Само 1000 на върха – светиня

Президентът Георги Първанов е категоричен: “Тук, на Шипка, няма място за друг паметник!”

Седемгодишен хлапак храбро “отбраняваше” подстъпите на Орлово гнездо в първата за последните 20 години възстановка на епичните боеве

Мъглата е ледения вятър не спряха щурма на бързоходеца Ради Милев, който изкатери върха с трибагреник в ръка

Руски кадети положиха цветя пред знаците на общото ни минало

По-късно през деня държавният глава сподели радостите и тревогите на хората от миньорско Гълъбово. “Бъдещето е на онези производители, които провеждат балансирана политика на  икономическата изгода и опазване живота и здравето на работниците си и населението…” – подчерта Първанов при посещението си в една от най-горещите екологични точки на България

Христо ХРИСТОВ

Около  хиляда души изкачиха  старопланинския  връх Свети Никола в събота, когато се отбелязваше 127-та годишнина от боевете за отбраната на шипченския проход през руско-турската освободителна война и 70-та годишнина от освещаването на паметника в прослава на загиналите герои там.

Възрастна жена, пристигнала с един от осигурените от община Стара Загора безплатни автобуси , припомни, че при освещаването  през 1934 година околните поляни едва побрали стохилядното множество.А неин спътник открито се възмути, че никой от министрите не си направил труда да зареже лятната почивка, за да поднесе цвете. “Хайде, царят го разбирам, отишъл е  да запали свещичка на гроба на баща си,пък пратил е телеграма, ами другите къде са? “ – питаше свилият се зиморничаво в мразовитото утро бай Ангел Ковачев, докато наблюдаваше как стоте активисти на национално дружество “Традиция” се подготвяха за първата от над 20 години насам възстановка на боевете през руско-турската освободителна война.

“Ти пък сега, министри ти изтрябвали, само държавен бензин да харчат…” – сгълча го домакиня – спестовница, бръкнала в джоба си, за да плати петдесет стотинки за валидирания на върха от президента Георги Първанов юбилеен пощенски плик с изобразен на него идеен проект за лъвската фигура върху Паметника на свободата от скулптура Александър Андреев.

Под напора на почти ураганния вятър, връхлетял около 10,30 часа , държавният глава прие строя на почетната рота от казанлъшката Пета шипченска казанлъшка бригада, строена на най-високото място .

Върхът на нашето самочувствие

Придружен от зам. председателя на парламента Любен Корнезов, депутати от НДСВ и Коалиция за България, кмета Габрово Белчо Белчев  , председателя на УС на БНБ Иван Искров и активисти на Съюза на командосите в България  Георги Първанов изслуша словото на градоначалника – домакин от Казанлък Стефан Дамянов, посветено на хората, които са събирали грошове десетилетия, за да сътворят обелиска.Минути по-късно президентът сам заяви: “Шипка стана символ. Стана символ на победата на свободата над тиранията. Стана символ на свободния български дух , на неукротимия български характер. На себеотрицанието и героизма. Шипка е  ярък знак на нашата признателност към саможертвата на онези шепа герои от  руската освободителна армия, които чрез кръвта си, чрез своя подвиг изковаха българската победа. Шипка е върха на нашето национално самочувствие Нашата национална гордост и патриотизъм. Защото чрез подвига на храбрите български опълченци света видя , че българите са народ достоен да имат своя независима и свободна държава. Че са народ, достоен за своето европейско бъдеще…”

Видимо провокиран от разразилата се неотдавна яростна дискусия по повод предложението на одиозния Национален комитет за опазване на войнишките паметници в подножието на Шипка да бъде поставен знак за загиналите край прохода и османски войници, Георги Първанов подчерта: “Тук, на Шипка, няма място за друг паметник. Историята и народната памет са съградили този паметник  в точното му място. Справедливо. Това е паметникът на героите, които защитиха върха, които защитиха България. Които съкрушиха поробителите. Затова всякакви интерпретации на тази тема са неуместни…”.

Точно тези думи множеството посрещна с аплодисменти, а по-късно руснакът Александър Михайлович Частихин, директор на центъра за гражданско , духовно-нравствено и патриотично възпитание на децата и младежта в град Тамбов, който водеше внушителна група кадети запита изненадано: “А нима има хора, които искат да тачат паметта на поробителите си?”.

 Като разбра , макар и накратко предисторията на гръмналия в началото на лятото скандал той само поклати глава: стадо без мърша нямало, но добре, че президентът ни имал верен нюх. А премръзналите кадети положиха свежи цветя пред десетките паметни знаци, осеяли това скалисто кътче на България, напоено с кръвта на хиляди руски воини и български опълченци.

