Смехът на България се изроди, започнахме да се смеем на гаврата

В навечерието на Деня на хумора и шегата разговорях с Иван Балсамаджиев за последния спектакъл на театър “Искри и сезони”- “Женско царство”, който казанлъчани имаха удоволствието да видят преди седмица, и в който актьорът изпълнява основната женска роля. За омъжкаряването на жените, за смешното и тъжното в живота ни, за поуките от смеха ни през последните 15 години, за тъжните ни грешки като възрастни разговаряхме с него. Намерих го в градината пред “Искра”4, с порция сандвич в ръка. Кожено-непокорното му облекло издавше бунтарската му природа. Широката усмивка - един много мъдър и тъжен човек. Интервюто можеше да мине и за осмомартенско, ако не беше пълно с тъжно-смешни истини за живота ни.
Балсамаджиев е 51 годишен, зодия Водолей и Риба едновременно. Роден в град Априлци. Завършва ВИТИЗ в класа на Енчо Халачев и Димитър Стоянов. Актьор в театър “Искри и сезони”. Щастливо женен вече 25 години. Има един син. Едниственият актьор в цяла Европа, спечелил кастинг за мъже над 40 години на канадския цирк-театър “Весолей”. Включен е в техния театрален каталог. Най-обича да кара кола с висока скорост и сърф. По прякор Балсама.

Как се чувства Иван Балсамаджиев в женска роля в един свят, в който напоследък доминират жените?
Аз отдавна съм казал, че е време да настъпи Матриархатът. Защото не можеш ти да раждаш, да готвиш, да пазаруваш, да минаваш постно и блажно в къщи, да купуваш къщи, да продаваш къщи, да уреждаш мъжа си на работа и ти да не си силният пол. Да не говоря, че и чисто физически жените са по-здрави и по –силни. Интелектулано въобще няма да ги коментирам. Затова колкото по-бързо ние, мъжете, си признаем това, толкова по-лесно ще живеем и светът ще дръпне напред.
Харесва ли се това на мъжете- да сте край по-силна жена, пред която по навик твърдите, че сте по-силният пол?
Няма какво да крием. В крайна сметка всеки мъж търси майка си до края на живота си. Оттам нататък е толкова по-щастлив, колкото по- рано я намери в лицето на съпругата си.
“Омъжкаряването” на жената в последните години, вследствие на урбанизацията, феминизацията, проблемите на ежедневието, плаши ли мъжете или те харесват такива оправни мъжкарани?
Мъжете винаги са били пожелаваните, манипулираните и ритнатите. Дали това ще е от позицията им на силен или слаб пол, май няма никаква разлика.
Пословични са добрите Ви отношения с тъщата. Ролята Ви в “Женско царство” подарък за нея ли е? И доколко отношенията с нея са намерили и театрална почва?
С тъща ми се обикнахме след много и дълги противоречия. Нашата искрена любов е следствие на дълги и интересни взаимоотношения, за да разберем и двамата, че е по-добре човек да е добронамерен към другия, че е необходимо да култивира в себе си търпимост и мъдрост за съжителстване, да мисли повече и по-малко да говори, а не да действа преди да се е осъзнал. Така, ако живеем всички българи, както аз с моята тъща, ще сме “О, кей”. Ще го кажа и по-просто, за заврените зетьове: Дай инициативата на тъщата, за да е виновна само тя.
На мода ли е комедията напоследък?
Да, определено. Основно заради трудното битие на българина. Казвайки това, искам пак да подчертая, че не съм шовинист,не съм и националист, просто съм родолюбец в най-широкия смисъл. Искам България да е родина на българите, турците, циганите, на които им викат роми и мислят, че по този начин, те ще са по-сити, на власите, гагаузите, татарите, арменците, евреите и да ме прощават, останалите етноси, които пропуснах. Искам всчки ние да работим тук за държавата си и за родината ни.
На какво се смее днес българинът, след като комедията напоследък бе повече вън от театъра, отколкото в него? Отучи ли се той да се смее в последните 15 години?
