Един набързо нахврълян портрет на терзанието, наречено излишни килограми

Застудя. Съвсем резонно за сезона е да си на топло. А като грейнат реотаните или дървените камини, с чинно спастрени дърва още от лятото, ти идва апетит. Зимен. Редиш се край масата, стягаш софрата, блажиш, нищо че са Пости, с оправданието, че “вънка вие вук” и ти трябва подкожна мазнина. Броиш дните до поредния имен или личен ден, замезваш с парче шунка или тлъста бисквита и.. чакаш пролетта.

За да покажеш

новата си... пола. А с нея и… натрупаните през зимата килца...
И тогава, в редките пролуки на все още зимното слънце те наляга онази депресия, наречена... “няколко килограма в повече чар”.. Изпиталите я знаят, че тя върви редом с проклятия по адрес на несъвършената ни хранителна верига, заобикаляне на безбройните изкушения в магазините, тонове поето количество зелен чай, една чанта хапове с чудодеен мним ефект и редица обещания, че от идната година няма да е така.
Защото ще внимаваш с килата.
Обещаваш си да броиш всяка погълната калория и да водиш битка с всяка излишна.
И тъй като българката е упорита жена, е готова да гладува до премаляване, нищо че плаща солена цена за това.
На децата им писва да хрупат ръжен хляб с маруля и вечер не се свъртат в къщи, а са все “на игра при баба”.
На силната половинка и идва байгън от нерви и вечно катерене по кантара, а сготвеното “японско чудо” не мирише като яхнията на съседката.
Тогава

останала сама пред празната тенджера

и телевизионното “Вкусно” имаш цели 30 минути за размисъл. Дали да я караш все така- гладна, самотна, нервна и тъжна или да се заемеш с генерално преустройство на живота си.
Ти си смело момиче, “на 20 и на 30 по две”, както пее едно друго такова, преживяло стреса на кантара. След кратък размисъл пред куките с терлици решаваш дилемата-или ти да се превърнеш в Джейн Фонда или да смениш твоя Симо с някой местен Тед Търнър. И понеже учените отдавна са го доказали- жените са по-предприемчиви и по-смели от силните ни Симовци, се цамбуркаш право в дълбокото.

Купуваш си модерен спортен комплект

или предприемчиво набикаляш някоя събота по ранина местните “дрипшопове”, където се обзавеждаш с “Адидас”-вчерашна мода.
Правиш следваща смела крачка - намираш най- близкия до в къщи фитнес, с най-изгодна за теб цена. В това отношение Казанлък отдавна предлага избор - можеш да спортуваш от 30 стотинки до два лева, в зависимост от офертата, условията, залата и екстрите в нея.
След дълго тюхкане и цапотене пред огледалото в къщи, прекрачваш смело прага на фитнеса.
А там… Чакат те куп железа, колелета и разни метални пръти и катерушки, които никак, ама никак не ти вдъхват доверие, че могат да респектират твоите 5 или 15 в повече килограма. Господ не прощава на невежите, са казали умните. Загърбваш неверието си и се залавяш над потенето. С респект! От факта, че не ти става никоя пола, а панталоните отзад все издават и ЕГН-то ти. Започваш. Най- трудна е първата крачка. Но ти си вече там. Следва най-важното - да не се откажеш след първата мускулна треска.

След второто посещение

във фитнес-залата вече си имаш дори приятелки. Започва щурото връткане на педалите, гарнирано със сладките приказки - за децата, за вечно сърдития мъж, за романтичния ти шеф, за съседката, дето е като пожар, а в къщата й паднала бомба, за туршиите, за цените на зимните палта, за мечтаната от теб почивка в Кушадасъ, на Канарските, за онзи твой съученик, дето не си виждала цели 15 години, пък вчера… Ах, вчера... И заслепена от утрото, предшествано от вчера, връткаш до премала педалите, след което с видима изненада установяваш, че си загубила цели... 300 калории… После още по-смело се яхваш на другата железария, улисана в делови разговор за модното розово и лила.
И така два-три пъти седмично. Месеци наред.Харесва ти.

И някак неусетно

минават вечерите. Пък ти се свежа, приятна умора тегне в мускулите ти, когато се прибираш. И на утрото си по-свежа, от росата дори, а колежките /онези джофри в офиса/ зеленеят от яд.
Не са чули да си сменила Симо с Гошо, пък виж ти? Изглеждаш като на 18. Ти си имаш тайна. И за нищо на света няма да я замениш. Ти си от жените, които не се жалват, а обичат себе си. Ти си Вечната жена, по която въздишат мъже и на 20 и на 20 по три. Че и повече. Нали от баба знаеш, че с годините при мъжете се увеличават въздишките. Нищо друго.
А ти непрекъснато ставаш все по-упорита и хубавееш ли, хубавееш...
Серена Уилямс