Лагерът в Равда няма да се продава засега

Старозагорският Административен съд отмени Решението на Общински съвет Казанлък за продажба на бившия лагер в Равда, съобщи преди малко Пресцентърът на Областния управител на Стара Загора. За отмяната на това решение съобщи също и Председателят на Общинския съвет на Казанлък Николай Златанов, в началото на последната сесия на съвета на 28 ноември. (виж тук:)

Решението за продажба бе взето на 30 юли тази година, според него ОбС Казанлък дава съгласието си, местната изпълнителна власт в лицето на Кмета на Казанлък да извърши продажби чрез публични търгове с явно наддаване на два имота, намиращи се в с. Равда, община Несебър. За първия поземлен имот от 2 976 кв. м. бе гласувана  начална тръжна цена  от 387 000 лв., а за втория поземлен имот от  5 661 кв.м. - началната тръжна цена бе 736 000 лв.

Цитираното днес от Областният управител решение на Административен съд Стара Загора гласи:

Старозагорският административен съд ОТМЕНЯ Решение № 693 по Протокол № 35 от проведено на 30.07.2013 година заседание на Общински съвет  - Казанлък, като незаконосъобразно.

ПРЕКРАТЯВА производството по жалба на Димитър Дамянов Станчев от гр. Бургас против Решение № 693 по Протокол № 35 от проведено на 30.07.2013 г. заседание на Общински съвет  - Казанлък в частта относно продажбата на поземлен имот с идентификатор 61056.501.421 с площ 5661 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, НТП: ниско строителство/до 10м./, при съседи: 61056.501.602, 61056.501.498, 61056.501.422 и 61056.501.420, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, община Несебър, област Бургас, одобрени със заповед РД-18-58/16.04.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, /номер по предходен план 527, квартал 33/ при начална тръжна цена 736 000 без ДДС, като недопустима.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, добавят от областният пресцентър.

Справка в Административния съд показва, че срокът за обжалване най-вероятно вече е изтекъл, тъй като Решението е взето на 13 ноември тази година.

Ето и пълният текст на решението на АС – Стара Загора, което е публично в регистрите на съда:

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е


                          №    229    13.11.2013г.     град Стара Загора

                        
                     В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А


            Старозагорският административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                                     
                                                                                  СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
      

при секретар М.П.                                                                             и с участието
            на прокурора                                                                                                като разгледа
            докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 358 по описа за 2013г.,  за да се произнесе, съобрази следното:                                                       
                      
            Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.45, ал.4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.

            Образувано е две оспорвания - това на Д.Д.С. и  на областен управител на област Стара Загора, обективирано в Заповед №  АК-01-ЗД – 334/ 05.01.2013г., с която, на основание чл.32, ал. 1 и ал.2 във вр. с чл.31, ал.1, т.5 от Закона за администрацията /ЗА/; 45, ал.4 и ал. 8  от ЗМСМА; чл. 58 и чл. 59 от на Закона за общинската собственост /ЗОбС/, , е оспорено Решение № 693/ 30.07.2013г. на Общински съвет – Казанлък по съображения, че същото е прието в противоречие на материалния закон. Областен управител твърди че недвижимите имоти – предмет на решението, са със статут на държавна собственост, за които имоти е съставен Акт за държавна собственост №1533/ 1972г. С оглед на което поддържа, че решението на Общински съвет – Казанлък, е прието преди имотите, описани в решението да бъдат отписани от областен управител от актовите книги за държавна собственост. Вторият оспорващ твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като Общински съвет Казанлък се е разпоредил с имоти, по отношение на които е установено, че е налице спор за собственост и правото на собственост на общината не е установено с надлежно съставен АОС. Той самият притежавал вещни права върху имот с идентификатор 61056.501.420 , което се установявало от нотариален акт № 53, том VІІІ, н.д. № 1155/27.10.2003 г. Отделно имотът бил индивидуализирн в АОС в противоречие на разпоредбата на чл. 59,ал.1 от ЗОС. В нарушение на разпоредбата на чл. 81,ал. 2 от Наредба № 15 ОбС Казанлък бил определил и вида на тръжната процедурата, което се включвало в правомощията на кмета по силата на процесната наредба, от което следвало , че оспореното решение било прието при липса нормативно регламентирана материална компетентност на органа на местно самоуправление. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт, като незаконосъобразен.  

