Бюрокрация съпътства в България героите ни от Кербала

Пейчо Стоев е един от петимата български военнослужещи, които пострадаха тежко при кървавия атентат на 27 декември миналата година в Кербала.
На този ден редник Стоев от Първи Български пехотен батальон е на своя пост. Издава наряда на покрива на база “Индия” и чува от коридора викове, че нападат базата… Изпада в безсъзнание с множество травми – от шума и ударната вълна от колата бомба. Идва в съзнание в Багдад. Там разбира, че има 4 убити българи, но не може да научи имената им. От Багдад редник Стоев е транспортиран в германската болница “Ландщул”. Там разбира имената на колегите си загинали в атентата. Пейчо Стоев тук спира разказа си. “Де факто в Кербала командваха поляците и ние се подчинявахме на тях - пояснява той и допълва- нямаме работа в Ирак, но след като си подписал договор, трябва да поемеш своята отговорност.” Според Стоев голяма грешка е отзоваването на командира на 2 български пехотен батальон – подполковник Наско Люцканов. “Той е пълководец, аз го познавам. Държи за войската, коментира рейнджърът. - Много са неразбориите в Българската армия”, заключава той. Редник Стоев се завръща в България на 13 януари. С десетки епикризи - комоцио, спукани тъпанчета на двете уши, операция на лявото ухо, две спукани ребра, натъртвания на бял дроб с оток, сърдечен удар, натъртвания по цялото тяло и още редица неописани травми. Почти два пъти месечно войникът ходи на прегледи във ВМА с лични средства. Подал е всички необходими документи и епикризи в ДЗИ. Отговорът от там е, че за да се изплати “някаква” застраховка ще трябва да чака от 6 до 9 месеца. За неописаните в епикризите травми редникът 3 пъти е ходил в Съдебна медицина София за освидетелстване.
9 месеца… Застраховка… Има ли я… Пейчо Стоев, както и останалите четирима тежко пострадали рейнджъри при атентата на 27 декември в Кербала ще продължават да чакат отговор на тези въпроси. Докато се уточнят “горе”. Няма много за уточняване, тъй като явно застраховки няма. Или тя е една - обща на целия батальон.
Откато се е прибрал в България редник Пейчо Стоев, никой по никакъв начин не се е заинтересувал за здравословното му състояние: “Има момчета от Парашутната бригада в Пловдив и Инженерната в Белене, които ги посещават от поделенията по места, мен никой”. Дори от Пета шипченска механизирана бригада в Казанлък имат да му изплащат 30 лева командировъчни, които и до ден днешен не са му изплатени, поради липса на пари в поделението.
След всичко преживяно в Ирак, след всички бюрократични перипетии в България, 28-годишният редник Стоев е категоричен, че не би отишъл на друга мисия в Ирак.
Десислава Петкова