Как звучат писма писани от окопите по време на Балканската война

Отбелязването на 100 годишнината от Балканската война е повод да се върнем назад във времето и да почетем паметта на героите дали живота си за България. Балканската война е военен конфликт между Османската империя и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора.

Войната започва, след като България изпраща нота от името на балканските съюзници, в която приканва османското правителство да предостави в срок от шест месеца автономия на етническите малцинства в империята. В отговор Цариград обявява война на съюзниците на 4 октомври. България и Гърция обявяват на свой ред война на османците на 5 октомври.
За всеки българин превземането на Одрин е важна част от историята ни, а самото превземане влиза във всички световни хроники, като пример за военна тактика.
Воиниците от казанлъшкия регион изиграват решителна роля в Балканската и последвалата Междусъюзническа война. 23-ти Пехотен Шипченски полк  участва в Първата балканска война в обсадата на Одрин, в боевете при Мусу Бейли, Демиранлий, Баалар, Сарт, Маслака и Солунжирар, Айджиолу, Айваз Баба. В Междусъюзническата война полкът води боеве за преминаване на десния  бряг на р. Брегалница, при Дегермен чифлик, Чардакли, при Осоговската планина, при Сива кобила, Чука, Ждрапаница и Балтаджиница.

Безценни са писмата, които един виден казанлъчанин изпраща от фронта. Космополитният Генчо Стайнов пише редовно писма до своята жена Райна, като в тях описва събитията на бойното поле. Тази кореспонденция е събрана в книгата Писма от Одрин, която през 2009 година неговите наследници издават. Стайнов не само пише писма, но и прави стотици снимки от войната, които намират място и в един от водещите по онова време френски вестници „Илюстрасион”. Днес ще ви представим писмата на Стайнов преди началото на сраженията:

19 септември 1912 г. /малко след мобилизацията в България/:
Както ме виждаш съм добре. Днес две дружини заминаха./б.р. 30 Шейновски полк се мобилизира в Т. Сеймен и от там дружините му тръгват за границата/ Вероятно и ние утре заминаваме с най-голям ентусиазъм и ура.

1 октомври 1912 г.
Отгде ти пиша, то не е нвоя работа. Ние военните пазим в голяма тайна нашето разположение…Турците са много страшливи и ние от великодушие не желаем да ги нападнем. Чакаме да се посъвземат и приготвят, защото ние като рицари, проникнати от най-аристократическо благородство не искаме да се борим с неприготвен противник.

3 октомври 1912г.
Тук стоим вече десет дена в пълно бездействие. Офицерите се делят на три групи: едни, които вярват и очакват, че ще има война, други, които не вярват и смятат, че ще се размине някак, и трети, които не могат да твърдят ни едното, ни другото. Последните по – скоро според настроението си менят убеждението. Аз изобщо съм бил винаги склонен да вярвам, че всичко ще мине по мирен начин. Нали така беше и през 1908 година, когато княз Фердинанд се провъзгласи за цар и обяви независимостта на България. И тогава пак бях мобилизиран и пак по тия места на границата бяхме струпани и очаквахме султанът да се разсърди и да ни нападне. Но той се уплаши, призна независимостта ни и ние след няколко седмици се завърнахме по домовете си. Та и сега султанът може пак да се уплаши и да даде свобода на Македония и Тракия. Та че сега остава за мене един открит въпрос: скоро ли ще се върнем по домовете си. 

Въпреки надеждите на Генчо Стайнов войната избухва дни след писмото му, а днес в Казанлък ще отбележим 100 годишнината от тази война. В 17 часа пред паметника в парк „Розариум” ще се извърши панихида и ще бъдат поднесени цветя, а от 18 часа в ИМ „Искра” ще бъде открита изложба, на която гражданите ще могат да видят и книгата „Писма от Одрин”.