            Ответникът по оспорването - Общински съвет – Казанлък, чрез председателя на Общински съвет – Казанлък в съдебно заседание и в писмените си становища  , оспорва жалбите като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Поддържа че оспореното решение е правилно и законосъобразно.

                        Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
С Решение № 693 по Протокол № 35 от проведено на 30.07.2013г.  заседание на Общински съвет – Казанлък, на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, чл. 35,ал.1 във връзка с чл. 41,ал.2 от ЗОбС и чл.81,ал.1 и ал. 8 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Казанлък /НРПУРОИ/, Общински съвет - Казанлък е  решил да се извършат продажби чрез публични търгове с явно наддаване по реда на глава шеста от Наредба № 15 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на ОбС – Казанлък на следните недвижими имоти: 1 поземлен имот с идентификатор 61056.501.420 с площ 2976кв.м. , трайно предназначение на територията: Урбанизирана, НТП: ниско строителство/ до 10м./, при съседи : 61056.501.577, 61056.501.602, 61056.501.421, 61056.501.422,  61056.501.529, 61056.501.412, 61056.501.411 и  61056.501.408 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, община Несебър, област Бургас, одобрени със заповед РД-18-58/16.04.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, / номер по предходен план 526, квартал 33/ при начална тръжна цена от 387 000 без ДДС 2.    поземлен имот с идентификатор 61056.501.421 с площ 5661кв.м. , трайно предназначение на територията: Урбанизирана, НТП: ниско строителство/ до 10м./, при съседи : 61056.501.602, 61056.501.498, 61056.501.422 и  61056.501.420,  по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, община Несебър, област Бургас, одобрени със заповед РД-18-58/16.04.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, / номер по предходен план 527, квартал 33/ при начална тръжна цена от 736 000 без ДДС.В тръжната документация на процедурата е следвало да бъде включена забележка, указваща на участниците, че към настоящия момент са налице висящи спорове пред Върховен административен съд и Бургаски окръжен съд относно вписването на община Казанлък като собственик на посочените поземлени имоти в кадастралната регистри към одобрената със заповед № РД-18-58/16.04.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК София кадастрална карта на с. Равда.  . С т.ІІ на оспореното решение ОбС – Казанлък е упълномощил кмета на община Казанлък да организира провеждането на публичните търгове с явно наддаване за продажба на имотите и да извърши всички последващи  правни и фактически действия във връзка с продажбата им. При осъществения контрол за законосъобразност по чл.31, ал.1, т.5 от ЗА, на основание чл. 45, ал.4 от ЗМСМА, Решение № 693/ 30.07.2013г. на ОбС – Казанлък е оспорено по съдебен ред със Заповед № АК – 01 – ЗД-334/ 05.09.2013г. на Областния управител на област Стара Загора. 
По делото са представени и приети като доказателства заверен препис – извлечение от Протокол №35 от проведеното на 30.07.2013г. заседание на Общински съвет – Казанлък в частта му относно разглеждането и приемането на Решение № 693; заверено копие на преписката по приемането на оспореното решение в т.ч. внесеното за разглеждане предложение от Кмета на община Стара Загора, становища на постоянните комисии в Общински съвет Казанлък, както и Актове за частна общинска собственост /АОбС/ № 600/ 16.06.2008г., одобрен от Кмета на община Казанлък и № 610/ 09.09.2008 г., одобрен от кмета на община Казанлък; скица № 2750/ 23.01.2013 г., скица № 2751/23.01.2013 г. ; решение № 1799 от 30.10.2012 г. , постановено по адм. дело № 925 по описа за 2012 г. на Административен съд гр. Бургас, решение № 4354 от 28.03.2013 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 362 по описа за 2013 г. на ВАС.
            Д.С. се легитимира като собственик на имот 61056.501.420 г. с нотариален акт № 53, том.VІІ, рег.№ 5021, дело № 1155 по описа на нотариус Мария Бакърджиева  с район на действие Районен съд гр. Несебър и е вписан ,като такъв в кадастралния регистър на кадастралната карта на с. Равда./ така скица № 2750/23.1.2013 г. ,решение № 1799 от 30.10.2012 г. , постановено по адм. дело № 925 по описа за 2012 г. на Административен съд гр. Бургас, решение № 4354 от 28.03.2013 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело № 362 по описа за 2013 г на ВАС/. С влязло в сила съдебно решение № 347 от 27.12.1995 г. постановено по гр.дело № 55 по описа за 1995 г. на районен съд гр. Несебър, потвърдено с решение от 17.03.1997 г., постановено по гр. д. № 1853 по описа за 1997 г.на Бургаски окръжен съд  е отхвърлен ревандикационния иск на Лазар Даменлиев и Василка Георгиева по отношение на община Казанлък, че са собственици на нива от 3,3 дка/ имот № 526 по плана на с. Равда/. Въпреки неблагоприятния изход на съдебния акт  ищците са се снабдили  с констативен нотариален акт за собственост върху описания имот  през 1999 г., след влизане на съдебните решения в сила и са извършили продажба на същия на П. Янков, който се е разпоредил  с него в полза на сегашния жалбоподател Д. С..

