Президентът Първанов благослови новата-стара главна улица на Гурково

“А бе ний не сме народ, дето варди. Глей само след два дни как ще о....... всичко”. Песимистичната реплика възрастен гурковчанин отправя към своя спътник, докато двамата бодро крачат с китки в ръце в душния съботен късен следобед по главната улица на града - “Княз Батемберг”. Гурковското Стъргало. От няколко дни жителите на малкото градче, са щастливи и горди – имат си главна улица за приказ и чудо. А чудото само им дойде в града - за първи път ги посети висш държавник – при това не кой да е, а самият президент Георги Първанов.

Откак се гражданеят

вече цели 30 години гурковчани не са виждали по-голям човек от Първанов- дори Тодор Живков в онези славни времена все ги е подминавал. Да му се чуди човек! Зажаднял за нужната доза държавно внимание, от цяло Гурково, че и от съседните села и махали, приижда народ. Да види Президента. Да му рече, каквото има на сърце. Ако може. И ако “възпитаната” му охрана позволи. За наши хора има бонус- междуградските последни рейсове возят почти без пари, щом е за срещата с президента. Тежък парфюм, гарниран с трико и басма, озвучен пищно от “Айде како”, докарва автобусът. На мегдана в града изящни и изискани тоалети, семпли делови костюми и просто чисти дрешки, всичко това чака Президента. Пред кметството са и неизменните моми с пита. Хубави са- и те и питата, отбелязва юначага от президентската охрана. Цяло Гурково е спретнато и пременено за срещата. Личи откъде започва новата улица. “Родена” от 187-те хиляди лева по програмата “Красива България”. Вижда се къде са отишил парите в 600-те метра нов асфалт.

Не прилича на нашия

честно отбелязва представителна казанлъшка група. Покрай читавия асфалт са наредени прави жълти ивички, нови кошчета за смет и романтични градски улични фенери- толкова красиво, че не ти се вярва. Съвсем в началото на новата улица закъснели лелки за последно премитат и градското СОУ- и то лъснато в свежо. Транспаранти и всевъзможни плакати упътват гостите. От по-заможните къщи се вее и националното знаме. Досами градския площад. А той - събрал целия Авраамов дом на Гурково. “Ей го, иде”!, вика се в множеството. Пъргави лелки с хъс щракат чевръсто с фотоапарати, да увековечат мига, в който внучето или мъжът се здрависват с първия човек в държавата. Мъчно ходи от всенародната любов президентът. Има какво да му кажат хората. За нивите, за пътя, за работата, дето я няма за младите, за проблемите на инвалидите, за това, че ги е почел за празника.

Нейде из народа някой мрънка

Пак се объркал местният големец- нещо не оправял имената на важните гости. Срамота! Бивало да ги научи читаво. Кимат в съгласие с хорската забележка и тримата народни БСП-представители. Сред тях пак грее неотразимата Емилия Масларова - този път в стилно кремаво и черно. “Галинел”. В бяло и свежа е областната управителка Мария Нейкова. Издокарали са се и местните първенци. Бие на очи отсъствието на депутати от мнозинството, както и двамата костовисти - Мазнев и Соколов. С поздравително писмо до гурковци се отчита министърът на труда и социалната политика Христина Христова.
“Гурково има своето добро бъдеще, особено в сферата на туризма и лова.Това е едно средище на кръстопът, който от векове събира пътищата от Тракия до Мизия и от София до българското Черноморие”, рече в словото си държавният глава. В този миг някой викна - “3:1 за България! Горко им на исландците.” После пак взор в президента, който не пренебрегва и големия принос на Гурково в предишните десетилетия, но акцентира върху сегашното тежко състояние на общината, голямата безработицата в нея и малкото инвесититори. И да споделят надеждата му, че с развитието на газификацията в региона ще се даде възможност за откриването на нови работни места в община Гурково.Икона на Свети Георги Победоносец, е армаганът от признателните гурковчани. Пак те и потомците на дееца за националното освобождение Михаил Греков са вдигнали паметна плоча на героя. Честта да вдигне платното е на Георги Първанов.
По време на пеши-разходката си по обновената улица, президентът премина край струпаните малки сергии с бял и червен захарен памук, местния кооперативен пазар и импровизиран гурковски битак. Хората нямат пари и не върви, жалват се продавачи на червени захаросани ябълки и лилав памук.

Мало и голямо тича след Държавата

да я пипне, ако може, да види, да се щракне за спомен. Прясно поникналата крехка зелена трева е щателно изпотъпкана от чевръсти малки ромчета, кръстосващи президентския шпалир. Ядосани от това или за да поздравят и те подобаващо и по гурковски президента, се обаждат важно и гръмогласно и местните кучета, запрени заради височайшата визита. Малко преди това градчето вече се сдобило със свои почетни граждани- двама кметове и спортист, носещ славата на Гурково чак в щатско. Трогателно вълнение залива залата на местното читалище, потънало в зеленина. А на площада вече се вее и знамето на Гурково - голямо и жълто, редом до това на България и ЕС. Сълзите в очите са истински. Ръкоплясканията - от сърце. Радостта също. Нищо, че местното кафене е опушено от цигарен дим и вехти мисли, гарнирани с прясно издадени луксозни рекламни брошури за града.. Празникът преминава отвъд деня. Голямото хоро също. И малчуганите на него са неуморими. Фолк певецът Райко Кирилов също. Следва тежък коктейл за гостите. Нещо като Оазис. Преваля Празникът. След него следват много делници за Гурково. До следващата ВИП-визита..
Деляна Бобева