Страшно е когато ислямът се използва за политически цели

Радион Попов е пълномощен министър на България в Египет. Бивш военен аташе в Испания. Един от инициаторите за създаването на Регионален комитет за възстановяване на войнишките паметници в България.
Надигналата се преди два месеца широка националистическа кампания в страната, заради тиражираното намерение в пресата край Шипка да се издигне паметна плоча на загиналите турски войници в Руско-турската освободителна война, Попов намира за кампания на “псевдопатриоти”.
Не се е разделил с амбициите си за участие в българската политика, но уточнява, че би участвал в нея ако бъде променена избирателната система. Върл поддръжник на идеята 16 годишните да имат право да гласуват. Само така може да се промени политическото статукво, убеден е сега дипломатът. В Египет е от миналата година, но Арабският свят е познат за него от близо 30 години, в периода когато работи там. Вследствие на този опит след години се ражда и “дискриминираната” по онова време у нас книга “Фениксът на Кюрдистан”. Вече има нейни преводи на английски и арабски. Радион Попов вече е готов и с нейното продължение. То ще се появи на бял свят догодина. Преди три години името му нашумя в пресата заради съдебните спорове между него и бившия министър на отбраната Бойко Ноев.

Като познавач на арабския и ислямския свят основателни ли са опасенията, страховете, че настъпват ислямски времена за света и в частност за Европа?
Да. Смятам, че тази тенденция набира скорост и скоро няма да бъде променена в обратна посока. Ислямът настъпва доста сериозно във всички направления и в това няма нищо страшно. Страшното става, когато ислямът се политизира и се използва за политически цели. А онези изпълнения на терористите, с които сме засипани от новините напоследък са безумие, една жестока крайност. Но ислямът няма нищо общо с това. Истинският ислям е голяма религия, която дава правото на всеки да се моли на своя бог. Признава правота на всички пророци.. В исляма няма нищо страшно.
По-опасен ли е сега Арабският свят за християните, за европейците? Споделихте ваши наблюдения в Египет, за нападения над жени и девойки само заради това, че са облечени модерно и не са забулени?
Опасностите се увеличават, наистина. Това е така, защото основните проблеми остават нерешени. Светът, Европа и САЩ сякаш са склонни да лекуват проявите, да лекуват последствията, а причините за това си остават непокътнати. Бедността, вечният конфликт между израелци и палестинци, Ирак, Судан също се очертава като нова сфера на противопоставяне. Тенденцията е към освирепяване на отношението на крайните мюсюлмани към друговерците.
В какво се изразява то?
То приема най- различни форми: от заплахите към европейски облечени жени в Египет и Близкия изток до предприемане на силови действия. Ето ви пример: в Египет имаше случай на българка, залята с киселина, преди месец и половина с ножове бяха нападнати две японки на пазара в Кайро. Напрежението, освирепяването на крайните мюсюлмани към друговерците се чувства навсякъде и е масово. И най- важното: масово младите хора се забраждат в Египет, което е нова тенденция, от последните години. Обезпокоителна при това.
Защо го правят? За да оцелеят, заради някаква вътрешна потребност или заради нова идеология, заради демонстрация на принадлежност към някаква вяра...
Трудно ми е да преценя причините, но наблюдавам явлението. Улиците, обществото в Египет, в Арабския свят стават все по-забулени и по-забулени. В Сирия, Ливан, където преди 20 години съм бил тук-там се виждаха забулени жени, сега това там е масово явление.
Какво трябва да направи света, за да ограничи това масово забулване? Въобще възможно ли е вече да му се противодейства на това?
Основното противодействие е в излекуването на причините за явлението. Те са: ужасяващата бедност, несправедливото разпределение на световното богатство, безпросветността, липсата на достъпно за всички образование, което е благотворна почва за всякакви крайни ислямистки течения и позволяване на млади хора, отхвърлени от обществото да попаднат под влияние на истински изживяващи се като пророци фигури.
Вие сте бивш военен, сега сте в ролята на дипломат. Как преценявате усилията на държавата ни да съхрани народа си, да опази границите ни от подобни влияния и заплахи? Гарантирана ли е националната ни сигурност в това отношение?
Моето дълбоко убеждение е, че никоя държава не може да направи достатъчно, за да се предпази от тероризма. На екстремизма трябва да се противопоставят други формули, други решения. Но ние в момента сме застрашени от терористични действия и актове, защото има причини за това. И по-скоро е добре да се предприемат необходимите мерки срещу това, друг е въпросът, че те никога няма да са достатъчни. Ще ми се да вярвам, че институциите у нас си дават ясна сметка за заплахите и не ги подценяват.Особено специалните служби. Там трябва да са онези професионалисти, да се търсят, ако ги няма. Нужно е да се намери начин да се общува с религиите. И един пример, който всъщност дава отговор на въпроса ви: Една Испания сега изглежда сякаш по-сигурна и по-незаплашена от тероризъм.
Напиращият тероризъм от Арабския свят промени ли пристрастията Ви към арабите, болката за техния нелек живот?
Моите пристрастия към страданията на един унижен и окупиран борещ се народ, продължават. Те си остават. В това отношение съм непоклатим. Що се отнася до общуването с мюсюлманския свят, то аз съм яростен привърженик на модерното общуване с него, защото той не е по-различен от нас.Аз проповядвам пълна толерантност на религиите, пълна свобода на религиозното вероизповедание и съм убеден, че обществото като цяло трябва да свикне с мисълта, че ние ще бъдем шарена държава. Вече никой не може да мечтае за едноцветна държава. Единственото ни спасение е да сме толерантни.
Деляна Бобева