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с изложените в заповедта доводи и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

   Обективираното оспорване в Заповед № АК-01-ЗД-334/ 05.09.2013 г. на Областния управител на област Стара Загора, издадена при упражняване на правомощията по чл.31, ал.1, т.5 от ЗА във вр. с чл.45, ал.4 от ЗМСМА,  е направено в законово установения срок, от легитимирано лице, против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност /по аргумент от разпоредбата на чл.8, ал.11 от ЗОбС и разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 5/ 10.12.2008г. на ОС на ВАС/ и като такова е процесуално допустимо.
          
            Жалбата на Д.С. по  отношение на решението за продажба поземлен имот с идентификатор 61056.501.420 с площ 2976кв.м. , трайно предназначение на територията: Урбанизирана, НТП: ниско строителство/ до 10м./, е процесуално допустима. Той твърди, че е собственик на този имот , като се легитимира със съответния титул на собственост – официален свидетелстващ документ. С приетото решение на ОбС Казанлък той твърди, че се увреждат негови права , тъй като Община Казанлък не е собственик на имота и се разпорежда с него при наличен спор за собственост между тях. Съдебната практика приема, че допустимо оспорване на решения на общинския съвет почл. 21,т. 8 от ЗМСМА от физическо или юридическо лице, но само при наличието на правен интерес. Правният интерес е процесуалноправно понятие, защото се свързва с призната отАПК възможност да се търси съдебна защита. Ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на съответния правен субект е налице правен интерес. Правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. Пряк интерес означава със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпване на такава от изпълнение на административния акт. Той трябва да е личен, т. е. защитата да е в защита на свои субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва и да е непосредствен - административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя.След като С. се легитимира , като собственик на имота, продажбата му на трето лице би увредило неговите интереси . Налице е  пряк  правопроменящ ефект на решението на Общинския съвет - Казанлък по отношение жалбоподателя.. По отношение на втория имот с идентификатор 61056.501.421 той не е негов собственик и не притежава никакви права върху него, поради което в тази част жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
                Разгледано по същество  оспорването е основателно.
При извършената проверка досежно спазването на административно-производствените правила при приемането на Решение № 693/ 30.07.2013г., съдът не констатира допуснати нарушения на процедурата по внасяне, разглеждане и приемане на решението от Общински съвет – Казанлък в т.ч. на регламентираните изисквания за кворум, мнозинство и поименно гласуване. 

