Хобито - просто удоволствие за лична употреба или нещо повече

Цанка Дражева е родом от Голямо Дряново. Завършва ВИФ през 1948 година и от 1949г. е на работа в института като преподавател в катедра “Теория на физическото възпитание”. Съпругът и Димитър Дражев 10 години е декан във ВИФ и заместник ректор по учебната работа. Внучката на Дражева - Христина Василева е републикански първенец по фигурно пързаляне, а внукът и Владимир Василев е бил състезател по фигурно пързаляне и хокеист в отбора на ЦСК. В момента работи в Норвегия като компютърен специалист.

Хобито за всеки човек е нещото, което го разсейва, забавлява, отклонява от ежедневното напрежение и в крайна сметка е заместител на истинското удоволствие, което не е успял да изживее в семейството, с най-близките хора, с любимия човек. Обикновено и в повечето случаи този заместител е някакъв неодушевен предмет – отдушник на положителните емоции, вълненията и трепетите на душата, старание и желание за самоизява. С други думи, хобито е страст и удовоствие за лична употреба. Тези , които си имат хоби, са може би най-щастливите хора.
Щастлив човек е и доцент Цанка Дражева от с. Голямо Дряново. Завършва ВИФ в Софийския университет и в продължение на 35 години е преподавател в същия институт. През тези години тя е в ежедневен контакт с бъдещето на България – младите хора, студентите. “Във всеки мой студент, при ежедневните си контакти, откривах по нещо, което нямам, природата не ми го е дала и се стремях да взема най-хубавото, да запърня празнотите в душата и сърцето си и на следващия ден да доминирам с техните мисли, вълнения, копнежи- спомня си 80 годишната доц. Дражева.- Двадесет години живеем със съпруга ми в родното Голямо Дряново. Разликата е убийствена, няма ги “мензата”, аулата на Софийския университет, студентския смях и предизпитните вълнения, няма го шумния и бурен живот на столицата.В Голямо Дряново най-хубавото нещо е спокойствието, чистият въздух и тишината. На село хората са по-земни и по-чисти. Земеделският треуд ги е направил човечни, благородни, честни в обноските помежду си. Трудът за мен е здраве и самочувствие. На 80 години съм. Със съпруга ми се грижим за три декара маслодайна роза и над два декара лавандула. А младите казват, че няма работа. Има, ама не им се работи”, пали се Дражева.
Според нея основно вината за лошото възпитание на младите пада върху възрастните. “Отучихме децата от малки да се трудят, всичко
им сервираме на готово, забранихме срeдношколските и студентските бригади, лентяйството стана порок на обществото. Мързелът е най-страшният бич . И ако продължаваме в тази насока – да търсим “на хляба мекото”, скоро няма да ни приемат в Европейския съюз”, заключава тя на тема “младите” и постепенно се пренася в друг свят – събудя се нощем по никое време, запалвам нощната лампа и започвам да шия гоблен. От красотата, запечатана в гоблените, изпитвам неописуемо удоволствие, радвам се като дете на красивото, фантазирам, отивам в друг мой красив свят, в който не искам никой друг да влиза, защото той е само мой, мой. Знаете ли , колко пъти съм отивала на “Моста в Мостар”, наричам го “мостът на въздишките”, които са само красиви спомени. “Водопой” и
трите коня ме връщат винаги в детските години, а “Мадоната с детето” ме връща
към трепетни моменти в живота на майката, прегърнала рожбата си”, обяснява емоционално хобито си доц. Дражева.
Безспорно това, за което говори са само гоблени, но тя винаги ги свързва с живота, с неговите прелести, изгреви и залези. Споделя, че бродира с часове, предимно нощно време – тишината е нейното вдъхновение, а светлината – вярата в хората и живота, за които създава красота. Метафорично разказва, как всяка вечер “влиза” в “ Слънчогледи” - те на Гоген, но никога не е посмяла да откъсне дори парченце от сочните пити, да разкваси изсъхналите си устни с плод от “Ябълково дърво”.
“Някои може би ще ме помислят за смахната, други ще ми се изсмеят на акъла, но аз разговярам, макар и мислено, всеки ден с “Мона Лиза”, къпя се всеки ден в “Жабешкото езеро”, пътувам из “Сахарската пустиня”, пия живителна вода от “Изворът на самодивите”, прихласва се гобленарката.
Последната и мечта е, да избродира на гоблен внучка си сред розите, които са нейното второ хоби, след гоблените. “Красотата и уханието на розите облагородяват и възвисяват човек към хубавото в живота”, обяснява увлечението си по второто хоби тя.
За 20-те години отдадени на гоблените Дражева казва, че е изживяла най-красивите мигове и трепети в живота си, макар и мислено.
“Хайне е казал: “Мислите не се изказват с думи. Умееш ли да мислиш, умееш да живееш!” За мен гоблените са смисъл на живот. Освен моя, имам още 27 живота – гоблени, които за мен имат голяма парична стойност и никой няма толкова пари да ги купи, защото са излезли от душата ми, от сърцето ми. Затова ги подарявам. Пари се печелят, но красота не се продава“, казва в заключение доцент Цанка Дражева.
Кольо Николов