Кадровите боричкания в партиите по места отблъскват младите и интелигентните

Изборите за парламент са в средата на следващата година, но фактически цялата 2004 бе година на активни политически прегрупирания, започване на директна предизборна борба - и от страна на левицата, и от страна на десницата, и от страна на управляващите.

БСП наду мускули

и се понесе по самочувствието на предопределената печалба, дори се ласкаеше от миража на абсолютното мнозинство. Но мисля, че бяха подценявани три основни неща: първо, че ще бъде направено максимално усилие, въпреки разрояването в дясното и в центъра на множество от неустойчиви и лутащи се политически джуджета, да стане някакво анти-БСП обединяване, да се организира пропаганден обръч задушаващ силната левица; второ, че позитивният вот все по-малко вече е възможен поради символна “лява” или “дясна” лоялност. А все повече ще предполага нова визия за бъдещето на обществото, нова мисловност на политиците, връщане към моралност и елементарно приличие в публичния живот; трето, че организационните крамоли и кадровите боричкания по места (в случая за депутатски места) директно отблъскват и младите, и интелигентните, и “обикновените” хора и бизнесмени.

СДС и десницата станаха

особено гръмогласни, не пропускаха повод, за да заемат позата на назидателни съдници, наизвадиха дрипите на антикомунизма и ретроплашилата. Но ... междувременно успяха да пропаднат до трета политическа сила - след НДСВ, а ако се развиват “правилно” нещата, могат да пропаднат и до четвърта политическа сила - след ДПС. Последното вече става възможно, защото ДПС сега действа целенасочено и много активно, за да събира (1) ромски гласове (потенциал от поне 150-200 хиляди), (2) плюс българо-мохамедански гласове в Родопите, (3) плюс рязко увеличаване на организираното гласуване от Турция (през 2001 г. 38 плюс 20 хил. гласа, които през 2005 има готовност да бъдат удвоени или утроени). Е, в тази ситуация на пропадане и маргинализиране какво й остава на една “водеща” партия, освен да говори гръмогласно, да назидава “цивилизационно”, и ...да търси “общ фронт на широко дясно обединение”, за да остане все пак на голямата политическа сцена.

НДСВ успя да загуби

своето парламентарно мнозинство, затъна в нестихващи корупционни скандали, срина се до рейтинг от 5% (януари 2004). След всичко това затегна коланите, разтегна усмивките и успешно, според мен, се скри зад няколко харизматични персони - на първо място премиерът, който вече започна и активно обикаляне на страната, за да печели сърцата на избирателите, на второ място благодетелният министър Милен Велчев и вездесъщият главен секретар Бойко Борисов. С просто око се вижда, че те съзнателно работят за възраждането на имиджа на НДСВ и лично на Симеон, както и за личното си саморекламиране - чрез силата на своите държавни правомощия, бюджетните средства и ежечасния си достъп до всички основни медии. Мисля, че работят ефективно. Много от останалите политически сили и лидери би било добре не да ги подценяват, а да им завидят на ловкостта. Целта е ясна - спечелване на следващите избори. Важно е, че и втората позиция с малко проценти дистанция би била огромен успех. Методиката също е очевидна - произвеждане на масова хипноза сред гласоподавателното тяло (подобно на 2001 год.), като този път са им необходими не 2 мнл. гласа, а далеч по-малко - 500-800 хиляди гласа. Това е реално постижимо, да му мислят техните политически съперници и преди всичко БСП, на която победата просто може да бъде измъкната под носа.
Михаил Мирчев - директор на АССА-М