Обществен комитет не иска паметник на генерал Вълков в Казанлък

Абсурдно и противоречащо на законите в България, така определиха от Обществения комитет за граждански инициативи в Казанлък, решението на Общинския съвет от миналия понеделник, 26 април, за построяване паметник на генерал Иван Вълков в Казанлък. Тогава 25 от общинските съветници гласуваха “за” издигането на такъв паметник, 5 бяха “против” и 6 “въздържали се”.
“Ние не се занимаваме с личността на генерал Вълков, а с решението на ОбС. Чел съм историческа справка за генерала от музей “Искра” и мисля, че нищо в биографията на този човек не дава основание да бъде или да не бъде издигнат паметник. Той просто е един просперилал казанлъчанин. И

не е строител на завод “Арсенал”

както се аргументира в предложението си до ОбС Общобългарски комитет “Ген. Иван Вълков” “, заяви на пресконференция във вторник Иван Дочев. Според него комисията по култура в местния парламент, подкрепила предложението на Общобългарския комитет, не е преценила какъв е смисълът от издигането на паметник на генерала – дали той ще привлече туристи или ще обедини казанлъчани около една идея.
Като политически абсурд определи случващото се Георги Захариев от БСП. “Генерал Иван Вълков е съден за убийство и терор от държавата и не е реабилитиран. Общинските съветници, които са гласували в подкрепа на това предложение или страдат от историческа амнезия, или търсят политически реванш, като реабилитират превратаджията от 9 юни 1923г.”, коментира Захариев.
От Обществения комитет за граждански инициативи

излязоха с отворено писмо

до гражданите на Казанлък, до ОбС и съветниците, в което настояват категорично местният парламент да преразгледа и отмени решението си от 26 април. В подкрепа на това искане от Комитета привеждат данни около създаването на военната фабрика в Казанлък, от които е видно, че генерал Вълков не е основател и създател на военната фабрика тук. Тя е наследник на руската работилница N3 за ремонт на оръжие, която остава в Русе след края на Руско-турската война по нареждане на генерал Тотлебен. През 1890г. работилницата е преместена в София, а през 1924г. в Казанлък. Строителството и тук започва през 1925г. след приемането на специален закон от 21-вото Обикновено Народно събрание.
“Генерал Иван Вълков

е идеологът на Деветоюнския преврат

през 1923г.
Армията, под личното ръководство на министъра на войната генерал Вълков участва активно в потушаването на Септемврийското въстание през 1923г. и избиването на въстаници и помагачи, в паленето и обезлюдяването на редица селища.
Генерал Иван Вълков е идеолог на последвалите през 1924 и 1925 год. близо три години “бял терор”, в който загинаха или изчезнаха безследно няколко хиляди леви интелектуалци, партийни функционери.
С подписа на генерал Вълков в България започват да бъдат убивани хора не за извършени престъпления, а за техните убеждения. Сред имената на тези хора са писателите Гео Милев, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, журналистът Йосиф Хербс, депутатите Петко Д.Петков, Тодор Страшимиров и още хиляди разстреляни и заровени край бреговете на реки или в ямите на Илиянския форт.
За участие в преврата на 9 юни, за извършените престъпления и отдадените заповеди за убийства генерал Иван Вълков е осъден на смърт от редовен съд през 1954г. По решение на Президиума на Народното събрание, присъдата на Вълков е заменена с доживотен затвор”, това са част от аргументите цитирани в писмото, с което от Обществения комитет

настояват ОбС да отмени решението си

В заключение в апела се казва: “С откриването на този паметник ще бъде опетнено достойнството на всички граждани на Казанлък, защото те и техните деца ще бъдат принудени да минават покрай паметника на един доказан убиец”.
От комитета са категорични, че ако ОбС не отмени решението, ще бъдат търсени всички правни основания за отменянето му.
През седмица в подкрепа на искането на Обществения комитет за граждански инициативи се обяви и Областният комитет на Българския антифашистки съюз, който изпрати послание със същото настояване, адресирано до президента председателя на Народното събрание и премиера.
Да отмени решението си Общинският съвет поискаха с писмо до председателя му Иван Гороломов и интелектуалци, сред които Андрей Пантев, Стефан Данаилов, Марко Семов, Чавдар Добрев, Леда Милева, Павел Матев, Иван Гранитски, Валери Петров, Антон Дончев и други.

Славяна Узунова