Децата имат нужда да се разговаря с тях, да усещат вниманието на семейството

Госпожо Андонова, кое в последните години поражда тази невероятна агресия у децата? Това реално отражение на живота у нас ли е?
Поведението на детето като цяло се определя от социалната среда. Основните начини за научаване на някакъв вид социално поведение са в семейството, в субкултурната среда и в медийната среда.Ако детето още в най-ранна възраст наблюдава в семейството - между родителите и най-близкото обкръжение – баби, дядовци модели на агресивно поведение, ако към него “възпитателните “ методи са свързани с физическо насилие, с принуждаване, се допуска, че по-късно в неговото семейство, то ще прилага такова поведение към собствените си деца.
Втората възможност за научаване на агресивно поведение е субкултурната среда. Особено в юношеската възраст, когато за младите хора са най-значими връстниците им около тях, когато приятелите стават по-важни от семейството, когато се търсят идоли в киното и в други образци на живота, когато виждат, че едно агресивно поведение в обществото не е наказвано, а обратното - стимулирано… Например, непрекъснато гледаме как хора от престъпния свят постигат много, защо да не имитираме тяхното поведение?
И третата възможност е медийната среда – това, което ни се поднася по телевизията, във филмите, където присъстват много динамика и агресия – много често героят демонстрира такова поведение и той е награждаван за това, постига някакъв успех. А младият човек фантазира и търси себе си, и в този случай вижда, че това е начин, по който би могъл да изрази себе си, да бъде успешен в живота, харесван. Към всичко това трябва да отнесем и към нашата действителност – животът става все по-труден, семействата са материално притеснени и възрастните демонстрират агресивно поведение помежду си. Не е задължително то да бъде непременно с физическа сила, може да бъде вербално и най-често е такова. Ако в обществото се въздържаме, то пред най-близките си хора много често си позволяваме агресия. А децата гледат и се научават.
Безспорно децата се нуждаят от вмниманието на възрастните – родители, учители… Отделяме ли им нужното време, за да разберем какво става с тях?
В сравнение с предишни години, животът на възрастните стана по-напрегнат и като че ли и вниманието към децата стана по-малко. Разбира се, нещата са индивидуални за всяко отделно семейство. Но едно е сигурно – децата имат нужда да бъде разговаряно с тях, да усещат вниманието на семейството, на близките, защото иначе те го търсят другаде и не винаги ние, възрастните сме доволни от начина, по който го получават.
В каква степен непостоянството и нестабилността на образователната ни система оказва влияние върху поведението на децата?
Цялата среда около децата оказва влияние върху поведението им. Когато има правила, те са ясни и се отнасят за всички и се изисква от всички да бъдат спазвани, тогава нещата са по-лесни. Но когато и в училище няма строго определени правила, когато и в образователната система стават непрекъснати промени, естествено че това оказва влияние. Училището се явява в някяква степен репресиращ фактор и то трябва да бъде такъв.Децата, особено по-големите, тези които са в пубертета се бунтуват срещу всичко, даже и срещу училището. Така че, може да се каже – това че в училището няма установени ясни правила, безспорно оказва влияние върху поведението на децата.
Има ли начини децата да бъдат предпазени от стреса на днешното време, дори и само в някаква степен?
Едва ли могат да бъдат предпазени. Те живеят в обществото. От една страна няма да е полезно да ги поставим под стъклен похлупак, защото в един момент те ще излязат от семейството и ще трябва сами да се справят с живота. А деца, при които родителите правят всичко вместо тях, после общо взето трудно се справят. Но на децата трябва да им се говори и да им се обяснява.
В случая, как могат да помогнат извънкласните институции? С други думи, може ли да се говори в бъдеще да бъде засилена ролята на извънкласните организирани занимания на учениците, в свободното си време те да се занимават със смислени неща ?
Това не е нещо ново. Ако под смислени неща имаме предвид занимание със спорт, с някаква художествена дейност – танци, театър, музика, рисуване – да. Много подходяща в случая е юношеската възраст, защото това е възрастта, в която децата пробват и ако не им хареса, отказват се, пробват друго. Това не е лошо. Не е задължително едно дете да стане велик спортист или балерина, или актьор. Пробвайки различни занимания, може да намери бъдещата си реализация в живота като професия. И при всички случаи ще изразходва енергия някъде. Аз работя с деца и мога да кажа, че има такива, които обичат да учат, има и такива, на които не им се учи много. Но пък няма нищо лошо в това, тези които нямат големи амбиции в образованието, да се занимават със спорт. Те пак ще бъдат обхванати в училище, ако там се развива някакъв вид спорт, колективен особено, който научава на толерантност. Така детето няма да е на улицата, няма да е при наркотиците, ще тренира, ще гони някакви успехи и така самочувствието му ще е по-високо.
Къде във всичко това е ролята на педагогическите съветници, на психолозите? Наложително ли е те да бъдат върнати в училищата?
От известно време в нашия град от много учители и от някои директори се изразява желание да бъдат възстановени тези места в училище. Аз смятам, че в училище педагогическият съветник има изключително важна роля - ако възникне някакъв проблем, той може веднага да реагира, децата могат да го намерят в случай на нужда веднага. Това е от една страна. От друга страна, когато психологът е в училище, когато се работи с родители, те много често възприемат ролята на психолога като част от самата педагогическа колегия, която обикновено е срещу тях. В този смисъл, когато кабинетът е извън училище, родителите се чувстват по-спокойни, по-добре се работи с тях. Мисля, че е необходимо да има такива специалисти и в училищата, те да бъдат подготвени, да имат адекватното образование да изпълняват тази работа. Но може би е необходим и един кабинет, извън учебните заведения, който родителите и децата да посещават индивидуално.

Славяна Узунова