Стенографията е самочувствие, което ме крепи вече 80 години

По неофициални данни в България има обучени над 25 хиляди стенографи. Безспорно най-точният документ за случилото се през годините, който ще дава най-пълната информация на поколенията си остават стенограмите в Народното събрание.
Обръщайки поглед назад откриваме, че заслугата за приспособяването на стенографската система на Габелсбергер на славянските езици е на словенеца Антон Безеншек. В негова чест днес самата система е известна като Габелсбергер - Безеншек. За начало на стенографията в България се счита ръководеният от Антон Безеншек курс по стенография. Поканен от българското правителство през 1879г., той ръководи в сградата на Народното събрание първия курс по стенография.
Днес в Казанлък стенографите са около 30, един от тях е Стефан Тенев, който се занимава със стенография повече от 62 години. Той е завършил ВИФ през 1952г., с профил “Баскетбол и волейбол”. 33 години от живота му преминават в преподаване на физкултура и сценография в III-та, II-ра и Математическата гимназии в Казанлък. Стефан Тенев е национален състезател по лека атлетика в дисциплината, практикувана само в страните от бившия социалистически лагер - “хвърляне на граната”. Носител е на орден “Кирил и Методий” - III степен.

За Стефан Тенев стенографията е самочувствие, което го крепи през целия му живот, защото с бързото сценографско писане можем да атакуваме ораторите… с техните думи и обещания, изречени на предизборни срещи с избирателите, на конференции и по други поводи.   
Спомените за ученическите и учителските години са трепети, които не избледняват, споделя Стефан Тенев. Той още си спомня как учениците по онова време са търсели място за изява в извънкласните занимания по химия, физика, математика, история, изобразително изкуство, стенография. Младите ентусиасти, възпитаници на гимназия “Кирил и Методий” се изявяват тогава в годишното утро, в края на всяка учебна година в читалище “Искра” пред своите преподаватели и съграждани.
Стефан Тенев изучава стенография в гимназията – през 1941-42 г., в класа на Анка Енева.Още като ученик той достига

бързина от 70-80 думи в минута

което за неговите години е доста добър резултат. И благодарение на тази си способност завършва успешно висшето си образование. “Тогава още нямаше учебници по всички предмети и преподавателите изискваха на изпитите да говорим по предадения от тях материал. Аз бях единственият студент в курса, който владееше стенографията и затова моите записки не изчезваха, аз дори допълвах тези на колегите си и се явявах като втори преподавател – с пълни записки”, споделя Тенев. Педагогическата си правоспособност по стенография той придобива и защитава в Софийския университет.

Върховото му постижение

е 130-140 думи в минута, най-добрите стенографи записват по 230-240 думи в минута. Малцина знаят, че първенец по стенография, машинопис и кореспонденция е българката Йорданка Маринова с 248 думи в минута, докато върховото постижение на Антон Безеншек е 214 думи.
Преди няколко години в Дома на техниката в Казанлък Стефан Тенев води курс за бизнес-секретарки, в който и стенографията намира своето място.
Никой не може да каже колко сигли има в стенографията. Според интелекта на отделния стенограф на принципа на сиглите и сиглопроизводството индивидуално се правят свободни съкращения. Дори и да не постигнеш върхово постижение в стенографията, бързото писане облекчава ежедневието на ученици, студенти, журналисти и др. “Стенографията е най-близка до мисълта и те взаимно се допълват”, казва акад.Благовест Сендов. Антон Безеншек преди повече от 100 години обобщава смисъла на стенографията:

”Всеки ден от живота ни

е сигла, над която трябва да слагаме сиглопроизводна – човек, вяра, достойнство и увереност в утрешния ден, записани на бял лист и в съзнанието ни”. Днес може да перефразираме: …сигла от нашето ежедневие – Европа и принадлежащите към нея сиглопроизводни – Европейски съюз, европейска култура и европейско бъдеще – най-бързият стенографски запис за интегрирането ни в европейските структури. 
Кольо Николов