Винаги можем да започнем от начало - за този вечен кръговрат разказва етнографска сбирка в с. Голямо Дряново

Христо Пенчев Тотев е роден в село Голямо Дряново. Завършва Висшия химико-технологичен институт в София, специалност “ Металургия” през 1973г. До 2000-та година работи в МЗ”Железник”, Стара Загора. След разпада на металургичната промишленост и затварянето на въпросния завод се установява в родното си село, където започва да води природосъобразен живот - далеч от градската суета, политическите страсти и всякакви безполезни дразнители, увреждащи човешката душа, която за Христо остава най-висше благо, твърди той.
Израстнал в семейството на учители, наследява библиотека с над 1000 книги. Любовта към книгите и четенето са негово хоби. Страст са му четивата с историческа, техническа и природо-научна тематика.
Инж. Христо Тотев е посетил много европейски страни, но по-красива от България, за него няма. Владее перфектно немски език. Чете в оригинал Гьоте, Хайне, Шилер.

Пазейки прекрасния спомен за дедите си, живяли и работили в Голямо Дряново, той решава да съхрани вещите им – една материална и духовна култура, с която да се гордеят голямодряновци. В родната си къща, в помещение с неголеми размери- около 50 кв.м., той събира в продължение на десетина години вещи, съдове и предмети, с които са си служили предците ни през 19 и 20 век и създава малка етнографска сбирка с над 100 експоната, оформена в шест раздела.

Нарича я “Егер заал”

“Ловен салон”, в чест на покойния си баща Пенчо Тотев, учител, законен ловец от 18-годишна възраст. И тая ловна страст е продължена от сина му – Христо, който ненавършил 16 години убива първия си заек.
В първите два раздела на сбирката –“ Облеклото и храната на голямодряновци” са изложени над 30 предмета – хурка, ръчен дарак, елементи от тъкачен стан /ръчен/, кросно, бърдо, ватала, чемпар, паралия-стъргана от цял буков дънер, бъклица, каварджик, шиш за коледни мръвки, чутура, делва, сач…
В следващите три раздела са изложени сечива, принадлежности и предмети, свързани със земеделието, млекопреработването и транспорта в Голямо Дряново и района: паламарка, чеп, косер, яба, караклъзи, рукан, висока и ротационна буталки за получаване на масло, ведрица за доене на животните, хомот, стремена шпори…
В етнографската сбирка е изложена и

уникална рядкост

катраник от биволски рог с железен обков и халка за закачване на дървената кола, употребяван преди повече от 300 години.
Централно място срещу входа на етнографската сбирка е отредено на ловната страст на голямодряновци, където редом с трофейните еленови рога, ловджийската торба и патрондаша, са изложени снимки на ловци от 1942 година до наши дни.
В сбирката могат да се видят фотусите на най-известните стари ловци от Голямо Дряново – Иван Нанчев, Косьо Гугов, Цвятко Балански, Петър Косев, Минчо Стефанов, както и техните наследници, които винаги след лов отсядат на раздумка и чашка в Ловния салон.
Всеки посетил етнографската сбирка в къщата на Христо Тотев, не само разглежда с интерес изложените експонати, които го връщат в миналото.

Експонатите са и предупреждение

към всички, че колелото на историята се върти и при завъртане на пълен оборот, можем да започнем живота си от нулата. И сигурно в главата на всеки посетител се въртят въпроси, които чакат отговори: С какво е по-лоша водата в кладенеца, от тая, която пием? Нима вълненото и памучното тъкано от нашите баби е по-лошо от видлоновите и полиестерните тъкани, с които се обличаме – заляли нашия пазар? Виното, сливовата и гроздовата ракия, правени от дедите ни, нима са по-лоши от ментетата, с които ежедневно се тровим? А хлябът, който ядем с набухвателите, нима е по-хубав от селския самун, изпечен в домашната пещ, под връшника, затрупан с гореща жар?!
Все въпроси, въпроси…
Етнографската сбирка в Голямо Дряново просто ни задлъжава да съпоставяме настоящето с миналото, от което и днес можем да черпим самочувствие, че сме потомци на здрав корен, съхранил националната ни идентичност като народ с минало, настояще и бъдеще.
Кольо Николов