Откриха ритуални есхари и амфори в могилата край Бузовград

Две ритуални огнища и редица древни съоръжения откри археологът доц. Георги Нехризов от  Националния археологически институт с музей при БАН, който ръководи разкопките на тракийската могила край с. Бузовград, община Казанлък. Едната есхара (култово огнище), красиво и богато украсена със спираловидни орнаменти, е направена от глинена замазка с богата орнаментация. Под нея е намерена втора - по-ранна, есхара, която е по-малка и с по-бедна украса. Около двете огнища е имало постройки с дървена конструкция, стените на които са били измазани с глина. Около тях бяха открити голямо количество фрагменти от керамични съдове, хромели, тежести за стан, оръдия от рог на елен и др. Явно тези есхари и съоръженията около тях са свързани с поменалните практики, осъществявани периодично пред входа на гробницата. Доц. Нехризов сподели, че откриването на две добре съхранени есхари пред гробницата е изключително важно от научна гледна точка. По тази причина и поради високата им художествена стойност се взема решение те да бъдат консервирани и вдигнати от терена, за да бъдат реставрирани и подготвени за експониране. Това бе направено от Георги Илиев, реставратор от Регионалния исторически музей в Ямбол.

Също с ритуални действия трябва да се свърже и разкритото струпване от трапезни и транспортни амфори пред източната стена на дромоса и ямата, изсечена в скалата, върху която стъпва тази стена.
  Гробницата край с. Бузовград е отчасти разрушена и ограбена в древността. Вероятно тогава е била разрушена представителната й фасада, изчезнали са вратите на камерите и са изтръгнати металните халки, който са ги държали и е започнало вдигането на подовите блокове. Липсата на каквито и да е находки, които могат да насочат към по-прецизно датиране, не дават възможност да се определят хронологическите рамки на построяването и използването на паметника. Плановата схема, конструктивните похвати и стиловете сходства с подобни позволява да се предположи, че тя е изградена в последните десетилетия на ІV в. пр. Хр. Материалите, открити в проучените контексти в южната периферия на могилата, показват, че дълго време след извършването на погребението, затварянето на гробницата и насипването на могилата са продължили действията по оказване на почит на погребания в гробницата тракийски аристократ.

Важно е да се подчертае, че около гробницата, на високите тераси над Тунджа през късната желязна епоха е съществувало голямо селище. През римската епоха то се разраства и обхваща и северния склон, на който е издигната могилата. Животът на това място продължава и през Средновековието, когато тук най-вероятно се разполага подградието на крепостта Бузово кале. С него трябва да се свържат откритите при разкопките християнски гробове от 12-14 в. в околомогилното пространство.
Гробницата при Бузовград е типичен представител на куполните гробници с кръгла камера, затворена предгробна камера и дромос, широко разпространени в земите на траките, предимно южно от Стара планина. Гробници от този тип са открити и в Казанлъшката котловина. Част от тях изградени от тухли като Казанлъшката, но преобладават построените от каменни (гранитни) блокове – Голяма Арсеналка, Могилата с грифоните, Шушманец, Голяма Косматка, Оструша и Долно Изворово.
      

Пресцентър на Община Казанлък