            Основният довод за незаконосъобразността на оспорения акт е, че Решение № 693/ 30.07.2013г. на Общински съвет – Казанлък е прието извън нормативно регламентираните правомощия на органа на местно самоуправление при наличието на АДС, който доказва , че имотите  са държавна собственост.. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 т.8 от ЗМСМА, посочена като правно основание на обжалваното решение, общинските съвети приемат решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определят конкретните правомощия на кмета на общината. В случая областен управител  твърди, че недвижимите имоти – обект на предприетите действия по разпореждане не са собственост на община Казанлък, а са държавна собственост. Това твърдение е обосновано с  факта, че за имотите е съставен Акт за държавна собственост № 1533/ 1972г. . С последния като държавна собственост е актуван недвижим имот – новопостроен обект – пионерски лагер, разположен върху район около 40 дка в с. Равда и е отстъпен за ползване на ГОНС – Казанлък Народна просвета . От друга страна ответникът по оспорването – Общински съвет – Казанлък, установява правото на общинска собственост върху имотите - предмет на Решение № 693/ 30.07.2013г., с Актове за общинска собственост. Видно от представените  и приети като доказателство по делото  АОС № 600/ 16.06.2008 г. и  № 610/ 09.09.2008 г.., като частна общинска собственост са  актувани следните недвижими имот : пл. 526, с . Равда, и имот 421,кв. 501 / в графа забележки в АОС имотът е описан като имот с идентификатор 61056.501.421/. И в двата АОС в графа “ номер и дата на по-рано съставени актове” е записано № 1533 от 23.11.972, тоест съставения АДС            При тези доказателства съдът приема, че за сградите и в двата имота – предмет на Решение № 693/ 30.07.2013г. на Общински съвет – Казанлък са налице надлежни писмени документи, установяващи и удостоверяващи принадлежността на правото на собственост върху тях както на община Казанлък, така и на държавата. По аргумент от нормата на чл.5, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗОбС, АОС № 600/ 16.06.2008 г.  и № 610/ 09.09.2008 г.  са  официални удостоверителни документи, чиято истинност не е оспорена в производство по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и следователно имат обвързваща съда материална доказателствена сила до доказване на противното относно удостоверените в тях факти и обстоятелства.  Но съгласно чл.114, ал.1 във вр. с §4 от ПЗР на ППЗДС, със същата доказателствена сила се ползва и неоспорения Акт за държавна собственост № 1533/23.11.1972 г. Нито актът за общинска собственост, нито актът за държавна собственост имат конститутивно действие – т.е не представляват правопораждащ юридически факт по отношение правото на собственост на общината съотв. на държавата, а единствено удостоверяват възникването, изменението и погасяването на това право / чл.5, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗОбС и чл.5, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДС/.
           Неоснователни са наведените твърдения, че АДС нямал удостоверителна сила, тъй като бил съставен в противоречие на разпоредбата на чл. 68 от ЗДС. Първо АДС е бил съставен през 1972 година, когото е бил в сила Правилника за недвижими имоти, отменен през 1975 г.. . В глава ІV от този правилник в чл. 21 и следващи е описана процедурата по  съставяне на АДС, която не е аналогична на сега действащата.  Съгласно цитираната по горе разпоредбата на § 4 от ПЗР на ППЗДС Актовете за държавна собственост съставени по установения ред до влизането в сила на ППЗДС запазват действието си . Варно е че съгласно разпоредбата на § 7,т.6 от ПЗР на ЗМСМА . обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване стават собственост на общините по силата на закона и за тях в съответствие с чл. 58 от ЗОС следва да бъдат съставени актове за общинска собственост. Според разпоредбата на чл. 114,ал.2 от ППЗДС обаче общините и или другите лица, които претендират за права върху такъв имот, за който има съставен акт за държавна собственост могат да се снабдят с документ за собственост, ако такъв не е издаван, след като бъде издадена заповед за отписване на на имота, а при спор за право за собственост - след влизането в сила на решението на съда, т. е. при наличието на съставени преди това актове за държавна собственост за горните имоти, преди извършването на процедурата по актуването им за общинска собственост е следвало да се развие процедурата по отписването им от актовите книги за държавна собственост предвидена в разпоредбите на чл. 78,ал.1 от ЗДС и чл. 108 и следващите от Правилника за неговото приложение. Едва след приключването на тази процедура се съставя акт за общинска собственост за имота, което е задължително условие за актуването му като общинска собственост. В конкретния случай, при неизпълнена процедура по отписването на имотите от актовите книги за държавна собственост, съставените преди това актове за държавна собственост по отношение на тези имоти в съответствие с разпоредбата на § 4 от ПЗР на ППЗДС запазват правната си сила, т. е. имотите към момента на приемане на решението от  общински съвет Казанлък  са продължили да бъдат държавна собственост, поради което общината не е могла да предприеме действие по тяхното разпореждане.
      . В съдебното административно производство установяването на титулярството на материалните права се извършва въз основа на представените от страните писмени доказателства. В случая, при зачитане на необорената материална доказателствена сила на акта за общинска собственост и на акта за държавна собственост и техния легитимиращ и удостоверителен ефект в т.ч. досежно принадлежността на правото на собственост, не може въз основа на представените доказателства да се определи кой е собственика на недвижимия имот – предмет на Решение № 693/ 30.07.2013г. на ОбС – Казанлък – общината или държавата. Само по себе си по-късното съставяне на Акта за общинска собственост не заличава легитимиращия ефект и не оборва доказателствената сила на Акта за държавна собственост. От друга страна изхождайки от административния характер на съдебното производство по оспорване и контрол за законосъобразност на решенията на общинските съвети, е недопустимо в рамките на същото да бъдат разглеждани и разрешавани вещноправни спорове. Тези спорове следва да бъдат предявени по реда на общия исков процес. Доколкото доказателствата по делото сочат на съществуващ спор за материално право между общината и държавата, в това производство съдът не може да преценя кой е действителния собственик на имота.

