита дейността на читалищата. Предвид на това, че дейността  в болшинството от читалищата в малките населени места стигна  до „стихващи функции”, се наложи разработването на подобен механизъм. Истината е, че в няколко  читалища просто нямаше дейност, просто се получаваше  държавната субсидия, която гарантираше  една минимална заплата  на един или двама щатни служители.

Инициативата за разработването на механизъм за разпределение на субсидията дойде от самите читалищни дейци,

не от кмет или администрация. Чрез механизма се атестира дейността на читалищата, те са поставени в една конкурентна среда и целта бе чрез въвеждането на такъв механизъм да се активизира читалищната дейност в общината. Изключвам всякакъв политически елемент в този процес на внедряване на критерии за оценка дейността на читалищата. Първите критерии бяха разработени през 2012 г. , като бяха доразработени през 2013 г. и бе приет цялостен механизъм за разпределение на субсидията за 2014 г. Методиката за 2014 г. се различава принципно от тези за предходните години. Още първата година читалищата се квалифицираха в отделни категории. Субсидираните  бройки  в НЧ „Искра” паднаха още първата година от 37 на 27, но в другите градски читалища бройките нараснаха – във НЧ „ възродена Искра” от 4 станаха  8, в читалище „ Жар” от 2 станаха 4. Така че средствата, които бяха взети от читалище „ Искра” не са отишли за някакъв друг вид дейност, а са усвоени от останалите 22 читалища в общината.
С този начин на разпределение на средствата се постигнаха редица положителни резултати, например – демонополизира се читалищната дейност в община Казанлък.

През годините имахме един  мастодонт в читалищната дейност  - НЧ „ Искра” и някакви линеещи читалищни институции в селата,

шест от които бяха застрашени от закриване, заради начина, по който се разпределяше субсидията. Чрез въвеждане на критериите за оценка се стигна до активизиране на дейността в тези институции, като така се гарантира съществуването на читалища и в най-малките населени места  в община Казанлък. С методиката за 2014 г. вече се гарантира и трудовият персонал, който е в трудови правоотношения  с читалищните институции, който фактор липсваше в предходните години.Тази година държавната субсидия, която е в размер на около 500 хиляди лв. бе разпределена от Комисията,  като оторизиран орган на неправителствения сектор , на две партиди. Първата партида – работна заплата за персонала, работещ в читалищата. До тази година този фактор не се отчиташе и държавната субсидия се разпределяше без да се дава сметка за наетия трудов персонал. Имахме случаи, в които в някои читалища нямаше нает персонал. Те работеха без нает персонал, а същевременно отчитаха грандиозна културна дейност , което е парадокс. Без човешки фактор, не можем да говорим за каквато и да е дейност.Така гарантирахме минималните заплати за длъжностите по трудов договор – за един ръководител във всяка читалищна институция и на специалистите – художествени ръководители, преподаватели в езикови школи, библиотекари. По този начин се гарантира ФРЗ за 56 лица , които са в трудови правоотношения с 23-те читалища в общината.

С въведения механизъм всички читалища са равнопоставени, поставени са в едни и същи условия на работа, изключен е субективният фактор

и никой не би могъл със субективна оценка да предпочете и да предостави субсидия на някоя от читалищните институции . Тя се разпределя на база отчет на читалищата, съобразно 7 критерия и  35 количествени показателя по дейността на всяко читалище, които включва разработения механизъм. За мен тази разработена методика е иновативна практика в мениджмънта на читалищата . Тя отчита диференцирано дейностите на читалищата. Първият критерий – заплащането на кадрите консумира 35% от субсидията. Културните и творческите дейности на читалищата, любителското художествено творчество, образователните курсове – езикови, музикални, танцови, както и библиотечната и информационната дейност  усвояват по равно определен дял в размер на 12 % от субсидията.

Диференцирайки дейностите в читалищата, въведохме един обективен метод за оценка на тяхната дейност,

подчертава Мендерес Кунгюн.  Методиката изключва каквато и да е дискриминация  на читалищата, по който и да е от признаците от механизма, според него. Методиката изключва каквато и да е външна намеса на оценка на работата  на читалищата. Дейността се оценява от всяко едно читалищно настоятелство, чрез т.нар. анкетни карти. Всяко читалище изработва по два отчета  с цел категоризиране и разпределение на държавната субсидия - финансов  и отчет за дейността. С цел да се избегне ощетяване или надценяване на читалищните институции в отчетите, те се контролират от Отдел „ Култура” в общината.
 

Пресцентър на Община Казанлък