Разумната покер игра или кога да спрем

Успешният покер играч е наясно както с покер стратегиите, така и с дисциплината и собственото чувство за мярка породено от личните допустими граници на загуба

Добрият покер играч знае кога да бъде агресивен, кога да блъфира и кога просто да спре. Психологията на покер играта е много по-дълбока отколкото изглежда. Добрият играч е актьор, психолог, приятел и опонент. Добрият покер играч знае как да използва добрите ръце и знае кога да се оттегли от играта. Процентът на спечелени ръце и съответно пари е свързан именно с най-трудната покер стратегия за прилагане, и по-точно правилната преценка на играта, на опонента и на ситуацията. Търпението и самодисциплината са от изключително значение за постоянството в успеха от играта. Собствената граница, която играчът поставя по отношение на позволен бюджет и позволени загуби е наистина изкуство. Това означава винаги когато максималната допустима сума предвидена от даден играч да е загубена, да спре с играта. Това неофициално се нарича контрол над загубите, една съвсем реална покер стратегия, от която играта започва и с която играта свършва. Бонусите на тази стратегия включват лесно контролиране и ограничаване на загубите. Истината е, че покер играта не винаги върви както искаме, поради липса на късмет, липса на подходящи ръце, лош избор на позиция, лош избор на маса. Очакването за процент загуби би могло да се пренастройва по време на играта. Това обикновено се прави когато печалбата за дадената маса или сесия е голяма. Всичко е въпрос на лична преценка, защото понякога по-ранното ставане от масата или напускането на покер сесията е от по-голямо значение за бъдещото самочувствие на добър покер играч, отколкото еднократната голяма печалба. Успешната покер игра се крие в отиграната мисъл и реалното чувство за мярка по време на игра.

платена статия