НА БУЗЛУДЖА - 1885 Г.

"След божествената служба, извършена от трима-четирима свещенници върху самите гробове, почнаха  се словата. Г-н Духовников от Шипка каза, че между патриотизма на Хаджи Димитър и днешните евтини патриоти съществува голяма разлика. "Главният управител и князът са патриоти - каза той, - но единият получава за своя патриотизъм 400 лири, а другият - 600 000 лева. Кажете им, че ще умрат, те биха се отказали и от патриотизъм, и от пари" - свърши ораторът.
Въобще всичко се свърши благополучно на Бузлуджа. Мнозина изявиха желание да подарят нещо за започването на паметник на мястото, но комисията не беше се погрижила да вземе някакви мерки. Всичката вина е в казанлъшките граждани и тяхното кметство. Пъй, че апатически град! Страшно чорбаджийско гнездо! В града свири музика, хората дошли от 20-30 часа път, а тяхна милост се наизлягали около изворите на Кайнарджа и всеки захапал по една краставица. На Хаджи Димитър майка му дошла, стои като слугиня на ханските порти, никой няма да я покани. Голямото добрутро икъде се не виждаше. А я да имаше на Бузлуджа нещо като търг за шосета, за гюлово масло, мостове и ботуши? Тогава от симпатични и от шкембета не можеше  човек да се обади. Благодарение на Опълченското дружество и на председателя му Г. Гунев, а то нищо не щеше да има.
Казанлъчани не се сещат, че величието на техния град и берекетят на гюловицата много зависят от Бузлуджа. Те не знаят, че ако тази година Бузлуджа броеше 3000 души, подир година, подир две ще бъдат 10 000 души. Не им иде тям на ума, че Бузлуджа ще играе историческа роля, че тя ще бъде съвременно Света гора. Дано за в бъдеще се вразумят."

З. Стоянов, в "Борба", 1885 г.

Подготви: Емил ПЕНЧЕВ