Човек трябва да стане на 50 години, за да се почувства млад

Славяна Узунова

С грандиозно парти в комплекс “Зорница” отбеляза 50-годишният си юбилей, в началото на седмицата, един от най-известните казанлъчани - Илиян Дончев. Приятели, така най-общо и съкровено определя самият Дончев присъствието на рождения му ден на гости, организатори и участници в купона.Сред присъстващите бяха световноизвестният художник Никола Манев, Доко Доков, Димитър Рашков, карикатуристът Теню Пиндарев, представители на безнес средите в Казанлък и страната. Веселието продължило до ранни зори уважи и кметът Стефан Дамянов.
Освен семейство Дончеви, гостите на партито посрещаха и двама малчугани - лъвче, символизиращо зодията на рожденика и... коминочистач - за щастие.
Делтапланери, носещи във въздуха платна с “Честит юбилей” и фойерверки съпътстваха празника.
Освен множеството наздравици, вдигнати за юбиляра, свои поздрави поднесоха танцьорите от Клуба по спортни танци “Роза” и Гълъбина Михайлова. Часове наред с хитовете си от 90-те гостите забавлява Силвия Кацарова.
Точно в 22 ч., часът, в който преди 50-години се е родил “виновникът” за тържеството, през басейна, по специално спретнато за случая съоръжение, бе спусната тортата. След като без усилие той се справи със свещичките, последва нещо неочаквано - юбилярът бе окъпан от ентусиасти в басейна, за здраве, разбира се.
След всичко това, рожденият ден продължи до 3 часа на идния ден, като идеята за къпането в басейна на “Зорница” се оказа “удачна” и за много други от присъстващите.

Илиян Дончев - самият той или поне част от него

Инженерство и икономика, това са двете негови специалности, които завършва съответно в Ленинград, днешен Петербург, и в София. От тази година в колекцията си от специалности прибавя и – културология.
Основател и първи президент на Ротари клуб в Казанлък, от който по-късно се родиха Иннър Уил Клубът и Ротаракт. Меценат, организатор на пленера по живопис “В Долината на розите”, който се провежда ежегодно в дните на Празника на розата. За интереса му към изкуството, според него, “вината” е на несравнимата атмосфера, с която винаги е обсебвал Петербург, а може би от по-рано, от дружбата му с множество приятели - скулптори и художници от Художествената гимназия. Воден от емоцията и любопитството, той е може би единственият, който колекционира стари соцвозила - в колекцията си има “Победа” от 1955г. стари волги, с еленчета, москвичи. “Всички те обаче, са много добре реставрирани, изглеждат така, сякаш са излезли току-що от производство. Летенето с делтапланер и карането на водни и зимни ски го сродява с търсачите на силни усещания.

50-те изминали години - и хубави, и не чак дотам, но всички те - негови

“Не бих казал, че съжалявам за нещо. Не живея с идеята, че нещо е минало, че е затворена някаква страница. Напротив, както казва един от приятелите ми Никола Манев, човек трябва да стане на 50, за да се почувства млад. Това, което искам да правя, го правя, това което не съм, има достатъчно време, за да го свърша”, категоричен е Илиян Дончев.
В 50-те години, които оставя зад себе си, за него е всичкото, което е прочел, което има – като интелект и отношение към изкуството, хората, а останалото е преходно – днес го имаш, утре го няма.

Един работен ден на Илиян Дончев

Задължително започва в 8 сутринта, независимо от всичко, и завършва след 7 часа, но само като физическо присъствие.” А иначе, като мисъл, няма завършване.”
Колекционерството
“Независимо какво събира човек – картини , пластики или стари предмети, те в един момент стават достояние на обществото. За съжаление, в България няма нито отношение към това, нито законодателство. Но така или иначе, хората които събират и правят нещо, то остава в обществото – по един или друг път.”

Приятелите и признанията на юбиляра за тях и пред тях

Според Илиян Дончев, възрастта не е заслуга и именно поради това е събрал приятелите си на рождения ден, за да признае публично, пред всички тях, че е навършил 50 години. Факт, който учудва не само него, а и голяма част от тях.
Ако човешкият живот наистина представлява един път, свързващ самотата на Незнанието със самотата на Познанието, то благодарение на всички тези приятели Дончев вече 50 години крачи по неговия чакъл, без никакво усещане за самотност.
Последното признание на юбиляра е, че на 50 години не се чувства мъдър и не знае, кога ще помъдрее.

Разочарованията

Нещото, което би изкарало от равновесие Дончев е агресивната простащина, коментира той: ”За съжаление, тя е нещо проспериращо в последните години.”

Бъдещето

Познанието - културологията.” Когато човек е обграден и общува в живота си с изкуството, в един момент чувства, че са му необходими повече познания. А иначе не чертая големи планове за бъдещето. Просто си поставям постижими и изпълними цели. Но когато
реша нещо, го права и според приятелите ми, го правя както трябва“, признава Илиян Дончев.