Много или малко 1,6 млн евро за ялова работа?

Много или малко са 1,6 млн евро за ялова работа?

Христо Христов

Четири години след започването на работата си по Проект BG9810-02-01/003/- “Предварителни проучвания и подготовка на документи за изграждане на Национален център за третиране на опасни отпадъци” от МОСВ признаха, че са похарчили 1,6 млн евро. Парите са предоставени по програмите на Европейския съюз, но зам. министър Маноела Георгиева не знаела дали няма да се наложи да ги връщаме с лихвите ако не изградим съоръженията, за които искаме отделно още 55 млн евро от Евросъюза.

Много ли са тези 1,6 млн евро?

Ако ги сравняваме с излишъците в бюджета, с които тези дни се похвали МС, сумата е пренебрижимо малка.

 Ако ли пък вземем, че е превърнем в минимални работни заплати ще установим, че става дума за месечните харчове на близо 30 000 души.

В крайна сметка ако целта си заслужава, парите могат да бъдат ако не прежалени, то поне приети с разбиране.

 Че целта си заслужава харча разбираме от това, че в страната са натрупани стотици хиляди тонове опасни боклуци, които тровят почвата, водите и въздуха. И които не само заради изискванията на ЕС трябва час по-скоро да загробим, утилизираме, превърнем в полезни продукти или поне в по-безопасни. За да стане това трябва да инвестираме още средства, като цитираните по-горе 55 млн евро по програмата ИСПА са само част от нужните.

Зам. министър Георгиева надълго и нашироко обяснява колко много е свършено от подопечните й чиновници: избрали площадка, направили предпроектните проучвания, потърсили и намерили експерти, които да докажат, че няма и грам опасност за живеещите в близост до бъдещия екозавод  и дори се съгласили /?!/ на публично обсъждане относно доклада за оценка въздействието върху околната среда.

Спор няма, за четири години сигурно свършената работа е много и навярно си заслужава плащанията, но…

Но стотици хора от общините Раднево и Нова Загора, на чиято територия се намират харесаните от МОСВ 200 дка за площадка на националния център не са съгласни с ведомството.

Нещо повече, те са готови да преградят пътя на строителните машини с живи вериги. А ако веригите бъдат разпръснати – да търсят правата си в международния съд в Страсбург.

Заместник-министърката е категорична: протестиращите не са всичките жители и сочи готовността на общинските администрации да подкрепят намеренията на МОСВ.

 Какво че тази декларирана готовност бе посрещната с викове: “За колко ви купиха?!” и “Уууууу!!!!”.

Парите са похарчени, трябва да се строи, иначе сме за “мустака”, откровеничат на четири очи чиновниците. И правят и невъзможното да изпълнят поетия неизвестно от кого ангажимент центърът за преработка на  300 х т боклуци да бъде съграден в землището на заличеното преди десетилетия село Гледачево.

Ама имало съпротива, имало готовност да се търси отговорност… И  какво от това?

Казано другояче: пак сме в ситуацията отпреди 1989-а година.

 Когато жителите Русе обясняваха, че децата им умират от пушеците на съседно Гюргево, а управниците на “четири  уши” признаваха: “Да, така е, но фабриката там е част от социалистическата индустрия и  не можем да искаме затварянето й!”

Какво стана по-късно едва ли си струва да припомняме.Просто е много прясно, за да бъде забравено!

А кой знае, може би някой от ведомството на министър Арсенова иска случилото се край градинката до бившата столична  сладкарница “Кристал” да е …под черта? А историята да бъде подшита в папка с надпис “Към архив”?!

П.П. По време на публичното обсъждане на доклада за ОВОС в Раднево местен управник призова несъгласните с позицията на МОСВ жители да не се държат като “индианци”.

Така и не стана ясно какво вложи в това понятие.

 Че ги чака живот в резерват или че вече са в резерват?