Нямаме самочувствието на българи, което да ни прави горди и сплотени

Музиката и любовта към руската песен свързва артистистите от Театър “Любомир Кабакчиев” Георги Гарчов, Христо Софев и Петър Янкулов, а здравото им приятелство е в основата на създаването на група “Грамофон” през 2000 година към НЧ “Искра”. Групата, поне за сега, е единствената в България музикална формация, която пее и издава руски песни. Макар че е още в детска възраст, само на пет години,тя се радва на много публика и препълнени салони с приятели на руската музика. “Хората идват на нашите концерти за отмора, да забравят за малко ежедневните си грижи и тъга, да се върнат с руската песен в миналото, което все още топли сърцата им- разказва Георги Гарчов.- Тематичните вечери, посветени на руската песен продължават близо 5-6 часа. Групата ни има поставен рекорд по продължителност на концерт от 14 часа – от вечерта до сутринта. Публиката е барометър за работата ни и с нея посрещаме изгрева по японска традиция.
За нас

руската песен е част от живота ни

защото изживяваме такива приятни мигове на сцената, че никога не можем да ги забравим. На всички наши концерти на сцената винаги се качват зрители, прегръщат ни с разплакани очи и изказват обичта си към руската музика, с която са израсли: “За тия 15 години “демокрация” забравихме, че сме славяни. Денонощно по радиото и телевизията ни предлагат американска музика, която нито разбираме, нито ни е приятна.” Като млади хора ни прави впечатление, че песните, които изпълняваме се приемат много импулсивно от младежите, които видимо не разбират руския език, който вече не е задължителен в училищата. Но ритъмът, тоналността и близостта на българската и руската песен, завладяват сърцата на всички”, коментира актьорът.
Музикантите имат издадени три албума с руски песни – филмова музика, романси, военни и народни песни и съвременна руска музика. В първия албум “33-стерео” са записани 18 песни. Тримата решават вторият да се нарича “Шестнадесет”, колкото са записаните песни в него, а за името на третия албум “Клево” / в превод на български “готино”/ идеята е подхвърлена от генералния консул на Русия в България Андрей Воробьов, който и спонсорира албума.
В репертоара на “Грамофон” са включени над 300 песни. От тях българската публика харесва най-много “Милион алени рози”, “Белоруската гара, “Поручик Галицин”, “Мурка” , “Комарово” и др.
Допълнително групата издава мултимедиен диск с клипове от концертната си дейност. За близо петте години съществуване тримата актьори са изнесли над 50 концерта в страната, имат една незабравима изява по време на театралния фестивал “Славянски венец” в Москва през 2003г. “Като разбраха, че имаме издадени албуми с руски песни, приятелите ни от Русия просто за минути намериха китари, монтираха уредба  и започнаха да скандират “българи”, “българи”… И така, концертът на дружбата продължи повече от пет часа”, разказва видимо доволен Гарчов.

Казанлъшките музиканти са единствените

в България, а може би и в Европа, които след московския театър “Таганка”, издават компилация от песни, в които е включен и гласът на Висоцки. Това е и една от завършените мечти на група “Грамофон” – да пеят “заедно” с незабравимия любимец на руснаците.
В последния албум “Клево” участва и изпълнителката на японска флейта Наруми Такизава, преподавател по японска традиционна музика в  Токийския университет. Едновременно с това тя е музикант в японския театър на сенките “Но”.
Според нея интересът към руската песен в Япония е голям. В продължение на няколко месеца по японското радио звучат песните на казанлъшката група “Грамофон”, която има покана идната година да изнесе два концерта - в Токио и Хирошима.
Федерацията на руските съотечественици в България събира ежегодно членовете си в определен от тях град, като обезателно на сбирките се канят и нашите изпълнители на руски песни, които превръщат тия мили срещи в празници на приятелството.
“След всяка среща и раздяла с руските граждани си задавам един и същи въпрос - ще имаме ли и ние като българи такива приятно изживяни мигове, когато един чужденец запее българска песен, а ние след него “Мила Родино…”, както пеят всякога и навсякъде по света руснаците  “Союз нерушимы” и “Я люблю тебя жизнь”. Времето ще даде отговор на моя въпрос. Но засега ние нямаме самочувствието на българи, което да ни прави горди, силни, сплотени и единни”, завършва разказа си Гарчов.
Кольо Николов