Смeхът в България се изроди. Българинът започна да се смее на гаврата. Това всичко е от страх, с голямо “С”. Страхът е в основата на всеки грях. Страх те е, че някой ще те изпревари, затова ти ми подливаш вода. Страх те е, че жената ти изневерява и започваш да я тормозиш. Страх те е, че утре ще останеш без пари и ставаш кариерист. В момента българинът го е страх от бъдещето, по тази причина той се смее на гаврата. Защото в гаврата вижда как може да стане властелин над друг човек, над свой събрат и ближен. Това е показателно, че всъщност вървим назад, не нанапред. Навремето смехът беше друг- градивен и позитивен. Имаше сатира, имаше и хумор. Но хуморът не беше деструктивен, а сатирата бе за добро, въпреки твърденията, че хуморът бил манипулиран. Наистина имаше такъв сектор, колкото да се замажат очите на онези, които искаха да е така. Но всичко останало беше талант. След период, в който смехът бе предрешен в гавра, ми прави приятно впечатление, че сатирата се връща. Дори в театъра, който бе длъжник на обществото в това отношение в последните години.
Друга ли е публиката, която сега се смее на смешни и преди 15 години неща?
Да, различна е. Тогава публиката идваше в театъра, заради естетическото. Сега идва за да оцелее, да избяга. Надява се това бягство да й осигури оцеляването. Публиката иска два часа да глътне въздух, да забрави. Докато преди идваше да се разнообрази.
За какво Вие бихте написали комедия например?
Сега може да се напише сатира, от типа на филма “Ъндърграунд”. Ако аз съм диктатор и от мен зависи всичко в тази държава, ще забраня всички митинги и партии, но ще въведа вечерен час от 20 вечерта пред телевизора. Всяка вечер в продължение на една година ще карам българинът да гледа филма “Ъндърграунд”, за да види какво е. В момента в България са подменени стойностите, всеки вика на черното бяло. Докато в този филм на всички всичко става ясно. Съветвам читателите ви, ако не са го гледали, да го гледат. После ще разберат всичко за минало, настояще, бъдеще.
Първи април е ден на шегата. Не мина ли модата на този празник или с времето става още по-актуален. Остана ли още с какво да се шегуваме?
В България от време оно, целогодишно са празнували Първи април. Точно това ми липсва на мен като съм в чужбина- това, че всичко е истина. Този балкански флуид го няма никъде. Това две по три да не е винаги шест, един път да е седем, друг път да е девет, а трети път да е как- каеш, ето това ми липсва лично на мен. Убеден съм, че липсва и на българите по света. Липсва именно тази неустановеност на нещата, която губи той, напускайки границата на запад от Драгоман. И обратното - чужденеца го притеснява тази относителност на действителността, която цари на Изток. Ние тук сме ни риба, ни рак. И не случайно сме тук, нито е случайно, че сме толкова много. Винаги съм казвал, че България е на път да се превърне в един мирен Йерусалим - без бомби, но с много етноси и религии. Ние сме поставени точно тук, преродили сме се точно тук, за са се научим на търпимост един към друг, да се смирим, да култивираме в себе си състрадание.
Въпреки това, има ли неща от действителността ни, с които не бива да се шегуваме?
Не. Когато човек е искрен и добронамерен, той може да си позволи всичко. И с царя, и с президента, и с тази политика на НДСВ - 1,2,3, “Ново време”, “Старо време”, Бивше време”, “Бъдеще време”. И със СДС-1,2,3,4,5, с червени, оранжеви, пембени, зелени, сини и всички останали, с тъщата, със свекървата, стига това да е градивно.
Имате син. По-различен ли е светът през очите на децата ни? Не е ли по-малко смешен?
Ще ви отговоря така: като всеки баща, имах мечта за моя син- исках да завърши техникума за министри и след това да продължи висше за милионер. Затова го дадох да учи маркетинг. Като послушно дете, той не скърши хатъра ми. После се обърна и заяви, че иска да учи магистратура по режисура. Сега е магистрат по режисура в класа на професор Николай Атанасов. Оттам нататък мога само да съм благодарен на Господ, защото детето ми си върна цвета на кожата, започна да се смее, видях го за първи път да се смее от четири години. Затова имам сериозен съвет към връстниците на сина ми: никога, по никакъв повод да не обръщат внимание на съветите на родителите си. Не винаги нашите съвети са по-добри от мечтите на децата ни.
Деляна Бобева