Независимо обаче, че актовете за държавна собственост имат същата доказателствена сила по чл. 5 от ЗДС, с каквато се ползват и актовете за общинска собственост по силата на чл. 5 от ЗОС., за да имат удостоверителна сила обаче, АОС трябва да са съставени при спазване на предвидените в закона процесуални правила. Такава процедура към момента на съставяне на процесните АОС с оглед правното основание за издаването им – чл.2, ал.1, т.2 от ЗОбС, §7, т.6 от ПРЗ на ЗМЗСА е уредена в разпоредбата на чл.58, ал.4 от ЗОбС, според която АОС се съставят след като имота бъде отписан от актовете книги на държавата . Новоприетата норма на чл. 58,ал. 5 от ЗОС  /нова, ДВ бр. 15 от 18.02.2011г./. предвижда когато имот-държавна собственост, е преминал в собственост на общината по силата на закон, АОС да се съставя съгласно изискванията на ал. 1 – 3 и в 7-дневен срок от получаването на препис от вписания акт за общинска собственост областният управител да отпише имота от актовите книги за държавна собственост и да предаде имота на общината. Този процесуален ред не е спазен, видно от доказателствата по делото. Нововъведеният режим не изисква отписване на имотите от актовите книги преди съставяне на АОС, а предвижда уведомяване на областния управител, който при условията на обвързана компетентност следва да отпише имотите и да ги предаде на общината.. Такава процедура не е провеждана от страна на община Казанлък.
     
      Съдът не споделя становището на ОбС – Казанлък, че спорът за собственост е разрешен между страните с влязло в сила съдебно решение през 1997 г. С. е придобил имота през 2003 г. по силата на договор за продажба, оформена с нотариален акт – а именно близо шест години по-късно.Субективните предели на СНП не важи за него, тъй като той не е бил страна в процеса. Ако приемем, че е бил правоприемник на ищците следва да се има впредвид разпоредбата на чл. 121,ал.3 от ГПК /отм./ , сегашна 226,ал.3 от ГПК. В настоящото производство не следва да се разглежда и въпроса за поредността на вписванията на АОС и нотариалния акт на жалбоподателя., а спорът за собственост следва да се реши по общия исков ред.Че такъв съществува се установява от решението на Административен съд Бургас, касаещо вписването на Община Казанлък като собственик на имот 61056.501.421 в кадастралните регистри на одобрената кадастралната карта на с. Равда.

