Познатата и непозната Мария Стоянова

Родена в Карнобат. Принадлежи на различни култури – българската и украинската. И от всяка е взела по нещо, което връща щедро на хората. Корените й са я дарили с трудолюбие, хубост и търпение. Вярва, че дързостта в рода й я е орисала да пее и песента става нейния живот и съдба. Вълненията на душата и сърцето си, тя запечатва с любов и благодарност, но в стихове. В деня на музиката и поезията Читалище „Искра” представи „примата” на музикалния театър като „Познатата и непозната Мария Стоянова”.

Колоритен  портрет на сцената представи Мая Стоянова – художествен ръководител на театралните формации. Нейните възпитаници рецитираха част от  стотиците творения на  непознатата до днес  поетеса Мария Стоянова. Публиката проследи творческия й  път, който започва като... балерина и  продължава като оперетна прима. Мая върна спомените на нейната обич към Казанлък и към първи трепети в любовта, запечатани с топлина, въздишка и стремеж в стихотворенията й - „Пролетно”, „На Казанлък”, „Жълти, червени, златисти - есенни листи”.
Пред зрителите Мария Стоянова представи авторската  песен „Нежност”,  чийто текст е написан за тези млади години, а дъщеря й Мариана Иванова акомпанира на рояла.

Творчеството на Мария Стоянова, чистият изнесен глас, вярното извличане на тона, артистичност – всичко това й носи, освен отличия, и много вдъхновение. С голямо умиление тя си спомня за тези години наситени с музика, песни, спектакли в творбите си  „Ретро”, „ На Минчо Лалев”, „Визитна картичка” и т.н., за да остави живи красивите страници от живота си.

Любовта на Мария към Родината, към всичко родно присъства в цялото й непубликувано творчество. Към едно от най-хубавите й стихотворения „България”, Ивелина Райнова написва прекрасна музика и Вокална група „Севтополис”  жъне невероятни успехи с тази изключително патриотична и същевременно нежна песен.

Превратностите на живота не подминават Мария. Тя става свидетел на това, как целия свят около нея се руши.  Болката й струи от стиховете в  „Майчина молба”, „ Тъжен спомен”, „Пътеки, пътеки – трудни и леки” и др. И днес Мария се моли за спасението на човешките души. Нейната вяра, емоционалност, артистичност, ангажираност в обществени каузи, инициативност в род и  родина, грижи към близки и приятели й дават сили да продължава напред. Това блика от „Равносметка”, „Човешкият живот не е пътека лека”, „Гласът ми вече не е толкоз силен”  и т.н.

А какво е нужно, за да бъдем щастливи, риторично попита публиката на финала Мария Стоянова и отговори в стихове:
            …..                
Слънчево утро, зелена трева,
Вятърът нежно косите да гали,
Мирис на билки и зрели жита.
Цъфнала вишна рано напролет,
Бяла и чиста, като детска сълза...
Колко малко е нужно на хората –
Вяра, надежда, любов, доброта!

На сцената, в първия понеделник от м. октомври, поздрави Мария  получи от формациите на Читалище „Искра” – Школата по изкуствата „Емануил Манолов”, от Школата по спортни танци, от Вокална група „Севтополис”, от Студията по художествено слово и Младежката театрална студия и  др.

Творческата вечер завърши с вълнение, аплодисменти и пожелания. Цветя поднесе заместник кметът Петър Косев с благопожелания към вече познатата и със стихове  Мария Стоянова.
Да  бъде все така жизнена, дейна и да продължава да твори, да пее и да дарява наслада и настроение, това й пожела председателят на Читалище „Искра” Васил Самарски.
Пожелания за здраве и творчески успехи й поднесоха колегите й от Настоятелството. Букети от приятели и зрители развълнуваха Мария до сълзи.