17:34 | 02 октомври 04 1618

Миньори напредват към сърцето на Голямата косматка

8-метров тунел изкопаха за три дни забойчици в търсенето на най-старата тракийска гробница, с бързи темпове се изгражда съоръжението над гранитния саркофаг на одриския цар Терес

Христо Христов

8 – метров тунел с ширина от 1,6 м и височина над 2 м прокопаха в могилата голямата косматка край град Шипка миньори от някогашното “Балканбас” в търсене на може би най-стария тракийски храм по нашите земи.Екипът, воден от дългогодишния минен спасител Иван Иванов подходил съвсем професионално при изпълнение на задачата, дадена от шефа на археологическата експедиция ТЕМП 2004 ст.н.с. д-р Георги Китов, обявен наскоро и за почетен гражданин на Шипка.Всеки сантиметър от прохода е укрепен с яки греди и талпи, прецизно се проверя с металотърсач дали някъде сред кубиците трошляк няма затаено зрънце от античността, а през час се обследва за евентуално изтичане на подземен газ, макар тук вероятността за такава изненада е малко вероятна.

”Работили сме вече с археолозите, ние знаем техните изисквания , а те нашите умения. Поне засега всичко върви с нормалните темпове и ако е рекъл Бог до два – три дни ще стигнем крайната цел – Храма…” – пестеливо разказва Иван Иванов, чийто първа среща с експедицията е била край Старосел.

Всеки от миньорите си знае работата, прекарали са заедно години наред в дълбините на старопланинските рудници, където всяка крачка е съпроводена с хиляди неизвестни.

Неизвестните при Голямата косматка са от друг характер: никой не е в състояние, въпреки проверките, дали някъде няма да зейне кухина или пък дали древните майстори не са подготвили капан за бъдещи натрапници.

В хода на прокопаването засега на повърхността са “изплували” само 4 бронзови монети, украсени със Звездата на Виргина и мълнии, уточнява кандидатбогословката Деница, която от няколко лета е неотлъчно с екипа на д-р Китов. Вида на монетите подсказва, че става дума за човешко присъствие в края на IV век преди Христа, т.е. поне стотина години след като храмът е бил изграден.

Археолозите са предпазливи и не бързат да си правят окончателни изводи от бронзовите находки – възможно било парите да са изтървани както от богомолци, така и от иманяри при някои от първите опити за оскверняване на светилището.Че храмът е бил действуващ стана ясно при намирането на уникалната бронзова мъжка глава, открита на около пет метра от фасадната стена. Още тогава д-р Китов сподели, че тя е дело най-вероятно на прочутия атински скулптор Фидий или негов ученик, живели в първата половина на V век пр.н.е. Главата е била грубо отделена от торса, не е изключено цяла композиция, подобна на намерената при Мезек да се крие някъде в дълбините на високата над 20 метра могила.

Миньорите следват трасето на някогашния проход към входа на храма, ясно личат следите от античните дървени подпори, на места металотърсачът открива следи от метални скоби, почти сигурно е че подът е бил застлан с дървени трупи.

“Нека не избързваме и не наслагваме прекалено големи очаквания, по-важното е да се достигне до входа на храма, а какво ще намерим там много зависи от предците ни…”-усмихва се директорът на казанлъшкия исторически музей Косьо Зарев, като не пропуска да добави, че с решение на старейшините спешно са отпуснати 11 000 лв за продължаване на разкопките.Парите се дават авансово, с надеждата, че обещаните от Министерството на културата 546 000 лв за социализация на трите гробници в района няма да се превърнат в химера.Междувременно, успоредно с напредването на миньорите към вътрешността на Голямата косматка напредват и зидарите, вдигащи защитното съоръжение над гранитния саркофаг на цар Терес при могилата Светицата, намираща се на по-малко от километър .Редом с тях върти мистрия и бизнесменът Али Качан, който пое ангажимент с лични средства да превърне обекта в привлекателно място за туристите.Иначе немногословният Али този път се отпуска и покрай възхищението си от ангажираността на президента Георги Първанов, посетил на два пъти разкопките край Шипка не пропуска да каже: “Не е важно дали си българин или турчин, важното е от сърце да направиш така, че да се съхрани оцелялото през хилядолетията…”.