При липсата на безспорно установена принадлежност на правото на собственост върху имота, съдът приема, че оспореното решение на Общински съвет – Казанлък следва да бъде отменено. Действително няма нормативна забрана за прехвърляне на спорно право/ каквито са твърденията на Д. С./. Но в случая титулярството на правото на собственост обуславя наличието на материалната компетентност за Общински съвет – Казанлък за приемане на оспореното решение при упражняване на правомощията му по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА във вр. с чл.35, ал.1 във връзка с чл. 41,ал.2 от ЗОбС. След като община Казанлък не е доказала по безспорен и несъмнен начин че е собственик на имота, е налице материалноправна пречка за приемане на решение от ОбС – Казанлък
         

Следва да се отбележи и че от страна на община Казанлък  и към настоящия момент не са предприети каквито и да е било действия за отписване на актуваните като общинска собственост  имоти от актовите книги за държавна собственост и/или за своевременното уведомяване на Областния управител на област Стара Загора, респективно Бургас  за съставяните АОС за описаните по-горе имоти. . Ирелевантно е обстоятелството дали на община Казанлък не е било известно съществуването на акта за държавна собственост/  а това се опровергава от вписването , извършено в актовете за общинска собственост с посочване като основание на правото на собственост на община Казанлък по-рано сътавения АДС № 1533/1972г./. С оглед правната сигурност и недопускането за един и същи имот да бъдат съставени Акт за държавна собственост и Акт за общинска собственост и съотв. като носители на материалното право на собственост с констативни по своя характер документи да се легитимират едновременно и държавата, и общината, законодателят е регламентирал нарочна процедура за отписване от актовите книги за държавна собственост на имотите, преминали в собственост на общините. В този смисъл общинската администрация е била длъжна да извърши проверка преди съставянето на акта за общинска собственост за наличие на вписване на имота в актовите книги за държавна собственост.
        

Основателно е възражение , че ОС – Казанлък е приел решение в нарушение на разпоредбата на чл. 81,ал.1 от Наредба № 15 на ОбС Казанлък, като е определил вида  публичен търг, който трябва да се проведе при продажба на описаните по- горе имоти, което е правомощие на кмета на община Казанлък на основание чл. 81,ал.2, т.2 от Наредба № 15 на ОбС Казанлък. В тази част решението е незаконосъобразно, но тази частична незаконосъобразност не е  основание за отмяна на цялото решение, а само на незаконосъобразната му част.
Неоснователно е възражението на първия жалбоподател, че решението на ОбС – Казанлък следва да се отмени поради липса на точно описание на имотите, описани в актовете за общинска собственост и . предмет на публичния търг.Вярно е , че в нарушение на разпоредбата на чл. 59,ал.1 от ЗОС община Казанлък не е съставила нов акт за общинска собственост за имот с идентификатор 61056.501.420.Това би било съществено нарушение при невъзможност да се определи местоположението на имота. или идентичността между имот пл. № 526, кв.33, по плана на с. Равда с имот  61056.501.420, каквато не е налице.
Предвид изложените съображения съдът намира, че Решение № 693 по Протокол № 35 от проведено на 30.07.2013г.  заседание на Общински съвет – Казанлък е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, чл. 159, т. 4 от АПК Старозагорският административен съд


  Р     Е     Ш     И     :


ОТМЕНЯ   Решение № 693 по Протокол № 35 от проведено на 30.07.2013г.  заседание на Общински съвет – Казанлък, като незаконосъобразно.

ПРЕКРАТЯВА производството по жалбата на Д.Д.С. *** против Решение № 693 по Протокол № 35 от проведено на 30.07.2013г.  заседание на Общински съвет – Казанлък  в частта относно продажбата на  поземлен имот с идентификатор 61056.501.421 с площ 5661кв.м. , трайно предназначение на територията: Урбанизирана, НТП: ниско строителство/ до 10м./, при съседи : 61056.501.602, 61056.501.498, 61056.501.422 и  61056.501.420,  по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Равда, община Несебър, област Бургас, одобрени със заповед РД-18-58/16.04.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, / номер по предходен план 527, квартал 33/ при начална тръжна цена от 736 000 без ДДС, като недопустима.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Kazanlak.Com