Приковаха със златни гвоздейчета Самарското знаме

Веднага след едноминутното мълчание в памет на героите , водените от председателя на пловдивското дружество “Традиция” ст.н.с. д-р инж. Георги Маринов мъже и жени от десет града в страната радетели за запазването истината за миналото ни показаха епизоди от отбраната на позицията при Орлово гнездо. Сред тях бе  и свещенникът  Йордан Христозов от пловдивския храм “Света Троица”, който освети копието на Самарското знаме, носено от великотърновеца Върбан Минев. А златните гвоздейчета за приковаване на плата върху дръжката извади от кожения си силяхлък превъплатилият се в ролята на легендарния дядо Цеко  войвода мирковчанин Методи Горгоров.Въпреки мраза и мъглата часове наред не изпусна оригиналната си пушка марка “Бердана” най-малък защитник на белокаменното гнездо, седемгодишният столичанин Николай.Сред зрителите на възстановката, за която министерството на културата не благоволи да даде и стотинка беше и бързоходецът Ради Милев, пробягал за броени часове разстоянието от Казанлък до връх Свети Никола с трибагреник в ръка.

Сам историк и в детайли познаващ дереджето на културното ведомство , президентът Георги Първанов отбеляза в словото си :

“Все повече се убеждавам, че е дошло времето за едно мощно гражданско движение за съхраняването на паметниците от нашето богато историческо наследство.Едно гражданско движение, което ще има своите права и отговорности. Което ще може да събира пак така волни пожертвования и да има своите приходи, но което е по –важно: да инициира обществения и експертния дебат, да поеме законодателна инициатива, да формира политика за опазването на националните  паметници на културата…”

Думи , почти съвпадащи с изречените  на 13 април 1879 година, по време на Учредителното събрание от дядо Петко Славейков:

” Нам предлежи да въздигнем тоя паметник на това място, дето в светия подвиг за освобождението ни се сля кръвта на ратниците освободители с тази на освобождаемите, там дето в основанията на този паметник ще лежат костите на героите от двата братски народа, паднали в ожесточена борба с нашите тирани. Тези места са били свидетели на постидното ни порабощение  преди петстотин и толкова години и там пак, в наши дни, се уми срамът на това постидно робство. Предлагам при въздигането на тоя паметник да приеме участие всичкий българский народ, защото тоя паметник ще послужи в бъдеще като пътеводна звезда за съединението ни;той ще привлича и съсредоточава погледите на всички българи от всичките страни на България.”

Край разрушения саркофаг на цар Терес

За необходимостта от създаването на специален национален фонд, в който да се акумулират средства както за разкриване на археологически паметници, така и за тяхното съхраняване Първанов сподели и след срещата си край могилата Светицата с ръководителя на експедиция ТЕМП 2004 ст.н.с. Георги Китов .

“Нуждаем се от национален консенсус по този въпрос, ще настоявам в бюджета за следващата година да бъдат предвидени достатъчно средства, тъй като в момента министерството на културата разполага с пари само за заплати на служителите. Надявам се през този политически сезон най-после законовите текстове, ограничаващи иманярството да влязат в пленарната зала на парламента…”- заяви той пред полуразрушения  преди броени дни саркофаг , където се предполага, че е бил погребан одриският владетел Терес.И призова за балансираност по отношение на мераците къде да бъдат съхранявани най значимите културно-исторически находки.

Президентска подкрепа за екопроектите на община Гълъбово

За нов подход  и нова държавна политика по отношение правата и задълженията на местните органи на самоуправление президентът Георги Първанов говори по-късно през деня в миньорско Гълъбово, чието население отбеляза 35-та  годишнина от обявяването на някогашните гара и село Гълъбово за град.

Запознат от кмета на общината Николай Тонев в подробности с последните няколко  драстични случая на замърсяване с пепелина в района държавният глава изостави юбилейните лъскави слова  и в прав текст каза:” Необходими са целенасочените усилия на на компетентните държавни органи, на гражданските и неправителствените организации, на ръководителите на енергийните обекти в комплекса “Марица – изток”. Усилия, които трябва да бъдат в две посоки: към въвеждането на нови технологии за намаляване отрицателното въздействие от производствената дейност на основните замърсители и за рехабилитация и рекултивация на старите депа”.

Президентът обеща своята подкрепа за проектите, предложени от община Гълъбово пред фондовете на МОСВ за намаляване запрашаемостта от най-близките източници.

“Бъдещето е на онези производители, които провеждат обвързана и балансирана политика между икономическата изгода и опазването живота и здравето на своите работници и населението в регионите…” – допълни той , като не пропусна да припомни, че правителството декларира желание България да бъде регионален енергиен център на Балканите, но тези декларации не трябва да остават единствено в публичните речи и отчетни книжа.

За съжаление и тук, както и на старопланинския връх  нямаше нито един представител на централната изпълнителна власт.Нещо което не остана незабелязано от домакините, колкото и впечатляващи да бяха ритмите на оркестър “Канарите” и илюминацията, осигурени от изпадналата напоследък  в ролята на беден роднина някога богата община Гълъбово.