Ради Милев се завърна от успешно участие в 6 дневно бягане в Атина. Ето и какво написа казанлъшкият ултрамаратонец за състезанието и своето участие:
6-дневното бягане е най-дългото бягане по време, за което се регистрират световни рекорди.
Да бягаш в продължение на 6 дни, да заплатиш за участието си сума от 2000 …3000 лв., да пробягаш стотици километри без да получиш никаква материална награда…?
Звучи неестествено и нелогично за материалния свят в който живеем. За това и участниците в такива бягания са малко, но все пак ги има. През 2012 год. в такива бягания са участвали 294 души в т.ч. 63 жени. През 2013 год., към 4-ти април, са участвали 47 души и аз съм щастлив, че съм един от тях. Още повече, че за тази година, към момента, съм на трето място от всички участници, което си е постижение за моите 64 години (след месец, на 6 май ще навърша 65 год.).
На снимката: Ради, Шверк и дъщерята на Ради – Даниела
Винаги ме е смущавал въпросът на журналисти и приятели: Колко са участниците? Те очакват отговорът да бъде стотици, хиляди… Но за такова бягане участниците естествено са ограничен брой. В много бягания дори има лимит на участниците. Но не броят на участниците определя силата на състезанието и значимостта на постигнатия успех. Ако в едно състезание участват 5…6 състезатели от световна класа, шансът ти да се класираш дори в 6-цата е вече минимален.
От 18 до 24 март 2013 участвах в 6-дневно бягане в Атина. Участниците не бяха много на брой, но имаше изключително силни състезатели:
- Абишал Шерингтън (англичанин живеещ в Ню Йорк) – завършил 6 пъти 3100 мили (4988 км.) – най-дългото лицензирано разстояние;
- Михаел Ванисек (Германия) – 5 пъти завършил Спартатлона, най-дългия и най-реномирания ултрамаратон в света (най-добро време 24 часа и 55 мин.!), победител в 24-часово бягане с 252 км.;
- Волфганг Шверк (Германия) – бягал 40 дни по над 120 км. на ден, подобрил световния рекорд на 3100 мили (4988 км.) с 5 дни и 9 часа!?! (няма грешка 5 дни и 9 часа);
- Мартина Хаусман (Германия) – единственият човек в света, който има два действащи световни рекорда на 1000 мили (1609 км.) - на път и на писта, 66 участия в 24-часови бягания, 32 участия в 48-часови бягания …;
- Сара Барнет (Австралия) – през април 2011 год. спечели 1000 км. бягане в Атина, а веднага след това (същия месец) завърши 10-дневно бягане в Ню Йорк, а няколко месеца по-късно спечели 8-дневното бягане в Монако и подобри рекорда при жените.
На снимката: Ради и Шверк
Списъкът може да бъде продължен с още не по-малко известни имена, но не е необходимо.
Да влезеш в 6-цата при такава силна конкуренция е толкова трудно, че само можеш да си го мечтаеш.
Всеки бе дошъл със своите цели, планове и амбиции.
Аз не правех изключение.
Познавах всички участници. Знаех възможностите и постиженията им. Наблюдавах и сравнявах тяхното и моето бягане.
Съобразявах се с времето.
Времето.
То бе много различно от прогнозните 12-22˚С , тихо, без валежи. Реалното време- неспирен вятър (трасето е открито, то е на бившето летище на Атина), ниски температури,…
Участниците преразглеждаха целите и плановете си. Аз – също. Не трябваше да се рискува. След месец сме на друго 6-дневно бягане - в Унгария (на Балатон). Някои от фаворитите се отказаха Мартина, Шверк. Други пазеха силите си. Трети даваха всичко от себе си и се опитваха да спечелят точно сега…
Моето представяне: Трето място в общото класиране (след двама гърци) и национален рекорд на 6-дневно бягане. Добро ли е? Да. Бих казал повече от добро при такава конкуренция и такива метеорологични условия.
Можех ли повече? Разбира се. Човек винаги може повече. Но винаги трябва да постъпва разумно. Аз не исках да рискувам. Предстоят ми още много бягания. Ще имам възможност да докажа, че мога повече, независимо от възрастта ми. В Атина бях най-възрастния участник. Само един участник от домакините бе по-възрастен от мен с 3 месеца.
снимката: Ради и победителя в надпреварата
Моят приятел и бивш колега Валентин Попов след всяко мое участие ми казваше: А бе г-н Милев ти винаги си избираш слаби състезания за да се класираш. Как мога да му обясня, че не е така.
През 2013 год. ще бъдат проведени ШЕСТ 6-дневни бягания. Аз ще участвам в 4 от тях.
Следващото ми бягане е след месец, от 8 до 14 май в Унгария.
Слабо ли ще бъде бягането в Унгария? Едва ли!
В момента има регистрирани участници от петте континента.
Има регистрирани 5 участника от световна класа.
- Волфганг Шверк (Германия) – победител в това бягане през 2012 год., бягал 40 дни по над 120 км. на ден, подобрил световния рекорд на 3100 мили (4988 км.) с 5 дни и 9 часа!?! (няма грешка 5 дни и 9 часа);
- Уйлям Сишел (Англия) – победител в това бягане през 2011 год., най-добрият английски ултрабегач с над 60 рекорда в т.ч. световни рекорди на 1000 км., на1000 мили на 6-дневно и 8-дневно бягане;
- Ерик Райт (Централна Африка) – рекордьор на Африка на 6-дневно бягане;
- Тронд Сявик (Норвегия) - победител на 1000 км. и 6-дневно бягане;
- Шарън Гайтер (Англия) – най-добрата английска ултрабегачка, световна рекордьорка на 7-дневно бягане на бягаща пътека (през 2012 год. тя подобри световния рекорд при мъжете и световния рекорд в момента е неин!!!).
На снимката екипите помагащи на състезателите
Много изявени ултрамаратонци има още в списъка на участниците в 6-дневното бягане в Унгария и някъде в списъка, между бегачите от световна класа, фигурира и името на един българин - казанлъшкия пенсионер Ради Милев.
Какво ще постигне Ради на бягането в Унгария още не се знае. Но е ясно за какво отива – за рекорди.
На всяко от последните 3 бягания Ради подобряваше по 2 национални рекорда (общо 6). В Унгария те не трябва и няма да бъдат по-малко от 3. Но основната цел си остава световния рекорд на 6-дневно бягане във възрастовата група М65 (от 65 до 69 год.). Цел която трябва и ще бъде постигната на всяка цена, дори на кредит.
За участието си в 6-дневното бягане в Атина Ради не получи подкрепа от никъде (дори в размер на 1 лв.) и бе принуден да тегли кредит.
Рекордите в Атина бяха рекорди на кредит.
Рекорди в Унгария отново ще има, дори те отново да бъдат на кредит!
Ради Милев