Никаква човечност от страна на хората и работодателя! / РепорТИ за Казанлък

Днес станах свидетел на нещо, което просто не може да се опише с думи. Тръгвам аз след работа и минавам покрай магазин била в гр. Казанлък и жена ми Станимира гледа един стар човек паднал на земята и се държи за сърцето, тя ми каза погледни какво става и аз отидох до него. Горкия човек едвам дишаше много запъхтян (все едно не му достигаше въздух) и силно се стискаше за сърцето. Отидох при него и го попитах добре ли сте искате ли да извикам линейка, а той не можеше да ми отговори стискаше се за сърцето с едната ръка, с другата за очите. Нямах друг избор, освен да се обадя на 112 и да повикам екип от спешна помощ. Докато чакахме линейката силно бях възмотен от хората, които минаха покрай горкия човек и само го поглеждаха и нищо повече дори не се заинтересуваха какво става и защо този човек е в това положение. Мина се малко време докато чакахме линейката около 15 мин. успях да разбера как се казва Никола Благоев работи в Арсенал в завод 1, цех 223 с началник Тодор Тодоров. Причината човека е в тва положение е, че въпросния Тодор Тодоров е спрял аванса на човека (старец може и да е пенсионер но си работи в Арсенал АД) имал да дава 100 лева на познат и когато видял че при проверката на банкоматна карта няма преведен аванс, започва да получава солни болки в сърцето, стягане и задушаване, по простата причина, че няма как да се издължи на човека на когото има да дава пари. Разговаряхме защо няма аванс преведен, той каза за предния месец нямах защото бях в болнични то този месец имам всички работни дни до аванса и не знам, защо не ми е преведен няма как да се издължа на човека, на когото имам да давам пари. Аз от моя страна предложих да му дам пари, той ми каза не искам да съм длъжник повече. Дойде време когато дойде линейката до го вземе, преди това го попитах можеш ли да ми дадеш телефон на твой роднини, а то ми каза всички са покойни сам живия нямам си никои. С Жена ми бяхме тръгнали да купим аксесоари за банята и преди да се приберем реших да мина през бърза помощ за да видя дали Никола е още там. Оказа се че преди да пристигнем са го изписали и е излязъл от другия вход на болницата, а аз веднага изтичах за да го видя и когато ме видя си изкарах портфейла а то ми каза не искам да ми даваш пари. от своя страна взех и си записах телефона на един лист и му казах ако има нещо само ми презвъни аз веднага, ще ти се обадя, защото не знам какво ще се случи с този човек тази нощ, той е сам няма никой около него няма кой да му помогне каквото и да стане , а той се хвана за сърцето и каза ще се разплача. В крайна сметка аз му казах утре, когато отида на работа ще направя всичко възможно ти да си получиш аванса, ако трябва ще стигна до директора на режима Петър Петров или по на горен пост, ако не се разберем с тоя началник. Това да видиш човек пред инфаркт, защото началника му е решил да му спре аванса не го разбирам. Да спомена, че преди една година имаше починал работник, защото го съкратиха и от притеснения сърцето не му издържа